Вчера, на 15 май, за първи път в България бе отбелязан Световният ден на кенгуру-грижата. В много неонатологични отделения в страната, родители получиха възможност да прегърнат за първи път недоносените си дечица и да прекарат с тях безкрайни и прекрасни минути в контакт кожа до кожа. Едно от лицата, които всички запомниха от телевизионните репортажи, беше това на 27-годишната Мария Семова от Монтана и нейните близначета Денис и Дейвид. Специално за блога „За близнаците“, тя се съгласи да сподели историята на своята бременност и раждане, и миговете, прекарани с бебенцата ѝ, след изпълнения с толкова много вълнения ден!
Мария с близначетата Денис и Дейвид в прегръдките си – щастието е очевидно!
Една кратка история за едни малки юначета!
Моята мечта да си имам дечица се осъществи 5 години по-късно! Със съпругът ми Даниел мечтаехме и се борихме за детенце доста дълго. Вече се бяхме почти отказали, бяха се изчерпали силите ни, както и очакванията…
Миналото лято отидохме на море в Приморско, прибрахме се и се наложи мъжът ми да замине в Англия, за да работи. Мина месец, цикълът ми закъсня и реших, без никакви очаквания, да си направя поредния тест за бременност. Чертичките бяха две, ярко червени. Нямаше такава радост!
Посетих лекаря си и той потвърди бременността. А на следващата консултация бебчетата се оказаха 2! Много се зарадвах и споделих веднага и с мъжа си. Той също полудя от щастие и съвсем скоро се прибра от Англия. Бременността напредваше, усещах бебчетата и всичко беше наред. Беше много лека бременност. Докато една нощ, в 28 г.с., се събудих със страшни болки. Оказаха се контракции! В болницата успяха да задържат раждането само за 3 дни, защото разкритието напредваше. И така на 7 март в Монтана се родиха нашите юначета Денис и Дейвид.
Едното бебенце тежеше 900 гр, а другото 1170 гр. На следващия ден транспортираха дечицата ни в София, в Университетска болница „Св. Иван Рилски“. Ние останахме в Монтана и всеки ден получавахме информация в уречения час. Два пъти в седмицата, във вторник и четвъртък, има свиждане от 12.30 до 13.00 часа и пътувахме до София. Можехме да ги виждаме, но само в кувьоза. Стресът беше голям, но не спирах да бъда позитивна и да се моля за моите Денис и Дейвид!
Едното бебенце тежеше 900 гр, а другото 1170 гр. На следващия ден транспортираха дечицата ни в София, в Университетска болница „Св. Иван Рилски“. Ние останахме в Монтана и всеки ден получавахме информация в уречения час. Два пъти в седмицата, във вторник и четвъртък, има свиждане от 12.30 до 13.00 часа и пътувахме до София. Можехме да ги виждаме, но само в кувьоза. Стресът беше голям, но не спирах да бъда позитивна и да се моля за моите Денис и Дейвид!
Малките Денис и Дейвид
Днес за първи път, след 2 месеца и половина, дечицата ми и аз се усетихме взамно кожа до кожа. Щастието беше голямо и каквото и да кажа за преживяването все ще е малко! Бебенцата бяха много спокойни и доволни на гърдите ми! За възможността да направим кенгуру-грижа научих от екипа на болницата. Имаше и други желаещи майки, но някои от дечицата са все още много мънички и нестабилни и при тях не беше възможно да се направи.
В момента Денис и Дейвид вече тежат 2100 гр и 2540 гр. Много съм доволна от болницата и от целия екип, който продължава да се грижи за тях. Те са прекрасни хора и невероятни специалисти! Благодарна съм им за грижите и всеотдайността!
Надявам се скоро бебенцата ни да са си у дома, за да им дадем цялата си любов и внимание! Обичам ги много и съм благодарна на Бога за тях! Те са безкрайно борбени и силни същества и нека са живи и здрави, това е най-важното!
Надавам се също така кенгуру-грижата да се наложи като метод и тук, в България, защото усещането е наистина неповторимо и за майката и за бебетата!
Две двойки близначета и майките им осъществават кенгуру-грижа в Университетска болница „Св. Иван Рилски“
Прочети още: КЕНГУРОВАТА ГРИЖА – КАК ДА ДАДЕМ ПОВЕЧЕ ОБИЧ И СИЛА НА НЕДОНОСЕНИТЕ БЕБЕТА
ЗА БЛИЗНАЦИТЕ 
Сигурно е много тежко и мъчително да не можеш да докоснеш дечицата си, да ги виждаш в определен ден и час. Така отнемат и възможността им да бъдат кърмени, което за недоносено бебе е още по-важно. Нашите близначки се родиха в 35-та седмица и тежаха по малко над 2кг. В Канада от първият ден започнахме с кенгуровата грижа, с кърменето. Можех да бъда до децата си денонощно. В болниците дори предлагат стая, в която да остане не само майката, но и таткото. Дано в България също да стане скоро практика. Усещането е невероятно.
Благодаря ти за споделеното! Дано и в България стане така, надявам се, че първата успешна стъпка вече е направена!