За кой ли път случайността ме среща с едни прекрасни родители на близнаци и ми дава възможност да споделя тяхната вдъхновяваща история. „Запознах“ се със Зорница и Росен Христови, след като споделих във Фейсбук страничката на блога техни снимки с близнаци в слинг, публикувани от Олга Дукат. Едно сплотено многодетно семейство, което ни доказва, че няма невъзможни неща… дори в България! Надявам се разказът им да ви вдъхнови толкова, колкото трогна и мен!
Мама Зори с малките Дивна и Божидар
Привет на всички от едно голямо семейство – двама възрастни, три деца и едно малко кученце :-))
Ще започна с малко предистория относно появата на нашето първо детенце. Бях само на 18 години когато забременях, неочаквано и непланувано. Шокът беше още по-голям, защото с приятелят ми бяхме заедно само от няколко месеца, а аз тъкмо завършвах средното си образование и кандидатствах за висше. След много кратка дилема решихме, че ще си имаме бебе и ще си го гледаме. Заживяхме заедно, няколко месеца по-късно се оженихме и бяхме в очакване на събитието. Терминът ми беше за началото на февруари. По стечение на обстоятелствата нашето голямо момче се роди по-рано, на 13 декември, в 32-а седмица, заради моя инфекция. През нощта ми изтекоха водите, а аз дори не разбрах какво точно се случва и отидох чак на сутринта в болницата. Тъй като бяха почнали вече болезнените контракции се запътихме към най-близката болница – 2-ра градска и за минути родих там. Бебето беше веднага отделено от мен и преведено в педиатрията, защото беше в тежко състояние. Тогава дори не съм осъзнала и разбирала какво се случва, сега, 5 години по-късно, четейки из епикризите, разбирам колко сериозно е било състоянието му и какво лечение е проведено, за да го спасят и да можем почти месец по-късно да го приберем вкъщи. Чак сега си давам сметка колко важна е информираността, да знаеш какво се случва с тялото ти по време на бременността, да имаш грижа за себе си и бебето. Чак сега си давам сметка какъв стрес е преживял той… роден преждевременно в тежко състояние, веднага отделен от мен… И така близо месец, в който аз го виждах броени пъти за по няколко минути. Вследствие на всичко сега е на с ДЦП квадрипареза, изоставане в развитието, но ни е такова едно лъчезарно и усмихнато… щастие! Ние сме оптимисти и въпреки всичко се надяваме на най-добрата развръзка за него, колкото и време да отнеме това.
Един щастлив батко с цели две бебета!
Трудно ми беше да се реша да имаме второ дете, не исках голямото ни момче да остане на заден план и да нямаме време за него. Докато в един момент просто погледнах от другата страна на нещата и си дадох сметка, че за него може би ще е хубаво, може би ще му се отрази добре. И така съвсем планувано и желано… много бързо забременях отново. Излишно е да казвам каква беше изненадата ми, когато още на първия преглед се видя, че бебетата са две.. Толкова много емоции и толкова хиляди мисли ми минаваха през главата в първия момент… трябваше да мине малко време да го осмислим и осъзнаем. Този път определено исках да съм наясно, да съм информирана… заради горчивия опит с първата ми бременност. Притеснението ми по време на бременността беше голямо, въпреки положителната ми нагласа и мислене. Толкова се молех и се надявах всичко с тях да е наред и да са добре.
Бременността ми мина леко, както и първата. Нямах гадене, повръщане или каквото и да било неразположение. Имах си добра лекарка, която ми следеше бременността и планувах да раждам при нея, макар до последно да не бях съвсем сигурна къде точно ще родя. До към 34 седмица всичко вървеше добре, бях щастлива, че и до тук съм го докарала, макар да знаех, че е още рано за бебетата. Всяка допълнителна седмица, всеки ден повече, беше шанс те да са малко по-големи, по-развити, да дишат самостоятелно и да мога да ги гушна веднага. Още от 23 април бях с голямо разкритие – 6 см… и контракции. Въпреки предложението на лекарката ми да ме приемат в болницата веднага аз останах една седмица вкъщи. Седмица, през която ми беше доста притеснено, защото усещах едното бебе много ниско долу и знаех, че раждането ще се случи бързо. Така по собствена инициатива отидох в болница „Надежда” на 1 май, за да бъда малко по-спокойна.И тук искам да подчертая отново колко е важно човек да е информиран и да знае какво се случва. Четете и се интересувайте… не разчитайте някой да взима решенията и да мисли най-доброто за вас и вашето бебе! Направете го сами, за да сте наистина сигурни!
