Кърмих близнаци 3 години и 3 месеца – разказ за нашето отбиванe

Сутринта на 3-я рожден ден, една от последните ни кърмачески снимки

Днес моите момичета навършват 4 годинки. Връщам се мислено една година назад, когато за третия им рожден ден денят им започна както всичките дни от раждането им до този момент – с „млякото на мама“! Защото кърмих близнаци 3 години и 3 месеца…
Ако попитате повечето майки, които са кърмили дълго,  дали са смятали в началото, че ще кърмят 2, 3 или дори 4 години, повечето ще ви отговорят, че някак съвсем неусетно и естествено месец след месец, година след година са продължили да даряват на децата си обич, топлина и… мляко. Ако попитате как точно са отбили порастналите си кърмачета повечето ще ви отговорят, че съвсем неусетно и естествено млякото на мама е отстъпило място на усмивките, игрите и онова неописуемо детско желание за откриване на света ден след ден.
Нашата история не е нито по-различна, нито по-специална. Репликата, която чувам най-често когато споделя, че съм кърмила близнаци е: „О, браво, щом си имала кърма…“ Претеснението дали ще имам (достатъчно) кърма изникна и пред мен още щом разбрах, че съм бременна с две бебета.  Когато обаче акушерката постави първата ми дъщеричка на гърдата минути след раждането и видях как тя засука веднага съмненията ми дали ще имам мляко изведнъж изчезнаха. И макар че при второто бебе стартът не бе така гладък, за себе си бях придобила увереност, че щом мога да осигуря безпроблемно мляко за едно бебе ще мога да го направя и за две!
В онези първи дни си мислех колко ще бъде хубаво да кърмя поне един месец, после след първия успешен месец целта стана поне до три, после до захранването на 6 месеца, после до годинката… И така, когато дъщеричките ми станаха на 12 месеца все още ги кърмех по няколко пъти на ден, наред с твърдата храна. Захранването вървеше изключително добре по метода захранване, водено от бебето. Неочаквано и за самата мен първо беше отпаднало вечерното кърмене преди сън, защото малките похапваха с удоволствие и добре на вечеря заедно с цялото семейство. Второ поред отпадна обедното, тъй като и на обяд твърдата храна постепенно започна да е в достатъчно количество, за да отпадне нуждата от дохранване на гърдата. За себе си бях решила, че след като всичко върви така добре няма причина да не кърмя поне до 2 годинки, както са препоръките на СЗО. Защо да давам адаптирани млека за деца, след като мога да осигуря майчино мляко, съобразено отлично с всичките им нужди и „произведено“ специално за тях и подсилващо все още изграждащата се имунна система при това съвсем безплатно?!

Разказ за нас в холандското списание за кърмене на VBN. Помолиха ме да го напиша за първата ни годинка кърмене и заглавието се оказа пророческо: "Продължаваме!"

