Раждане и кърмене на близнаци след новогодишно бягство от „Майчин дом“

По случай Световната седмица на кърменето един вълнуващ разказ за раждането и кърменето на две прекрасни новогодишни девойки – Йоана и Ивайла, желано двойно попълнение в семейството на мама Траяна, татко Александър, кака Пламена и батко Мартин!

Всичко, за което мечтаех!

Здравейте и от нас! Това, което ще споделя е нещо много свято за мен, спомените, които ме топлят всеки ден и ме промениха завинаги. Имаме четири прекрасни дечица – Пламена на 7 г., Мартин на 5 г. и малките мишлета Йоана и Ивайла на 1 годинка и половина. Три бременности, планирани, желани и чакани. С третата обаче имаше сладка изненада в 12-а г.с. Когато ни съобщиха, че бебетата са две, бяхме всички накуп. В този момент настъпи тишина … бурята беше по цялото ми тяло. Щастието идваше с всяка изминала секунда. Мъжът ми не можа да пророни и дума. Децата … те май не разбраха за какво става въпрос. Всичко бе в този миг, единствен и не го давам на никого! Не можех да повярвам, че в мен растат две слънца, две мечти. Веднага след прегледа летях. Всичко ми се виждаше толкова по- голямо, толкова нереално.
По време на тази бременност изпитвах голям страх, за това дали ще успея да стигна до финала. Четях много статии, всичко лошо, което може да се случи, а не трябваше! Исках да бъда силна, да вземам правилните решение, но понякога не успявах. Колкото повече се приближавах до финала, толкова повече страхът навлизаше в моето съзнание и тяло. Вътрешно обаче не губех надежда, че всичко ще е наред. Повтарях си го и се молех да мине поне още една седмица, хайде и още една и още една …

В навечерието на Коледа преди раждането.

Исках да родя нормално близначките си. Сменяхме доктори, говорихме със „светила”. Всички се опитваха да ме сплашат, как с близнаци се раждало само секцио и рискът бил голям. Дори и на ФМ отговорът беше с подигравка и присмех. Изобщо да не се надявам, че някой щял да рискува с мен. А бебките бяха с главичките надолу от 32-а г.с. и имах зад гърба си две нормални раждания, това ми беше достатъчно, за да мисля, че ще се справим. Съмненията, дали не греша, дали да не си платя, дали да не вляза доброволно в болница, понякога ме разколебаваха. Имах подкрепа само на хора, които не познавах, на майчета, които ме вдъхновяваха, на майчета, които с думите си и преживяното, те караха да вярваш. Благодаря ви!
И така на 31 декември рано сутринта постъпих в „Майчин дом“ с болезнени контракции и уж с 3 см. разкритие. Посрещнах Нова Година по-уплашена, по-разочарована, по-обезсърчена от всякога. Чух всякакви обиди, коментари. Нетипично грубо отношение. Тогава, стресът оказа влияние и контракциите намаляха. Искаха да ме качват в Патологията. Аз ги умолявах да си ме пуснат вкъщи, те отказваха с много заплашителен и строг тон. На 1 януари обезводнена, гладна, уморена, вече без контракции, реших да бъда смела и малко безотговорна (според някои), но исках най-доброто за мен и бебките… Прибрах всичките си нещица в сака, проучих коридора и с откъснати листа документи побягнах от болницата докато персоналът си пиеше кафето. Използвах единствения асансьор без нужда от карта, само за служителите. Слязох надолу, исках да се махна. Тичах като престъпник. Озовах се на партерния етаж. Лутах се малко из коридорите, докато не видях изхода. Вратата беше заключена. Уплаших се. Точно в този момент минаха две санитарки. Веднага попитаха какво правя тук. Набързо измислих сценарий, че мъжът ми ме чака за багажа и трябва да му го дам. Усмихнаха се и веднага ми отключиха, казаха ми да побързам. Излязох, минах през охраната, обадих се на мъжа си. Бягах без бельо, само по нощница с чехли, бременна с близнаци в 37-а г.с. в първия ден на Новата година!!! Цели три пресечки…

Изписването!

