Раждането в България през погледа на британската акушерка Трейси Купър

бебета БГ

Под заглавие „Поглед върху раждането в България: време  е да НАДИГНЕМ ГЛАС“ британската акушерка Шийна Байръм публикува в сайта си впечатленията на своята колежка Трейси Купър, която гостува в страната ни през месец април. Гостуването на Д-р Купър беше по покана на акушерския кабинет „Зебра“ и по европейски проект, който финансира изследвания в сферата на грижите за бременни и естественото раждане.Повече за него може да прочетете тук.
Едва ли за някого ще бъде изненада, че британската акушерка е останала меко казано озадачена от родилните практики у нас. Заглавието на разказа й говори достатъчно красноречиво. Ето какви са накратко впечатленията й за раждането в България от 10-дневното й гостуване:

  •  На бременноста и раждането се гледа като на рисково събитие от медицински характер за всяка жена, а не като на нормално житейско събитие. 
  • Разчита се предимно на апаратура, а не на акушерски грижи и лично отношение – има голям брой ненужни интервенции, без каквато и да е клинична причина:

             – по време на бременността – медикаменти и изследвания

             – по време на раждането – клизма, бръснене, натискане на корема,                   рутинно използване на окситоцин и рутинна епизиотомия.  

Трейси Купър посочва също така, че „бебетата биват разделяни от майките си в болницата и държани отделно. В много случаи майките имат достъп до бебетата само два пъти на ден за период от 30 минути. Няма протоколи за оставяне на бебето в стаята на майката и тридневният престой в болница след нормално раждане е задължителен.“ Тя споделя, че много майки, с които е говорила имат само едно дете и са признали, че не искат да раждат повече, за да не преживеят едно следващо раждане. Други са готови дори да родят сами неасистирано вкъщи, защото се страхуват от следващо болнично раждане.

„Грижата за родилките не е на основата на доказани практики, а на рутинни и остарели процедури.“,

посочва акушерката.  Тя допълва, че жените в България са принудени да бъдат сами и без придружител в болницата при започване на раждането, а след това бебето бива отделяно веднага от тях. „Това увеличава рискът от психологични проблеми, трудности с кърменето, емоционални проблеми и трудно установяване на емоционална връзка и привързаност между майка и бебе“, изтъква д-р Купър. Според нея ситуацията в България е много притеснителна и посочва, че според статистиките в България процентът на ражданията с цезарово сечение е цели 42%, перинаталната смъртност е 11 /1000 при средна за ЕС 7,14/1000, мъртвородените деца са 8% при средни стойности за ЕС от 5,27%, неонаталната смъртност е 4,5%, при средна стойност за ЕС от 2,74%.
Д-р Купър призовава читателите на разказа й да си помислят за раждане като българското: „Можете ли да си представите, че сте с контракции, без партньорът ви да е до вас, в стая пълна с непознати хора? Вие сте напълно обездвижена, акушерката е буквално легнала върху вас и притиска корема ви с цялата си тежест, докато ви правят рутинна епизиотомия. А когато излезе главичката на бебето, лекарят издърпва телцето, без да има контракция. Бебето ви е отнесено веднага и не можете да го видите най-малко два часа? Това се случва всеки ден. Това трябва да спре!“ Тя призовава да бъдат  подкрепени колежките й акушерки в България, за да може да се сложи край на тези

„нечовешки практики“.  

В разказа си д-р Трейси Купър обръща внимание и на професионалните трудности и ограничения, които срещат акушерките в България. За разлика от другите европейски страни, и в частност Великобритания, у нас те са доста ощетени от страна на професионалните дейности, които могат да извършват.
В България има една единствена самостоятелна акушерска практика, въпреки че отварянето на такива е разрешено от 2011 година. „Акушерките нямат интерес да отварят собствени практики, защото законите не им дават право да упражняват пълният спектър от услуги за базовите предродилни грижи като назначаване на изследвания и взимането на клинични решения. Тези елементи от предродилните грижи са поверени изцяло на гинеколозите дори при нормално протичащи бременност и раждане“, посочва д-р Купър. Тя допълва, че дори единственият акушерски кабинет у нас не може да сключи договори със Здравна каса. В същото време средната възраст на акушерките в България е 52 години и много от тях работят на две места, за да могат да се издържат. Тя не скрива и разочарованието си от факта, че по време на посещението й в България е била организирана кръгла маса на тема “Нужни реформи за оптимизиране на майчиното здравеопазване у нас“, в която са взели участие представители на СЗО, посолството на Великобритания, Съюзът на акушерките, Коалиция за майчино здравеопазване и много бъдещи родители, но не са присъствали, въпреки поканата, представители на Министерството на здравеопазването и Съюзът на гинеколозите

Статията на д-р Купър завършва със следния призив: „Нека дадем гласност на страданието, през което преминават българските жени и акушерки и  разпространим този факт в социалните медии. Нека се опитаме да убедим правителството на България да промени наредбите, които третират раждането като събитие, изискващо спешна медицинска намеса и да признае ролята на акушерските грижи като начин за подобряване на бъдещето на българските жени и техните семейства. Промяна, която ще спомогне и за намаляването на ненужни медицински разходи.“

Източник: http://www.sheenabyrom.com/blog/2016/5/25/a-glimpse-of-bulgarian-maternity-care-time-to-roar

 

 

101 responses to “Раждането в България през погледа на британската акушерка Трейси Купър

    • Аз родих в Норвегия с мъжът ми до мен и една акушерка ,контракцйте бяха 16 часа а самото раждане бе 30 минути, през цялото време той беше до мен и той преряза пъпната връв на 10-та минута от раждането .Бебето не е извеждано от стаята, взеха я от мен само за да я премерят и изкъпят .

