Една интересна ЗВБ дискусия

 

ЗВБ дискусия

От години почти всеки ден отговарям на най-различни въпроси за захранване, водено от бебето (ЗВБ). Дори съм събрала най-често задаваните от тях в отделна статия в блога.  Това не пречи винаги да има и нещо, което да ме накара да се замисля, да ме изненада или дори да ме научи на нещо ново! 

Наскоро в новата Фейсбук група за ЗВБ се разви една  изключително интересна дискусия с много любопитни въпроси за самостоятелното хранене и за захранването като цяло. Реших да я публикувам и тук, защото може би и много от вас са търсили подобни отговори или са се замисляли по тези теми. Благодарна съм и на момичето с моето име, която сподели своите размисли и съмнения. И най-вече много ме радва факта, че ЗВБ майките като цяло са информирани, разсъждаващи и критично мислещи!

За удобство при четенето съм разделила въпросите и моите отговори, а цялата дискусия с всички включвания може да потърсите във Фейсбук групата!

Всичко започна така:

„Здравейте, имам няколко въпроса и разсъждения, по които искам да чуя мнения. Харесвам естествените идеи, не обичам крайностите и ненавиждам излишното теоретизиране. Запозната съм с метода поне от 5-6 години, по мое мнение съм чела достатъчно


1. Не смятате ли, че захранване по ЗВБ в шестия месец е твърде рано? И не мислите ли, че шестият месец е упоменат, за да може този тип захранване да секотираедин вид?
Колкото и да са индивидуални децата, както и хората, всички знаем за формулатаосем месецаосем кила и едно зъбчеи други подобни, които се срещат доста почесто, отколкото други разновидности.

– Започването на ЗВБ в 6-я месец не е строго фиксирана дата. Съвременните препоръки са захранването, независимо дали с пюрета или ЗВБ е да започне след 6-я месец. Препоръките на СЗО са дори захранването да започне на 180 дни, което е дори в края на 6-я месец. Защо е така? Защото различни проучвания са установили, че до 6-я месец допълнителните храни реално не спомагат за подобър растеж на бебето. А това е свързано найвече с факта, че храносмилателната система все още не е достатъчно зряла, а и допълващите храни обикновено са с пониско калорийно съдържание от кърмата или адаптираното мляко. Конкретно за ЗВБ около (подчертавамоколо“) 6-я месец вече са налице уменията за самостоятелно хранене, които са не само моторни, но и оралномоторни.

В изследванията си (цитирани включително от СЗО) учените Роналд Илингуърт и Джеймс Листър, например, са достигнали до следните изводи за развитието бебето:

• То започва да се учи да дъвче, след като може да хваща нещо и да го поставя в устата си

• Може да му се предлага твърда храна, след като е дало признаци, че се учи да дъвче

• Около 6-ия месец то е физически в състояние да дъвче

ЗВБ използва този етап от естественото развитие на бебето, в който може да му се предложат направо храни за самостоятелно хранене, без да се преминава през хранене с пюре от някой друг. Факт е, че повечето деца около тази възраст проявяват жив интерес към това, с което се хранят околните, а и са в състояние да се хранят сами. Не става въпрос за отричане на пюретата, а просто за един нов подход, при който те не са нужни. Не е нужно детето да преглъща полутечна храна, без да я дъвче, когато може да се храни само и от самото начало да развива и дъвкателните си умения. Тук бих добавила и една поширока философия за това, че на детето се дава избор и свобода и храненето за него продължава да е съвсем естествен и приятен процес, с което се стимулират и развиват и новите му умения.

2. Поскоро изключения са децата, които сядат самостоятелно и се научават да сядат сами, без чужда помощ в шестия месец. Естественото развитие на децата е в следната последователностобръщане, лазене, сядане, изправяне. Приучаваме децата си да сядат на шест месеца, защото това е найранният момент на съзряване на тазобедрената става, а не защото следваме техния ритъм. Тоест, ако следваме техния ритъм би трябвало да ги изчакаме първо да се научат сами да сядат, а после да ги захранваме

–  Да, бебетата не могат да седят самостоятелно на 6 месеца. Но вече могат да се задържат добре изправени в седнала позиция и обикновено точно това е периодът, в който бебето, седнало в скута ви, вероятно ще си открадне нещо от вашата храна. Бих добавила и едно друго предимство на започването от 6-месечна възраст. Когато бебетата са в състояние да сядат съвсем сами, те обикновено са развили и пинсетния захват т.е. могат да взимат и да поднасят помалки предмети към устата си. Ако до този момент, те не са боравили с парченца храна в устата, това може да увеличи риска от задавяне. Започването на 6 месеца позволява на бебетата да се научат постепенно да боравят първо с поголеми и меки парчета, които са и полесни за изплюване чрез закашляне в началото. Когато се развие пинсетния захват, те вече знаят много подобре как да боравят с храна в устата си и как да сдъвчат или да придвижат в нея и помалки парченца. За това спомага и факта, че те вече могат да движат храна в устата си и с език и настрани. Но все пак е необходимо да са боравили с парченца храна и преди това, а не тепърва да се учат. Бебето в поранна възраст също така, чисто моторно, би било посклонно да седи и да разучава неща с ръцете, когато то стане поподвижно, може просто да няма това началнотърпениеи желание да разглежда и изучава нови храни.