Когато девойките навършиха 2 годинки не си задавах повече въпроса „Докога?“. Докато поискат, докато решат самички… Виждах, че кърменето продължава съвсем естествено седмица след седмица и месец след месец. Постепенно, без никакъв натиск от моя страна, бяха останали две кърмения за деня – сутрин и следобед след ставане от сън. Някъде около 2 годинки и половина изведнъж беше „забравено“ следобедното кърмене, просто след събуждане имаше толкова много по-интересни неща за вършене! Започвах да си мисля с малко носталгия, че скоро порастналите ми кърмачета ще се отбият съвсем напълно. След толкова години, в които си сгушвал две топлички телца в позвта си по няколко пъти на ден, за да им дадеш храна и нежна майчина прегръдка си давах сметка, че кърменето ще липсва малко и на мен. От друга страна виждах как двете ми дъщерички растат все по-големи, здрави и жизнени и с моето мляко и бях изключително горда и удовлетворена като майка.
Момичетата ми обаче все още нямаха намерение да се отказват от кърменето. Всяка сутрин след ставане от сън се настаняваха щастливи от двете ми страни за „млякото на мама“ (на този етап всяка си имаше „своя“ гърда, която помнят и до днес :)). Така отмина и третият им рожден ден, дори самата аз никога не си бях представяла, че ще кърмя толкова дълго и вече знаех, че отбиването може да настъпи всеки момент, все пак повече от половин година имаше едно единствено кърмене за деня. Бях чела и чувала за близнаци, които се отбиват по различно време и ми беше интересно дали и при нас ще е така и дали ще се случи, защото имах чувството, че сякаш се „подсещат“ една друга за кърменето. За моя изненада едната ми дъщеря, която винаги е била доброто „сукалче“ и малко по-привързана към мама, започна просто да идва, за да ме гушне докато сестричката й сучеше и после отиваше да си играе. Понякога опитваше да засуче наужким с хитра усмивка и после се отдалечаваше нехайно. Всичко стана толкова плавно, че не мога да кажа с точност кога всъщност се отби напълно. Другото ми момиченце продължи да идва за кърмене сутрин поне още няколко седмици след това. Постепенно и тя започна да пропуска кърменията докато най-накрая просто измина един ден, и след него още един, и след него още няколко и си дадох сметка, че вече си имам две отбити кърмачета! Това не беше нито дългоочакван, нито дълго преследван или насърчаван момент. Просто естествения ход на нещата в естественото развитие на децата ми.

На 3 годинки и половина

Какво ни даде кърменето?

На дъщеричките ми най-хубавата храна за тях и толкова моменти на близост и спокойствие в прегръдките на мама, които иначе понякога е трудно да отделиш в натовареното с грижите около две бебета ежедневие.

За тези които ще се запитат дали наистина кърмените деца са по-здрави, ще отговоря, че моите деца досега са боледували броени пъти и никога не са приемали антибиотик, не по-мой избор, а просто защото е нямало нужда. Това дава и отговор на въпроса полезна ли е майчивата кърма след годинката. Едва ли е просто случайност!

За тези, които мислят, че дългото кърмене създава прекалено привързани деца ще добавя, че децата ми са общителни, усмихнати и толкова отворени към света, че веднага печелят сърцата на всички.

А ако се питате какво помнят дъщеричките ми за кърменето то е, че млякото на мама е  „сладко и топло, много по-вкусно от мляко с какао „. И това ако не е комплимент! „Помнят“ и нещо друго – малките дечица, както и малките животинки се хранят с млякото на мама и те самите също ще кърмят някой ден като порастнат, защото майките кърмят бебетата си.  Дано!

А какво даде кърменето на мен? Толкова много неща, които не мога да изразя с прости думи. Погледнете снимката най-отгоре в блога – това са очите на дъщеричките ми, докато ги кърмя. Трудно е да се опише какво точно се крие в погледите им, но за мен те казват всичко най-хубаво на света!

Не мога да огранича кърменето като нещо преживяно само от мен и моите момичета. Тук е мястото да спомена и колко важна беше за мен още преди раждането и след това в първите дни и изключителната подкрепа на съпруга ми. Той никога не се усъмни в способността ми да кърмя успешно децата ни и беше неотлъчно до нас от първите нощи, в които ми подаваше неуморно бебетата за всяко хранене, до самото отбиване, споделяйки и насърчавайки всяко мое решение!

Прочети още:

Да кърмиш близнаци – разказът за нашето кърмене

Защо си струва да кърмиш близнаци?

5 responses to “Кърмих близнаци 3 години и 3 месеца – разказ за нашето отбиванe

  1. Честит рожден ден на чаровните госпожици! Да са все така здрави, обичани и безгрижни!
    Много хубав разказ за млечните неща от живота 🙂

  2. O, и ти имаш лъвчета! Да са здрави и щастливи! Желая им все такава здрава и здравословна привързаност към теб! Весел празник!

  3. Pingback: Кърмих близнаци 3 години и 3 месеца – разказ за нашето отбиванe | Bulgarian Blog·

  4. Pingback: Да кърмиш близнаци – разказът за нашето кърмене « ЗА БЛИЗНАЦИТЕ·

Публикувай коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s