      • И моето раждане в Норвегия беше както го описахте. В България не бих родила, звучи ужасно. А това с отделянето на майката от детето й за мен е немислимо дори…

      • Много ми е мъчно за жените, които раждат в България! Аз имах щастието да родя, на 31 години в Англия. 23 часа раждане, смених три смени акушерки – всички бяха изключително грижовни и мили. Съпругът ми беше с мен през цялото време, отряза пъпната връв. После стояхме два дни с бебето в родилното отделение – беше при мен през цялото време, грижиха се невероятно за нас всички лекари и акушери, вкусна храна. Даже и фотограф дойде да ни снима. Това кога ще го видим в родна България?!?

      • Ti si maloumna koq si Ti che da se izkazvash po tozi grozen nachin za jena koqto e nad teb

      • Аз родих през 1987, абсолютно безболезнено, нормално раждане и бебето беше до мен, когато си поисках и в такъв случай беше до мен…до възглавницата ми дори постоянно !!! Отношението към мен също си беше добро. 🙂

      • Дъщеря ми роди преди два месеца в Лондон в университетска клиника- и повече каза че там няма да роди и аз няма да й позволя….22 часа я мъчиха да роди по естествен начин с контракции на 2 мин….прехваления само с акушерка!!!Приеха я и никой не погледна вообще има ли разкриетие и какво.??? Едва когато вече бяха зле нещата и тя поиска срязване донесоха видеозон и дойде лекарка -„забелязаха“ че детето е много голямо ,обърнато е така ,че не може да се роди нормално и я срязаха…А преди това то не бяха упойки, то не бяха лекарства, газ, то не бяха антибиотици…то какво ли не беше ,че в един момент й предложиха МОРФИН????!!!! Идеше ми да ги избия,имаше реален риск за родилката и детето.Не сравнявайте нещата- ситуацията е извънредна при всяко раждане- трябва лекар! 4 дни останахме в болницата- детето нямаше къде да измием и изкъпем! Във велика Великобритания! Детето беше прегледано от лекар точно веднъж-на следващия ден! После в къщи веднъж на посещение дойде акушерка,която изтегли детето с покривка и кантар в ръка като животните тук едно време,и другите посещения бяха от социален работник към здравното заведение.Децата само ги теглят не ги мерят на дължина….Така че мерси!

    • Tazi anglichanka ne e malumna makarche az imam 2 prekrasni dashteri i ne sam gi rajdala v Balgari no nikoga ne sam iskala da rodq vav Balgaria. Tuk vav chujbina e savsem razlichno.

    • Кое им е малоумното на тази британка , която казва истината. Или ти си мръстна ГЕРБАДЖИЙКА. Мафия си Емилия.

    • az, za jalost rodih v Bulgariq i izpitah celiq tozi ujas i ako nqkoga zabremeneq, bih napravila vsi4ko za da rodq drugade. I znam 4e tova polojenie 6te si ostane i nqma da se promeni, za6toto lekarite ne jelaqt tova da stane, te se darjat taka sqka6 nie sme vinovni 4e 6te rajdame, vmesto da se radvat 4e 6te pomognat da se rodi jivot…………………

    • Vsichko koeto kazva jenata e vqrno rodix sina si tuk v London sega Sam na pat da rodq I vtoriq ni sin I Sam Mnogo dovolna ot vsichko decata ne se otdelqt ot maikite majat mi e do men I pak shte bade akusherkite sa mn mili i lubezni v Bg nikoga ne bix rodila Za tova I izbrax pak tuk da rodq Za tova stiga ste govorili gluposti jenata kazva istinata

  1. Поредното странно мнение за хора, коит оси мислят, че трябва да учат другите как да живеят. И как пък го е видяла така, не знам…

    • Да родиш в България е кошмар ,за съжаление аз минах цели два(да са ми живи и здрави децата), и си мисля, защо не се замислите,че за да се обърне такова внимание на остарелите ни методи и практики явно има защо. Би трябвало да се въведе обучение и практики заимствани от по развитите страни а не, да се запъваме като магарета“Ти мене недей да ме учиш“….Защото ще продължават да се бият дечицата в родилните;ще се продължи със скачането по стомаха и тем подобни извращения.И все още раждането в България ще си остане лош спомен,който не се забравя цял живот.

  2. Аз бях сама в стая с контракции, беше ужасно! Нямаше как и да повикам лекар(първо раждане) нямаше и отоплитен уред и само звънях на съпругът ми, да дойде да ми помогне и да ме прибере в дома….беше ужасно!!!

  3. Въпреки желанието ми да родя нормално, директно ми се каза „Никой не те пита, няма да рискувам с 33 годишна първескиня и няма да се обаждаш на никого, докато не мине операцията!“ Казаха ми, че съм определена за 12,30 за секцио и тъкмо тайничко звъннах на мъжа ми да му кажа и усетих как зад гърба ми ме хванаха за ръката, хвърлиха ми телефона на теглото и ме изведоха. В 10 и 30ч. се роди малката 2,450 кг, 46 см. Показаха ми я докато излизах от упойка и ми я дадоха на третия ден, като излязох от следоперационна зала.
    Е, кое му е нормалното на такова раждане, а? После англичанката била малоумна.

    • Преувеличаваш! Болницата не е кланница, че да те дърпат за ръката и да ти хвърлят телефона. Предполагам, че не си била вързана със синджир, че да не си тръгнеш и да отидеш на друго място да родиш. 33 е една нормална възраст, но ако си имала медицински показания за секцио, си кажи и не заблужавай с мнимото си мнение. За да си стояла 3 дни в реанимация значи е трябвало да стоиш за да оцелееш и да се гриижиш за деетето си докато расте. Ей, такива хора с нулева медицинсла културА, по-добре не се обаждайте, че сте смешни. Има огромни пропуски в здравеопзването, но поне бъди благодарна, че с детето сте живи и здрави.

      • Защо трябва а имаме медицинска култура? За да разберем, че с нас се държат зле, в момент, в който сме най-уязвими и психически лабилни, за да не ни информират по право за това, което ще ни правят, в болнично заведение, чиито заплати плащаме ние?! Напротив, човек с нулева медицинска култура трябва да може да влезе в болницата при нужда и да разбере, че там ще му помогнат, а не да иска да избяга като от филм на ужасите!Жената може и да е имала показатели за секцио, но явно не е имало как да го разбере?! И кога най-сетне на тия доктори ще минават изпит по човечност в в тоя университет? Без взет такъв изпит никой не трябва да бара ножа!