Останах много доволна от моето раждане, защото имах идея какво искам и как да се случи…Защото сама бях проучила, защото това си е моя интерес и на бебетата ми. Имах идея и план за раждането, още от самото начало предупредих лекарката ми, че искам да родя нормално ако няма някакви извънредни причини. Не исках окситоцин и упойка, въпреки че доколкото ми обясниха при раждане на близнаци няма и как да се сложи упойка. Не исках да се дава добавка адаптирано мляко на бебетата, отказах тоалет и ваксини, исках да се изчака с рязането на пъпната връв, докато се изтласка кръвта към бебето. Всички ни гледаха странно и ни обявиха за безрасъдни, но ние бяхме убедени, че това е най-доброто за нашите бебета. И само това имаше значение.
Имах едно наистина прекрасно раждане, в което и те имат голям пръст и много помогнаха :)) Още докато бях в болница, на 4 май, в 15:30 приблизително ми изтекоха водите. Бях много спокойна, убедена, че те са добре и всичко е наред с тях. Вярно, ден преди да вляза в 36 седмица, но като за близнаци пак е що-годе добре. Успях да събера багажа, да взема душ, свалиха ме в родилна зала, а минути по-късно дойде и мъжът ми. Той ми беше голяма подкрепа и съм безкрайно щастлива, че споделихме момента и беше до мен. След още няколко минути за мое щастие пристигна и лекарката ми, защото имах опасения, че ще родя докато дойде :)) И така в 16:27 се появи нашата малка прекрасна Дивна, а 15 минути по-късно, в 16:43 малък прекрасен Божидар.. Сложиха ги и двамата върху мен, а аз изпитвах вече такова щастие и такова облекчение… Дивна веднага засука, Божидар си спеше блажено :))
Следващите дни в болницата бяха постоянно при мен, взимаха ги само за визитации и смяна на памперс, а аз ги оставях единствено като отивах да хапна… и за свиждане. Исках да са си постоянно при мен и да им се радвам. При всяка възможност ги слагах да сучат. В началото се будеха често и плачеха докато беше коластрата в малко количество, тогава нямах търпение да дойде зрялото мляко. А когато дойде…те започнаха да спят непробудно и да правят големи паузи между храненията. Аз ги взимах начесто и ги слагах да сучат, а те спяха… Бяха спаднали по около 200 грама, 10% от теглото им. И без друго бяха мънички, малко над 2 кг, а станаха още по-малки. Вероятно и заради това, че бяха само на кърма започнаха да наддават по-бавно и по малко. Но след едноседмично чакане се прибрахме благополучно вкъщи.
И гордият татко Росен с близнаци в слинг!
Сега започваше същинската част :)) Малко ми липсваше подкрепата за кърмене от страна на близките… майка ми още докато бях в болницата ми казваше да попитам с какво да ги дохранвам като се приберем. А всеки втори който се обаждаше задължително питаше „Кърмиш ли ги?“,“Кърма имаш ли си достатъчно?“, което ми беше в топ 3 любими въпроси. Успешно ги кърмя два месеца и половина и съм сигурна, че това е само началото. Много изчетох по въпроса още след прибирането си вкъщи, когато бях неуверена и притеснена. И до ден днешен чета по някоя публикация, свързана с кърменето. И се интересувам живо! Искам да стана консултант и да помагам на други майки.
Най-важното беше подкрепата на мъжа ми за всичко, неговата помощ, опора, обич, която се доказа и продължава да се доказва с годините. С него винаги сме искали да си имаме три дечица, но дори не сме подозирали по какъв Божествен начин ще се изпълни желанието ни. Тези две прекрасни същества, с голямото ни детенце общо три, осмислят и изпълват живота ни, учат ни, променят ни, правят ни безкрайно щастливи. На батко им още му е ново и странно с бебетата вкъщи, но след време ще е щастлив, когато му обръщат внимание, играят с него и му говорят. Това наистина беше най-хубавото, което можехме да направим за него и за себе си… И благодаря от сърце за този дар ❤
ЗА БЛИЗНАЦИТЕ 
В нета гледах раждане, не в България именно на близнаци и упойка беше поставена безпроблемно. Само в България се слагат какви ли не пречки. Четох някъде, че това съпротивление срещу обезболяването при нормално раждане е заради липсата но опит от страна на доктори да водят такова раждане. А по света вече се прилага масово. И много от рисковете, които се посочват са неаргументирати градски легенди с които се плашат жените.