ЗВБ дискусия 1

3. Това, че децата посягат към храната нищо не значи. Те посягат и слагат в устата си всичко. Например, ако някоя играчка омеква от слюнката и се отлюспва, те пак биха я джвакали и поглъщали. Не мисля, че това е интерес към храната, колкото към развитие на челюстта, поникването на зъби и т.н., тоест поскоро косвена подготовка към храненето. Всички знаем как децата усилено смучат одеяла, чаршафи, играчки и изобщо всичко, което могат да докарат до устата си

– За поставянето на храната в устата вече е отговорено и малко понапред. Децата поднасят неща към устата си още от 4-я месец и ги изучават, облизват и смучат. Това не значи, че искат да се хранят, просто устата и езикът са много чувствителни органи, с които изучават новите неща. На този етап обаче те могат само да смучат, т.е. да изсмучат нещо течно, за да го преглътнат. Зоните за гадене на езика също са разположени понапред и затова при храненето с лъжичка на тази възраст или бебето просто изсмуква съдържанието ѝ, за да го преглътне наготово, или храната се поставя в позадната част на устата, пак направо за преглъщане. След или около 6-я месец обаче бебетата започват и да отхапват и да правят дъвчещи движения. Което е вече и признак, че когато поднесат нещо към устата си, те са в състояние и да отхапят, за сдъвчат и да преглътнат сами. Тук пак се връщам и на написаното погоре за моторните умения.

4. Този тъй възвишен недостиг на хранителни вещества, който – хоп, се появява в шестия месец. Всички кърмачки знаем, че това е пълна глупост. Изтеглянето на захранването все порано и порано е било с чисто експериментална цел и е започнало около войните, когато са искали да установят какво се случва с бебетата, ако ги отбиват рано. Установили са, че и в края на първия месец да дадеш сок, пак няма проблем После са установили, че то хубаво проблем няма, ама можем ли да оптимизираме и т.н. От средата на миналия век е започнало масовото намаляване на възрастта на захранване, което е преустановено в края на века и се започва с увеличаване, за да се види къде е златната среда. В момента сме във физическата среда на шестия месец, но мисля, че това е поскоро баланс между корпоративните интереси и медицината, отколкото естественият ход на развитие на децата. По личното ми мнение, възрастта за захранване ще продължи да се покачва, стига да се отслаби хватката на корпорациите.

– Недостигът на хранителни вещества не е глупост. Бебетата се раждат с определени запаси от желязо, които започват да намаляват след 6-я месец. В зависимост от това кога са родени, имала ли е майката анемия през бременността и дори ранното прерязване на пъпната връв, се смята, че тези запаси могат да стигнат до 8 – 9-месечна възраст. Разбира се, те не свършват изведнъж като с магическа пръчка и бебето продължава да получава желязо и чрез кърмата, но то може вече да не покрива напълно нуждите му. „Проблемъте в това, че до годинката бебетата растат с темпове, с които няма да растат повече през целия си живот. Те утрояват теглото си. Това обяснява и повишените нужди от желязо. Повишени нужди има и покъсно в пубертета, особено при момичетата, не само заради бързия растеж и развитие, но и заради менструацията. Оттам и препоръките за захранването и за включването на богати на желязо храни колкото се може поскоро след започването му.
И малко уточнение в исторически план за захранването. Всъщност ранното захранване започва в началото на миналия век, първо, заради индустриализацията и необходимостта на жените да работят извън дома и да не могат да кърмят децата си дълго, както преди. Второ, заради появата на първите изкуствени млека, които са били с изключително ниска хранителна стойност. Бебетата са се разболявали от скорбут. От там е започнало допълването свитаминив диетата под формата на сокчета, защото на толкова малки бебета просто е нямало начин да се дава нещо друго. Както е нямало начин да се предлага нещо друго, освен фино смляни пюрета, защото бебетата са можели да поемат само такива консистенции. В наше време вече се знае, че тези допълнителни храни всъщност не са толковахранителниза бебето (нищо, че все още битува предлагането на сокчета от 40-я ден…). Оттам и препоръките за покъсно захранване, а и изкуствените млека, вече не са това, което са били и покриват много подобре чисто хранителните нужди на бебето.