      • Няма да четем такива разкази на хора с „нулева мединска култура“, когато безчовечните и бездушни лекари най-накрая се научат, че с пациента и близките му трябва да се говори за състоянието и манипулациите, които ще се извършат, а не роднините да се чудят какво се случва и да подлагат на съмнение професионалността на медиците!

      • Да, нека бъде благодарна, че все пак е оцеляла след раждане жената… Не знам на кого каква медицинска култура му трябва, но на някои определено им липсва акъл…И престоят 3 дни в реанимация след секцио е практика, това все пак е операция. Не е нужно живота ти да е бил в опасност, за да си под наблюдение. Да не си видиш детето 3 дни след раждането, от друга страна, не е нормално!

    • В реанимация точно на другата сутрин им събират багажа и ги превеждат в отделението. Освен ако няма други показания за лекуване, от които зависят живота на родилката. Ти не си ли питала защо стоиш 3 дни там и какво ти е? Когато не знаеш нещо, питаш. Когато няма кой да ти отговори, си тръгваш.

  4. Аз родих и двете си деца в България. Децата ми си бяха неотлъчно до мен,от мига в който се родиха,до мига в който ни изписаха,никой не ги е вземал и носил някъде!!! Родени са с разлика 7 години! Родих и двата пъти нормално,никой не е искал да раждам със секцио,даже напротив!Не мога да разбера защо видяното в една болница го обобщавате като „в цяла България“!

    • Радвайте се, но Вашият пример е от изключенията. В общия случай се случва точно както е описано в статията.

      • Не е от изключенията само нейния случай. Аз също родих в България. Родих нормално в присъствието на съпруга ми и детето беше при мен след раждането. В нашата родина нещата са доста по-добре от Великобритания.Твърдя го от личен опит. Там оставиха сестра ми 36 часа да ражда нормално, след като изледванията показваха, че това е абсолютно невъзможно в нейния случай, именно защото акушерките имат тези правомощия. След повръщане от болки и липса на разкритие, щяха да погубят и бебето и нея. Наложи се спешно секцио, което не приемаха до последния момент, тъй като целта е на ВСЯКА цена да се ражда нормално. При второто й раждане отново в Лондон, три години след първото, искаха да ражда нормално и отново усложнения, дни наред мъки, докато акушерката реши… щяха да загубят отново и бебето и майката. Стресът и емоциите за майката и нашето семейство не може да се опишат. Искам да Ви кажа, че ние не оценяваме грижата за нас от нашите лекари, които са прекрасни специалисти и се прехласваме по не толкова „нормални “ действия на чужди лекари в „белите“ държави. А ако някой наистина се поинтересува може да провери каква е смъртността при раждане във Великобритания, което не е протекло естествено, т.е. когато акушерките само са наблюдавали природата да си свърши работата. Именно заради усложнения и проблеми от векове се налага този значим в живота ни момент, да се наблюдава и подпомага при нужда от специалисти, които да носят отговорност за решенията си. Е как няма да им е странно, защо така нашите лекари и акушерки приемат, че едно раждане е рисков момент, а не нормална житейска ситуация.

    • Наистина се радвайте, защото това ми се случи в малкия град преди 2 години……същото отношение. Радвам се само, че детето беше при мен от тия ден до изписването.

    • Предполагам се раждала в часна болница?
      Но и не мисля , че вашите приятелки са раждали всичките по същтия начин. Просто сте попаднали на страхотен екип.

    • Е браво , мила , ти си късметлийка .За мен това което пише в статията е вярно .Така беше и така ще си остане .Да това е България .Ако имаш пари и мъжа ти ще е до теб и ще си сама с бебето в стая ,но ако нямаш жална ти майка .

  5. Родих във вана в Бразилия с акушерки и мъжът ми до мен. Не се разделихме с бебето нито за момент. Не бих родила в България, пари да ми дават!

    • И кое по-точно не е вярно ? Аз също съм раждала в Бг. точно както е описано горе само,че с тази разлика че аз не си дадох детето и то лежеше на гърдите ми когато ми шиеха … Как може да сте толкова слепи … Като Овце ;(

      • И при мен беше същото-кошмар, обаче не ми дадоха детето до 3-тия ден. Това НИКОГА ВЕЧЕ НЯМА ДА ГО ПОЗВОЛЯ. Дори ще опитам да родя нормално след секцио ако имам второ.

  6. Пълни глупости ! Родих наскоро и мога да кажа че грижите и вниманието бяха много и на ниво. Относно бебето , можеш сам да избираш дали да е при теб .

    • Да право на избор има само че след заплащането на луди пари в частна клиника…не си ли платиш те третират като боклук,нито ти обръщат внимание нито ти обясняват как ти е детето и така нататък….

      • Az dva pati sam razhdala v 2 mbal v Sofija i dvata pati bebetata si bjaha s men ot 1 den. E, imashe ligli deto ne iskaha bebeto da e s tjah, zashtoto trjavalo da si pochivat!
        Goljama chast ot statijata ne e istina. Znam dosta prijatelki koito sa rodili bez da imat problemi.

  7. Аз родих в България! Много съм доволна и детето ми НЕ е взимано от мен. Бях със секцио по желание! Хората даже се опитваха да ме убеждават за нормално раждане, но аз вече бях решила и НЕ съжалявам! Всичко мина повече от чудесно. Грижите бяха добри и няма какво лошо да кажа. Не бива да се слагат всички лекари и всички болници под един знаменател!
    Благодаря на д—р Красимира Жекова и целият и екип! 🙂

    • По принцип не е нормално секциото да е по желание,но това само в България го има.Пак сте случили на лекари да ви обеждават в естественото раждане,но законите позволяват тази волност да се избира без медицинска причина секцио.