Когато се прибрахме у дома, последва отчаяние, рев, изпих сигурно 3 литра вода, извадихме абоката, изкъпах се и спах 24 часа… Контракциите се възвърнаха веднага щом си починах и бях спокойна. Обезверена, недоверчива, аз не се предадох. Вярвах, че всичко ще се нареди. На 06.01 (38-а г.с. и 2 дни) към 8 часа отидох за тонове на бебетата, в 1-ва АГ „Света София“, бившата „Тина Киркова“. Веднага след записа, ми казаха, че контракциите са родилни и трябва да постъпя за раждане. Прегледаха ме, имах само 1 см. разкритие. Качиха ме в предродилна. Треперех като лист. Нямах екип, лекар, сестра. Бях сама в техните ръце.
И към 15 ч. ТОЙ дойде. Докторът с главно „Д“. Човекът! Мил, спокоен, уверен в себе си. Д-р Попмарков. Всичко беше прекрасно. Подкрепяше ме по време на контракциите, успокояваше ме само с присъствието си. Остана даже след смяната си, за да поеме децата ми. В 19:14 часа с един напън се появи Йоана –  2700 гр. и 47 см., изплака. След 6 минути се чу гласчето и на Ивайла – 2400 гр. и 45 см. Горещи сълзи се спуснаха по бузите ми. Беше неописуемо. Толкова бях щастлива. Успях. Децата бяха живи и здравички, дишащи и розовки. И родени нормално!
Настаниха ме във ВИП стая по мое желание. Знаех, че там ще е малко по-спокойно за първите мигове заедно. За кърменето, за опознаването. Имахме малко премеждия докато ми ги донесат в стаята, но веднага щом влязоха, една количка, 4 колелца и две бебета… Сълзите пак потекоха… Веднага сложих пеленки и някакси успях да ги сложа на гърда. Много ги омотах, но като за първи път беше чудесно. Въпреки че имах стаж като кърмачка, не знаех дали и как ще успея с две. Най-прекрасното беше, че малките мишлета засукаха веднага. Тогава разбрах, че можем да се справим с всичко заедно. Моментът е велик, аз бях тяхната майчица, аз бях за тях единствената. Почувствах сърчицата им, топлите бузки, синхрона между нас. След минутки заспаха в мен и не исках да ги слагам в количката. Наблюдавах ги, галех ги, снимах ги и не можех да повярвам, как стана така, че всичко за което мечтаех е в ръцете ми, в тази стая. Те са живи, здрави, родени нормално, закърмени и щастливи. Всичко си е струвало. За този миг!
По време на престоя ни в болницата, доктор Попмарков идваше всеки ден, искаше да знае дали сме добре, имаме ли нужда от нещо. Бях късметлийка и го осъзнавах. Всичко беше с нас.

Две сучещи мъничета 🙂

С всеки изминал ден задобрявахме с позите, използвах възглавничка. Рядко ги кърмих отделно, просто защото се усещаха и се будеха заедно, а когато взема през нощта едната госпожица, няма и минутка и се чуваше църкането на другата. Отначало разменях гърдите (до около 6 месеца), но после всяка си имаше нейна. До 6-месечна възраст бяха изцяло на кърма, без водичка и добавки. Бях толкова горда с тях и доказвах на себе си, че може да се кърмят безпроблемно и близнаци! Въпреки, че нямах подкрепа от никой близък („кърмата е вода, давай АМ“), аз вярвах в кърменето! Бях сигурна, че това е най-доброто за тях, точното количество, точната марка, точният размер, точните температури. Всяко кърмене беше велико, допира, закачливите ръчички, които понякога те изучават, топлината на удовлетворението, че си полезен, че си „THE ONE“ за тях. И погледите им! Да, очичките вперени в моите, шумните глътки, това е животът!
Веднъж имах проблем с едната гърда и въпреки трудностите, намерих начин и го преодоляхме заедно. Не се отказахме. Имаше и моменти в които педиатри ме плашеха как Ивайла не е наддавала толкова колкото сестричката си и да й давам АМ, защото явно не ми е била „пълноценна“ кърмата. Странно, как на Йоана кърмата е била пълноценна, а на Ивайла не е, след като гърдите ги сменях на всяко хранене!?! Децата са различни и не може да ги сравняваме! Особено близнаците! Едното ще е по- едричко, другото ще е по- дивичко, едното ще яде броколи, другото карфиол…
Кърмила съм ги почти навсякъде – в парка, в заведения, права, седнала на тревата… До 1 г. и 3 м. дори нямаха заместено хранене. И изведнъж почнаха с размах да заместват кърменията, отказваха ми и предпочитаха твърдата храна. И така моите малки мишлета се отбиха на 1 годинка и 5 месеца. Но съм щастлива, че съм им дала най-добрият старт, най-ценното за тях – кърмата, топлината и близостта на мама. Кърменето за мен беше приключение! Още една сбъдната мечта. И ми липсва… Много.
Благодаря ви дечица, че избрахте мен, избрахте нашето семейство! Горда съм, че съм ваша майка!

Най-голямото щастие!