Да кърмиш близнаци – разказът за нашето кърмене

Кърмене в първите седмици

Ако трябва да съм честна, когато забременях кърменето дори само на едно бебе ми се струваше много сложен процес пълен с безброй неизвестни – дали майката ще има мляко, дали бебето няма да откаже да суче, дали кърмата няма да спре от стрес… Незнайно защо разказите за бременност, раждане, кърмене, които чуваме покрай нас са в по-голямата си част направо страховити. Или може би и те се подчиняват на онзи закон за рекламата, в който ако положителната реклама стигне до 20 души, то отрицателната достига поне до 120!
Както повечето бъдещи майки на близнаци, се сблъсках още в началото с порядъчна доза скептицизъм относно намерението ми да кърмя. „Ами… дано имаш достатъчно мляко”, беше редовният коментар.
Когато потърсих повече информация обаче се оказа, че кърменето на две и дори повече бебета е съвсем естествено и възможно и много майки са кърмили близнаци, тризнаци и дори четиризнаци!

Едно време дойките също са осигурявали мляко и за 6 деца едновременно, а в блога съм пуснала и разказ за майка на близнаци кърмила само с една гърда… Е, казвах си, на мен ще ми е дори по-лесно с две гърди и само две бебета!
„Началото” на едно безпроблемно и успешно кърмене може да се постави още по време на бременността. Стараех се да се храня добре, защото храненето е много важно не само за майката и за бебетата, а и за един успешен край на бременността – установено е, че доброто наддаване на бременните с близнаци, особено до 20-а г.с., намалява риска от преждевременно раждане. Посетих още във втория триместър и курс за кърмене, на който специално в моя чест бяха приготвили 2 кукли, за да ми покажат нагледно позите за кърмене на близнаци. Там също ме увериха, че кърменето на две бебета не би трябвало да представлява проблем и ми дадоха списание с разкази на други майки, кърмили успешно близнаците си. С наближаването на раждането подготвих в чантата си за болницата нощница с копчета отпред, подходяща за храненето на бебетата и няколко брошури със съвети за първите дни на кърменето.
Двете ми дъщерички се родиха вечерта на 15 август с тегло 3,050 кг. е 2,760 кг. и първата бе поставена на гърдата почти веднага след раждането. Невероятно е как едно новородено успява за засуче добре още в първите си минути живот – това е всъщност най-естествения и първичен инстинкт за всяко бебе! За съжаление втората родена не успя да суче веднага защото се наложи да ме откарат в операционната за вадене на плацентата. Двете бебета останаха с таткото, който й беше дал да пие мляко с чашка. И досега, когато гледам филмчето от раждането се вижда как докато мен ме няма тя отваря широко устичка и търси гърдата, докато сестричката й спи блажено. Баща й пък твърди, че в първите седмици тя винаги премлясвала доволно щом я вземел в ръце все едно искала да яде.
Веднага щом ме върнаха от операционната ме преместиха в стая за родили с бебетата и късно през нощта беше нашето първо „истинско” кърмене. Беше ми най-удобно да  ги кърмя поотделно легнала настрани, системата и катетъра не бяха проблем. Мъничетата спяха спокойни, а мен почти сън не ме хващаше, защото не можех да им се нарадвам. През около 3 часа идваше сестра, за да им смени памперсите и да ми ги подаде. Посъветваха ме да следя да сучат ефективно поне по 15-20  минути от всяка гърда,  за да се стимулира възможно най-добре лактацията. Сменях гърдата на всяко бебче на всяко кърмене, за да могат и гърдите да се стимулират еднакво, още повече, че първата родена сучеше видимо по-добре. Сестричката й имаше повече трудности, може би заради по-късното поставяне на гърдата, съчетано и с факта, че се роди с вакуум.. При нея кърменето в отначало протече малко по-трудно и теглото й спадна с 200 гр., поради което се наложи дохранване. За щастие количествата бяха съвсем минимални и давани с чашка и само за броени дни всичко си дойде на мястото и тя също започна да суче и да наддава добре.

Кърмене във футболната поза вкъщи.

Изписаха ни от болницата след два дни и вече вкъщи продължихме да се кърмим на интервал от около 3 часа. Бебчетата спяха през повечето време и се будеха самички за храненията, а . таткото беше поел къщната работа и смяната на памперсите и ми ги подаваше денем и нощем за всяко кърмене. На четвъртия ден след раждането се събудих с порядъчно нарастнали гърди – кърмата ми беше дошла! Малко след това се научих и да поставям бебетата заедно на гърдите във футболната поза с помощта на няколко възглавници. Най-лесно ми беше да седна почти по турски, облегната на таблата на леглото с възглавница зад гърба и две възглавници в скута за бебетата. Щом се събудеше едното бебе взимах и другото и ги настанявах за кърмене, обикновено предпочитах да наглася първо по-доброто „сукалче” и щом се наместеше добре имах две свободни ръце и време, за да настаня и второто бебе. В първите седмици единственият проблем беше, че често девойките бяха сънливи и заспиваха бързо на гърдата, тогава прилагах най-различни „трикове”, за да ги държа колкото се може повече будни – гъделичкане под брадичката, смяна на памперса, оригване, събличане само по памперс…