      • Не е нормално, но дори и да е забранено със закон, те пак ще измислят причини за да го направят и няма кой да ги обори. За съжаление много от лекарите са се изравнили до акушерките, само водят ЖК и присъстват(подчертавам) на раждане, а ако много бързат директно пристъпват към секцио без дори да се замислят.

      • Какво общо имат законите с раждането?!??😂

      • 🙂 Разбира се, че е нормално “ секцио по желание“! Това е един от приоритетите в най-скъпо платената акушерска клиника в Лондон, след като предварително са обяснени и обсъдени всички възможни алтернативи и усложнения. За България това е един от малкото плюсове, достъпен срещу съответното заплащане.

      • 🙂 Разбира се, че е нормално „секцио по желание“! Това е един от приоритетите в най-скъпо платената акушерска болница в Лондон, след като предварително са обяснени и обсъдени всички възможни алтернативи и усложнения. За раждането в България това е един от малкото плюсове, след съответното заплащане.

    • Да, в Окръжна болница е така. Ако искаш таткото да присъства-присъства. Ако иска да снима-снима. Ако искаш бебето да е при теб-при теб е. Ако искаш да почиваш-почиваш. Вече прелитащите, малко шумни санитарки са малко дразнещи, но това не е основното все пак.

  8. Видях раждане във Великобритания..вместо „рутинната епизиотимия“ родилката си тръгна с 20шева и грозен срез..и съвет да осигурява достъп на свеж въздух до тях!!

  9. Общо взето в България е на светлинни години в практиките си за раждане,кърмене и захранване.Тук там има някой информиран лекар,но нужното отношение повечето пъти ги получаваме от частните клиники.За съжаление статията е чиста истина и браво на родилките,кото са се разминали или не са усетили порочните практики.

  10. На всички „куклички“, които така енергично защитават родилните практики във Великобритания, ще кажа, че дъщеря ми роди там точно преди месец и това беше най-големият стрес в живота ми! Дъщеря съм на лекар и освен емоционално, наблюдението ми е доста информирано! Не знам от къде да започна, но всичко, пред което вие се кланяте, е всъщност такова безхаберие по отношение на здравето на бебето и родилката, че нямам думи! Първо от болницата – King’s George Hospital я върнаха да си чака контракцийте в къщи – така щяла да е по-спокойна – е, никой не беше спокоен, защото няма как първескиня да обясни колко, какво и как – и да брои на колко време и с каква продължителност са кнотракцийте. След няколко часа, изпълнени с напрежение, най-накрая дъщеря ми и зет ми звъннаха отново в болницата, и те ги извикаха да чакат там. Минавам към часовете веднага след раждането – в стаята беше не повече от 20 градуса, това за родилката добре, но бебо го разнасяха ГОЛ, заметнат с една кърпа, с която си бършеш чашите в къщи – ЗАМЕТНАТ, не повит, не увит – заметнат и на моятта забележка, че е студено ми показаха нагревателно устройство, под което слагаха бебето от време на време – голо. До тук добре, слава Богу дъщеря ми роди сравнително леко, и беше в състояние да стане и да се „изкъпе“.
    За любителите на Великобритания ще кажа, че кранчетата на мивката в банята бяха две отделни – така, както ги виждате по филмите…вие преценете колко е хигиенично да запушиш мивката, да я напълниш със студена и топла вода, за да я смесиш и така да се измиеш. Разказът ще стане много дълъг затова ще го посъкратя – на кратко, там изписват родилките на 6-я час, ако няма усложнения, моята дъщеря остана в болницата, защото беше поискала епидорална упойка и такава е практиката – оставят те една нощ при тях – ако искаш самостоятелна стая струва 200 паунда – 500 лв – естествено парите нямат значение – просто казвам как можеш да си в самостоятелна стая и да стоиш в болницата – ти стой колкото искаш, но това е практиката – 500 лв на ден, пак казвам, не това е важното, важното е, че изписват родилката максимум след 24 часа!!! Това няма как да е нормално и грижовно отношение, да не говорим, че там „бабите“ не съществуват – моята „сватя“ си замина на другия ден без повече да е проявила какъвато и да е инициатива „да помага“. Ок, друга култура, казвам, че родилката се прибира сама в къщи с така вещия свидетел и придружител на раждането – естествено подготвен от хилядолетия от Майката Природа да помага! Идва ден втори, акушерката прави посещение в къщи(аз съм по стария правопис, все пак съм баба) и на така щекотливия въпрос да се дава ли вода на бебето или не, тя отговаря – аз не съм нито за, нито против – родителите решават !!!! На база на какво решават, те си знаят! Имат в ръцете си едно живо същество, което не познават нито като физиология, нито като човече, но те решават – жената беше безкрайно симпатична и любезна – да, всичките са любезни, но това някак ми убягва, ако не виждам адекватно професионално, в моите очи, поведение – минавам към следваща фаза – БЕБЕТО НЕ СЕ КЪПЕ! В болницата се къпе само, ако ти поискаш, а в къщи не е препоръчително! Такааа, бебо се разпрака след два дни бърсане с мокри кърпи – 98% вода…и баба го изми най-безцеремонно на чешмата, която слава на Бога е модерна със смесител! Бебо заспа като къпан, както се казва. Минавам нататък, прибираме се в България и след поредното бебе тв, скайп демек, разбирам, че при поредното посещение, акушерката е казала, че шевовете са възпалени и разхлабени !!!! Ходене до болницата два пъти, преглед, където казват – нищо ти няма, пий този пеницилин – тя кърми да не забравяме! Снимки от тел, консултации в България, моята гинеколожка казва, това е анаеробна инфекция, полудяла майка – демек аз и накрая изпращам с куриер от тук антибиотик, но вагинални гобули – английската акушерка казала, че в Англия нямат такава практика – да слагат локален антибиотик….Да пие бебето през кърмата антибиотик ,та по лесно да се алергизира един ден, да не дава Господ! и тогава ягодите д аречем ще са виновни! Излизат изследванията след седмица, междувременно с вагиналните глобули за 2 дни сме овладяли положението и казва – анаеробна инфекция. След още 5 дни, след лечението излиза ново изследване – няма повече инфекция! Споделям с лекар роднина, казах че съм от лекарски род, той полудява и подлудява и мен защото при родилки такава инфекция можело да заседна в малкия таз!!! Има ли нужда да разказвам или поне малко усетихте ужаса на положението? Разбира се, инфекцията е от родилния дом, да не пропусна този лек факт! Така, че дори дъщеря ми, която държеше бебето да се роди в Англия, мисля, че ще размисли за второто, живот и здраве да е в България. И както казва Чудомир – Толкоз.