ЗВБ дискусия 2

5. Процесът на хранене се изразява в отхапване, сдъвкване, разграждане от слюнката и преглъщане. С раждането децата имат сукателен инстинкт и знаят да преглъщат. Храненето с пюре е естествено преминаване от преглъщането на потечна към поплътна храна, както и попадане на храна в устната кухина, нещо, което не се случва с млякото. Докато се развиват дъвкателните умения, здравината на челюстта и отхапването, чрез поникването на зъбите, хранейки с пюре детето, ние му помагаме да установим алергични реакции, да опита вкусове и да се научи, че в устата си има нещо, което може да преглъща. Вие колко случая познавате на дете, което не се е научило да преглъща? Повече ли са от задавящите се деца по ЗВБ? На шест месеца е твърде рано, дори за малки парчета и това, че децата ги плюят, кашлят и т.н. не мисля, че е найдобрият вариант за развиването на уменията им. Малко прилича наще те бутна в дълбокото, да се научиш да плуваш„. Според мен даването на пюре е плавен преход между млякото и същинското хранене, който е необходим, пак заради ранното захранване. Ако се оставят на естествения ход събитията децата неминуемо ще опитват и пюрета и парчета, и основно ще са на мляко.

– Да, права сте, че бебетата преглъщат още от самото раждане. Но те имат съвсем базисен рефлекс за преглъщане, който се задейства когато млякото попадне в задната част на устата и нямат добър контрол над преглъщането. Едва по късно, например, успяват за синхронизират подобре няколко засуквания, дишане и преглъщане. Те имат също така рефлекс за избутване с език от устата, който ги предпазва именно от задавяне. Около 4 месеца вече могат да смучат т.е. да движат езичето напред и назад и да засмукват храна към задната част на устата, за да преглътнат. Ясно е, че това трябва да бъде полутечна храна, която могат направо да изсмучат и да преглътнат. Предимството на ЗВБ всъщност не е преглъщането. Проблемът с пюретата е, че децата продължават просто да преглъщат наготово. Естествено, че няма дете ненаучило се да преглъща, но има множество деца, които не са се научили да дъвчат или да задържат храната в устата си и да се опитват да я дъвчат, преди да преглътнат. Много деца, които са хранени с пюрета, продължават да отказват поедро смлени парченца в покъсна възраст, защото получават позиви за гадене. И ги получават, защото поедро смляната храна попада директно в задната част на устата, където се задейства рефлекса за гадене, над който са нямали възможност даработят“. Ако се разходите из форумите и групите за традиционно захранване ще попаднете на доста такива примери. При ЗВБ бебето се научава от самото начало да борави добре с храната в устата си, а не направо да преглъща. Приетите количества в началото са също доста малки, що се отнася до алергичните реакции. Що се отнася за „задавящите“ се ЗВБ деца, дори проучвания сочат, че рискът от сериозно задавяне при ЗВБ не е по-голям от този при бебетата, хранени с пюрета. Закашлянето и гаденето не са сериозно задавяне и се случват и при децата, хранени с пюрета, особено при прехода към по-едри консистенции. 

6. Моментът с цапането също до голяма степен би се редуцирал, ако захранването по ЗВБ е на покъсен етап. Извинете, но коя е тази мека храна, която не се изплъзва от ръката на детето поне пет пъти за две минути? Освен устата, природата на детето развива и координира ръцете, захвата, фината моторика, независимо как е захранено.

– Цапането е неизбежно на всеки етап, защото всяко умение трябва и да сетренира“. Ако детето не цапа, но пък не може да дъвче и е свикнало да го храни някой друг, пак имаме проблем. То все някога ще трябва да се научи да се храни само и ще се цапа, докато се учи. Не всички храни са меки и изплъзващи се, достатъчно е да знаем как да предлагаме храните при ЗВБ

7. Найполезното, което смятам, че постига ЗВБ е съхраняване на радостта от храненето, нещо, което стандартното захранване често не само не постига, а успява да съсипе. Елиминирането на гоненето на количества и грамажи. Свободата на избора. Вярата в способностите на децата

– Съгласна съм 🙂 И пак да добавя, че ЗВБ не е само хранене, а един поцялостен подход на възпитание и възприемане на детето, а и на родителството като цяло

7. И последно – за мен няма единен теоретичен подход. Разумните майки следват бебетата и им дават едновременно пюре с коричка хляб 

– Всяка майка знае как да направи найправилният избор за себе си и за своето дете. Хубавото на ЗВБ е, че нищо не налага. Просто предлага един поразличен подход и разбиране. Много често децата го избират и сами, стига да им се даде възможност за това!

 

В края на този дискусия бих искала да отбележа, че подробни отговори на тези и на много други въпроси за ЗВБ има в книгата „Захранване, водено от бебето – лесно съвременно здравословно!“, както и източници с изследвания в тяхна подкрепа

korica_zahranvane_preview

Advertisements

Публикувай коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s