Дневникът от първите месеци. Най-общо казано страницата е разделена на две с буквата на всяко бебе и пише датата, час на хранене, коя гърда, колко минути са сукали и памперсите („С“ е наакано, а „РР“ напишкано)

Водех си и „дневник”, в който записвах часът на хранене, пълните памперси, от коя гърда е сукало всяко детенце и колко дълго. По този начин бях винаги сигурна, че бебетата са яли достатъчно и можех да следя добре всяко едно от тях, без да се притеснявам излишно за наддаването им – пълните памперси след всяко хранене и двете спокойни и растящи бебета бяха достатъчно доказателство за това. Кърменето ми позволяваше да осигуря и достатъчно физическа близост и гушкане и на двете мъничета. Разбира се, понякога се сблъсквах и с малки трудности – препълнени гърди или разранено зърно, което не можеш да оставиш да „почива”, защото ти трябват постоянно и двете гърди. Топлият душ преди кърмене и топъл влажен компрес по време на кърменето облекчаваха гърдите, а за зърната най-чудодейният „крем” се оказаха няколко капки кърма, които оставях да засъхнат на открито след всяко кърмене.
С друг по-сериозен проблем се сблъсках през 4-я месец, когато се оказа, че бебетата са наддали само 40 гр. за последните седмици. От консултацията ме посъветваха да захраня с оризова каша, защото „не е възможно да имам толкова дълго достатъчно мляко за близнаци”. Естествено се притесних, но в същото време девойките бяха винаги доволни и спокойни, даже бяха разредили храненията на интервал от 4 часа. Обърнах се за помощ към местната организация за кърмене и получих съвет да включа още едно хранене за денонощието и само след десетина дни бебетата бяха започнали да наддават нормално. Оказа се, че точно около 4-я месец има физиологически спад в наддаването и освен това момиченцата ми бяха станали по-активни и заинтересовани на откриват света и „забравяха” да се хранят редовно. Така неусетно успяхме да изкараме само на кърма до 6-я месеца, когато постепенно започнах и захранване.
Няколко месеца по-късно се наложи да се справям и с истинска кърмаческа стачка, когато едната девойка ме ухапа с новопоникналите си зъбки по време на кърмене и се стресна от това, че я дръпнах рязко от гърдата и извиках от болка. Въпреки всичките ми усилия отказваше упорито за засуче отново в продължение на няколко дни. През това време ми се наложи за първи път да изцеждам мляко за нея, докато кърмех сестричката й. За щастие всичко приключи за по-малко от седмица и няма да забравя мига, в който както беше седнала в скута ми реши да опита отново и сука доволна и с усмивка необичайно дълго време.

На две годинки

Ако това могат да се нарекат трудности, то кърменето ми е помагало много повече в наистина трудни моменти. Оценявам колко важно и полезно е то за децата особено, когато са болни. Първата им „истинска” болест беше стомашно-чревен вирус на годинка и няколко месеца, когато измъчвани от страшно разстройство и двете преминаха само на кърма. Благодарение на кърменето бях сигурна, че децата поемат достатъчно течности и хранителни вещества, за да не се изтощи организмът им прекалено много от продължилата няколко дни диария. Друг момент, който няма да забравя е когато едната ми дъщеричка се заля с голещо кафе и в бърза помощ се утеши поне малко от страха и болката сучейки на гърдата. И при други малки неразположения, които са имали, те съвсем инстинктивно са започвали да сучат повече, сякаш майчиното мляко е най-доброто лекарство и успокоение за тях.
Така неусетно и съвсем естествено продължаваме да се кърмим и до днес, вече почти 3 години. Разказът ми стана малко дълъг, но всъщност и „млечния път”, който сме извървели с моите момичета не е малък. В момента ги кърмя само веднъж дневно когато станат сутрин и знам, че ще настъпи денят, в който ще се втурнат с игри и смях в новия ден и няма да се сгушат в мен, за да пийнат „млякото на мама”…И това ще бъде всъщност най-хубавият завършек на нашата история.

П.П. Кърмих дъщеричките си 3 години и 3 месеца, докато се отбиха съвсем естествено самички. Разказ за нашето отбиване може да прочетете в линковете по-долу 🙂

Прочети още:

Кърмих близнаци 3 години и 3 месеца – разказ за нашето отбиванe

Защо си струва да кърмиш близнаци?