    • Госпожо, искам много внимателно да ми прочетете въпроса и да се опитате да ми отговорите, използвайки здрав разум по възможност – вие твърдите, че акушерка, която е забелязала инфекция и е пуснала микробиология, за да е наясно какъв е причинителят и да може да прецени какво лечение е нужно да се предприеме, не си върши професионално работата, затова пък лекар, който „диагностицира“ инфекция ПО СНИМКА, предоставена от баба, като при това е надарен с оракулни способности да знае дори какъв тип инфекция е това и лекува дистанционно на базата на въпросния снимков материал, е белег за високия професионализъм в България, който ни поставя толкова по-напред в сравнение с другите страни?

      • Не смей да ни наричаш овце , при положение, че нямаш база за сравнение от личен опит. Запази негативната емоция, ако искаш, но тези които сме преживяли и раждане в БГ и такова прехвалено във Великобритания (защото тук казусът е такъв) можем да правим смислени коментари , но с уважение. Никой не твърди, че не трябва да се стремим към подобрение ( имаме кусури в здравеопазването ни), но да ни дават за пример Англия за раждане, хайде моля Ви се, поинтересувайте се повече. Пълен абсурд.

      • Колко си тъп само, снимка или не, нали вижда бв оФцо?!😠

      • Как не се сетих, пък болниците и те как още не са достигнали до такива прозрения и плащат за лаборатории и изследвания… да хабят пари само, като то можело с един поглед по снимка да се прецени каква бактерия е причинител на възпалението и на какво е чувствителна. Това е то доктор – с вграден микроскоп в окото! Само в България я има тая порода, и никъде другаде – да дойдат да се поучат!

    • Аз не съм раждала в Англия, но след всичко което знам от приятелки родили тук, не бих си причинила това. Родих преди доста време в България и пак бих родила там ако се наложи. Разбира се, че има нужда от някои реформи, но къде е идеално всичко?

    • Същите малоумности и в САЩ! Ама, комплексарите, които се срамуват, че са българи не можеш да ги спреш да бълват фекалии..

      • Кое по точно ви е малоумното в САЩ?! Да в Англия е досадно с липсата на смесителните батерии, но това си е особеност и няма причина да не си сложи човек смесителна батерия в къщи. Бебетата и в САЩ не препоръчват да ги къпят в ваничка до падането на пъпчето, а само с мокра гъба, за да се избегнат инфекции. Относно колко е добре да се къпят бебета всеки ден, да се осоляват и какво ли още не е съвсем отделна полемика. След две раждания през 7 години в САЩ, едното с частна застраховка, другото с държавна, мога да заявя, че разлика няма в нищо между двете и даже получих самостоятелна стая с второто. По отношение на раждане в България, както си е по стар български обичай, всички познати и родата ти разказват всички възможни родилни истории, та сценарият от статията ми бе повторен и потретен по няколко пъти и изобщо не е изключение. Лошото е, че същия разказ чух от майка ми, лелите ми, както и от две – три приятелки, съответно раждали през 70те, 80те и след 2000та ?! Майка ми е мед сестра вече 40 години, да ви казвам ли с каква травма е от двете си раждания, че не иска да се сеща даже за „най-щастливия“ си ден. Понеже си измисля как унизително са третирали всички родилки, как са и направили 22 шева без упойка после и то пред зала пълна със студенти, да се учат! Без даже да я питат за съгласие. Или си измисля как лекарят като разбрал, че е сестра и казал: Ей, що не каза, че си от нашите?! Тя и досега неразбира защо е било нужно отношението и шиенето без упойка, като си е имало всичко тогава поне, само човещина е липсвало и тогава и днес! Тя от ужас не можа да си наложи да присъства на моето раждане, а рева пред стаята през всичките 12 часа на нормалното ми раждане?! И понеже ме убеждаваше да дойда за раждането в България, после ми каза, че никога е нямало да си го прости ако заради нея съм го направела ….. Не спря да се чуди защо и как всички сестри, лекари и персонал са толкова мили и се разрева в ръцете на лекаря ми, като го чу да и честити на български внучето!

      • Благодаря ти за коментара, Роси, много точно си синтезирала нещата. И да, човещината е това, което най-вече липсва и до днес!

  11. Аз съм раждала и в Англия, и в България. В Англия имаше чудесно отношение, много са любезни, през цялото време на раждането ме разпитваха съгласна ли съм да се направи едно или друго, мъжът ми присъства до мен и т.н. Раждането обаче беше с усложнения и не съм сигурна, че това не се дължеше на лекарска/акушерска грешка. Поне според разправиите на лекарите, които изпълниха родилната стая, които се караха на някакви „виновни“ за нещо си лица… В България всичко бе по-скромно като условия – никой не ми се усмихваше, но не бяха и груби, родих лесно, лекарите се грижеха професионално, без да ми се обясняват непрекъснато. Факт е, че след естественото раждане в англия имах много шефове и разкъсвания, което наложи след години операция. Не бих причинила на мъжа си да присъства на друго раждане, така че не съм и настоявала в БГ да бъде с мен. За бебетата са прави обаче – детето, което ми взеха в БГ – Шейново, се захрани трудно, през цялото време имаше проблем с кърменето, рано мина на изкуствено хранене. Първото дете в Англия го хранех като по учебник – английски, и наддаваше и се развиваше чудесно.

  12. „Родих“ в България секцио, без никакви адекватни прични, без да съм избирала този начин на раждане….след като ми се случи се информирах, чак тогава разбрах, че изобщо не се е налагало това секцио. Лошо отношение на акушерките…..въобще не искам да си го спомням. Няма кой да ти помогне и да ти каже как да кърмиш, няма кой да ти проведе рехабилитация след операцията (една санитарка бе така мила да ме издърпа за ръката, че да се изправя за първи път). Никога повече няма да се доверя на лекар в тази държава.

  13. Преди 1 година аз родих второто си дете и ако трябава да бъда честна искам още едно детенце, но не ми се ражда тук. Знаете ли какво е да имаш силни контракции и дежурната лекарка да ти каже „Отиди и легни на ляво – ще ти мине, ще раждаш в 6 сутринта“, защото трябваше да се наспи. водите ми изтекоха в тоалетната и аз стоях там 10 минути, защото от болка не можех да се движа, но на никого не му хрумна да провери родилката как е жива ли е, умряла ли е. за съжаление това е действителността за много жени в БГ а и предполагам не само у нас.

    • А в Англия ще те изпратят вкъщи с контракциите , а не да ти кажат да легнеш на ляво. И ако междувременно природата не е благосклонта към теб и не родиш сама т.нар „нормално“ детето си, евентуално може и да ти помогне някой некомпетентен безхаберник, но любезен, да родиш с усложнения.

  14. Родих в България, но не в родилно отделение, а ВКЪЩИ с Бог имоя съпруг. Беше прекрасно, беба не се е отделяла от нас нито за миг. Нямам разкъсвания и усложнения, въпреки че ми беше за първи път. Решението да родим неасистирано го взехме след тонове изчетени гигабайти и запознаване с българската жалка реалност…..

    • Жив късмет! Да сте живи и здрави и никога да не разбере колко е безотговорно това!

  15. Откога,други дават препоръки за българското здравеопазване?!Съгласна съм реформа е нужна, съгласна съм и с това,че акушерският труд е ниско ценен,но от къде я извади тази статистика? Дано българското здравеопазване да не заприлича,на английското обаче!Защото не е нормално,при 39% температура,да изпрашташ дете за домашно лечение с парацетамол,да не изписваш адекватни медикаменти при очебийна нужда от серозно лечение!

  16. И аз родих преди 5 месеца в България.Раждането продължи 16 болезнени часа, но винаги имаше хора около мен.Детето не ми го взеха в др стая а само го изкъпаха и повиха в същата стая където бях аз.Всяка сутрин минаваха да видят детето и моите шевове.Истината е че тук за да получиш добро в повечето случаи трябва да си платиш.Аз родих в малко мизерна болница, но отношението беше на ниво.Единственото за което не иоскам да си спомням е шиенето защото усещах всичко макар че ми бяха сложили упойка.
    Относно Англия…. имам позната която роди 4 дена преди мен – там.Раждането й продължи близо 3 дена с изтекли води, никакви упойки.Момичето се молила да я оперират ( нещо което и аз не удобрявам по принцип) но не са искали. В следствие на идеалното раждане там детето стоя 6 дена в болница заради инфекция, майката беше изпаднала в депресия а и до сега малкото има гъбички които там не могат да излекуват и за това се върнаха да го лекуват тук.
    Има хора и хора, лекари и лекари ….. не е толкова важно в коя страна си а нан какви ще попаднеш. Не е тайна и че нашите лекари и сестри работят в мизерно помещения или да не говорим за инструментите им

    • Това с трите дни изтекли води не го вярвам! Първо, трябва да си доста безхаберен да не разбереш какво е станало и да идеш в болница/лекар. ( моите води изтекоха преди да почнат даже контракции те ми) Второ, никоя болница няма да те върне и остави без монитор като кажеш, че са ти изтекли водите! Раждането след изтичане на водите е в рамките на 24 часа, като всеки час носи нарастващ риск от инфекция и затова се следи нивото на околоплодната течност и се решава според тях. Но, няма как да стане след 3 дни и детето да е живо….

  17. Аз преди 5 месеца родих в държавна болница едно прекрасно момченце. Като влязах ме прегледаха и приеха, до тук добре. Беше точно преди коледните празници и след смяната лекарите и акушерките щяха да ходят на банкет. Сложиха ме в предродилна зала и минаваха от време на време да ме питат на колко време са ми контракциите, които се наложи сама да засичам. След преглед на разкритие, което се оказа само 5см. след 15 мин. усетих напъни, момичето, което лежеше до мен (на системи за предизвикване) повика акушерката, която първо ми се скара, че не е възможно и си въобразявам, след което пак ме прегледа и установи, че напипва главата. Накараха ме да напъна 2 пъти и с бебето, което вече се намираше в таза ми ме накараха да стана и да отида сама до родилна зала… На втория напън рамото на детето се заклещи, цепнаха ме и лекарката ми се качи отгоре и рязко и силно ме натисна по корема. Както и да е до тук добре. Взеха детето изкъпаха го претеглоха го, дадаха ми го да го гушна и ни оставиха 3 часа в родилна зала, след което двамата ни качиха горе. След 2 часа трябваше да дойде някой да ми покаже как да го накърмя еми да де ама след 7 часа реших все пак да го сложа да пробвам е не беше много успешен опита. След още 2 часа дойде въпросната жена влезе каза ми слагай го гърда и излезе. Престоя ми беше 4 кошмарни дни в които всеки влизаше и излизаше когато си поиска от стаята ни, забравяха да носят няколко пъти на некърмещите майки мляко. Тръшкаха врати, караха се за глупости в 3 часа вечерта цъкаха рязко лампата в стаята и влизаха с гръм и трясък без да се притеснят, че ще събудят и стреснат децата. Сина ми на 2-рия ден беше с колики а те ми заявиха много е малък и не може да го боли. Скараха ми се дори че съм му дала вода. Както и да е след изписването се оказа, че са ме зашили некадърно и ми се възпалиха шевовете навръх бъдни вечер. Та ужаса беше пълен и едва ли ще се навия втори път да мина през същия ад

  18. Аман от продажници. Ако двете български акушерки знаеха какъв е ужаса във Великобритания за раждащите майки, никога нямаше да се обърнат за съвет към леля Трейси. Ако си в частна клиника…има шанс някой да дойде да те види, все пак парите трябва да се оправдаят. Ако трябва да раждате и здравната каса ви плаща, се подгответе за мизерия и пълна незаинтересованост от страна на персонала. Е вярно не си носите марли и памук от вкъщи, но за сметка на това навсякъде е такава мръсотия, че е по добре да не пипате нищо, иначе рискувате да се приберете с няколко вида бактериални инфекции устойчиви на третиране с антибиотици, хепатит Б и/или задължително хранително натравяне.Ако случайно успеете да намерите сестра или акушерка която да говори английски направо сте уцелили 6 от тотото. Ако пък и си мие ръцете преди да обслужи вас или детето….. направо сте в рая. Само да поясня – в UK са малко наистина чистите болници. Обикновенно те са малки и извън големите населени места. Персонала масово е недостатъчно образован и работи по правилото „работим колкото ми плащате“ т.е. ако не трябва да се мръдна и никой не е наоколо да ме види си пия чая и решавам кръстословици. Така че двете БГ дами дето са „почерпили“ опит да вземат да си прилагат знанията вече натрупани от системата в БГ, а не да копират организацията на един умиращ динозавър (NHS). И стига с това „в България е супер зле“, стига сме се чернили сами пред света. Вдигнете глава и покажете най-хубавото. Не бъдете роби на лелки с неизмити зъби.

    • Не съм съгласна, аз раждах в държавна болница, голяма и беше много чисто. Миеха банята след всяка родилка, застилаха ни пода с марли да не се подхлъзнем, всички бяха супер любезни – чак дразнещо внимание в такъв момент, поне за мен. Хората са различни, да не обобщаваме. Навсякъде има какво да се подобрява.

  19. Ne znaq v cqla Evropa kak e , no az imam li4en opit s rajdane v BG i v Italiq – zna4i , nikoi ne moje da me ubedi v prekrasnoto rajdane v na6ata mila rodina ! Vapreki , 4e ne sam imala problemi s rajdaneto v BG – ne bih go napravila nikoga pove4e tam ! V Italiq sa veliki – ne razbrah za kakvo stava vapros , na 38 god. ne polu4ih nito 6ev – za razlika ot balgarskite polu4eni 12 van6ni … da ne govorim za otno6enieto na personala , 4istota i udobstva – i vsi4ko tova bez da davam i cent !… Vse pak trqbva da priznaq , 4e zavisi na kakvo popadne6 , ne tvardq , 4e v BG nqma usloviq totalno …

  20. Родих първото ми дете в България с избор на лекар, плащане на всякакви екстри, като например моя мъж да е до мен, VIP стая и т.н…. беше меко казано кошмарно, защото ми скачаха по корема и ме обиждаха, че едва ли не не знам как да напъвам, а на мен въздух не ми достигаше. Около мен имаше по едно време 7-8 акушерки, сестри, лекари. Мислех си, че умирам. Както и да е, забравих и забременях отново, но втория път родих в Белгия. Чувствах се принцеса, глезена и обкръжена от много хора. Бебчо се роди, аз бях в съзнание в този вълшебен момент…Права е англичанката и моя мъж тогава се чудеше на коя планета е попаднал.

  21. В крайна сметка зависи къде раждаш. В държавните болници е мега зле. Наложи ми се да ида на спешен преглед в АГ Варна и беше супер гнусно. Кабинета беше потресаващ, с ръждясали шкафове, магаре пред разпад и т.н.
    Също така бебетата са на различен етаж от родилките и трябва специално да чакаш да ти го донесат и ти се карат ако решиш да слезнеш да го видиш и случайно объркаш накъде да тръгнеш. А да, и си редом с циганките.
    Аз родих в частната клиника и никак не съжалявам, даже това беше перфектен избор! А пък нека мойта гинеколожка да ми обеснява, че „нямало нужда да се ходи и плаща за хотел когато раждаш“ и че за 3 дни щяло да се изтърпи! Нищо че може да се върнеш с някоя инфекция! В Майчин дом си беше супер – отношение, професионализъм, хигиена! Чувствах се спокойна и почти като вкъщи, защото в стаите беше уютно и приятно.
    Да, плащаш си, но в държавната болница също си плащаш. Не само за раждането, а всичко! А в частната клиника за малко повече пари си отиваш само с твоето сакче и не мислиш за нищо друго! Гледат те като принцеса, бебето е до теб – супер!
    Жалко е, че трябва да си плаща човек за нещо, което би трябвало да е достъпно за всички, но уви така е тук! Поне има достатъчно специалисти и сравнително лесен достъп до тях, за разлика от Англия!

  22. Мили дами! Или сте безумно малоумни, или забравяте, че всяка страна си има методи и начини! Страхотна бъзла съм и въпреки това родих изключително лесно, без съпруга ми и с пълната подкрепа на екипа! Такива хипита, каквито сте вие, с вашите плиткоумни и вечно здрави мислещи мозъци не влияят добре на бебоците! И моя лекар като ме натисна, какво? Детето ми се роди напълно здраво! Както казаха след това педиатрите „Дошло е на бял свят без никакви интервенции, без кислород, маски и т.н.“ Хайде стига тъпизми! Имам поне 15 приятелки, които живеят в чужбина и всяка от тях е раждала като животно! Акушер-гинекологията у нас е еддна от най-добрата! Така че стига филми на псевдо живеещи в чужбина! Хайде! Със здраве!

    • След две раждания в България, в държавна измяна после в частна, не оспорвам професионализма и уменията на лекарите ни, а тяхното отношение или по- скоро липсата на такова. Нямах проблеми с ражданията и двете секция – първото заради преносване и липса на разкритие при предизвикването, а второто в резултат на първото макар и след 5 години и въпреки желанието ми за естествено раждане. Втория път избрах частна болница, съвсем ново към момента, именно заради отношението на персонала. Защото ако за тях всяка родилка е ежедневие и не им се обяснява по 10 пъти на ден, то за родилката това се случва един-два пъти и тя ИМА НУЖДА от внимание и разбраемо поднесена информация!

  23. Преди четири години родих първото си детенце в Света София със секцио по медицински показатели .Останах доволна от грижите .Сега съм бременна пак и смятам да раждам в същата болница.

  24. Здравейте, и аз родих преди почти 5 г. в Окръжна болница при вече споменатата по-рано в коментарите д-р Жекова. Водите ми изтекоха в 6 ч. сутринта, родих в 13:10 ч. Родих нормално, при полижение, че ми е правена конизация 2 г. по-рано. Таткото беше с мен. Дечко също от първия възможен момент с мен, пиша първия възможен, тъй като 2 дни беше в кувиоз, че беше по-дребен. Дори ми назначиха престой в болницата 5 дни, за да ни изпишат заедно. Грижите и отношението беше на ниво!
    Съгласна съм, че не трябва да се слагат всички раждания под общ знаменател!

  25. Аз родих в България преди цели 24 години! За да бъда по-точна – родих прекрасното си момиче в Бургас. Раждането продължи цели 19 часа и през цялото това време, съпругът ми не беше до мен, но акушерката Минка Заберска беше. И не ми е скачала върху корема, нито са ми правили ненужна епизотомия, въпреки че дълго време бях с контракции, а разкритие – никакво. Акушерката беше тази, която ме насочваше какво да правя, за да ускоря и улесня раждането. Родих по естествен начин, без разните му там епидорални упойки и съм без нито един шев. Нямам и стрии. От момента на появяването ѝ на бял свят, момичето ми си беше до мен. Взеха я само да я измият и измерят. А гинеколожката д-р Едда Давидова Корсунская дойде да ме поздрави за прекрасното ми момиче и никога няма да забравя как ми каза, че има моите очи. Това се случи на 08.04,1992 година в четвъртък 11:10 вечерта в Окръжна болница Бургас. Не зная какво се е случило в страната ни от тогава, но в пост комунистическа България се грижеха и за майките и за бебетата. Или поне в Бургас така беше.

  26. Здравейте! Аз родих преди почти 8 години в Испания. Беше ме страх да родя в България. Всичко мина добре,но 34 часа се измъчих…и упойката свърши. Родих нормално. Целият колектив беше мил с мен. Доволна съм. Сестра ми роди преди месеци в България…в частна клиника. Каза ми ,че целият екип е бил внимателен и мил към нея и бебето. Живях една година в Швеция…Там пък ми казаха, че гледат само два пъти плода с видеозон и ако майката получи ранни контрации , не се мъчат да спасяват бебето. Според тях така е трябвало да стане. Който оцелее- браво! Нека Бог бъде с вас майки и бъдещи майки!

  27. Едно нещо не ми даде мира! Защо проклетата акушерка не ми даде да напъвам толкова време, когато цялото ми тяло искаше да напъвам , а вместо това ме караше да дишам и да спирам напъните…такова безсмислено и непосилно усилие през живота си не съм правила, което естествено, беше неуспешно! Каква е тая гадна практика, не знам, после научих, че няма нищо такова, тялото си знае работата и не бивало да я слушам какво ме кара, а да си напъвам, но аз тогава и имах пълно доверие, от страх, разбира се, че не знам какво става и че тя знае жената, нали е професионалист…е това беше толкова мъчително, по-мъчително от всичко, едва ли не се самоизнасилваш 😦 Бях решила да родя естествено, без системи и намеси с план за раждане, но мехура ми оставаше цял и те ме изнудваха, не ми позволяваха да напъвам толкова време, висяха ми на главата и ме гледаха как дишам и при всяко отклоняване от това което искаха – ми се караха, а ако съм искала да напъвам, трябвало да ми спукат мехура и съм щяла ей сега да родяяя, бързичко бързичко…ей тука се поддадох, исках да напъвам тялото ми го искаше, но не знаех, че това значи да родя не готовото да се роди бебе… и почна изкуствено воденото раждане, точно това, което не исках. Пукнаха ми мехура, караха ме да напъвам непосилно, то не беше слязло детето, щото не ми даваха да напъвам като ми се напъваше. Исках седнала, направо ме легнаха, въпреки обещанието, че ще ми дадат опора за гърба. Бебето не излизаше, скача, натиска лекаря, тръгна бебка – не пожелах епизотомия – обаче рутинната, поисках да ми се обясни, ако се НАЛАГА такава, и да ми направят, ако СЕ НАЛАГА! Нищо не ми обясниха, хвърлиха ножицата, оставиха детето да мине през мен и да разкъса родилен канал плюс дебело черво, анус…после ми казаха, че сама съм си била виновна, щото се НАЛАГАЛО епизотомия. Поне случих, че ме зашиха добре, докато моя роднина със същото разкъсване в същата болница след пет години още има инфекции и кръвоизливи! В спешното след 10 дни ме оставиха цяла нощ с кръвоизлив от разхлабен конец, защото разбраха, че съм била оная, с претенциите, отказаха да ме преглеждат, едва като се обадих на познат да говори на докторите за мен , тогава ме погледнаха, но отново ме изпратиха да се оправям сама. Родих с перфектен хемоглбин, след този кръвоизлив х-на ми спадна драстично и вече година и половина тялото ми не е моето, здравето ми се съсипа. Защо не ме остави да си напъвам на спокойствие, жено!!! Защо не ме остави намира да си родя детето по природния закон??? Защото не го познаваш, нали! Не ти е ясно природата какво иска, само знаеш да режеш и да се звериш!

  28. Раждала съм и в България и извън нея 🙂 В България отношението беше грубо, бях опитно зайче на студенти и доктора влизаше в предродилна зала с цигара. За мое голямо щастие раждането мина нормално,взеха ми детето и ме хвърлиха два часа в коридора. В мен напираха въпроси , къде е детео ми, всичко наред ли е с него …. ? Нямаше кой да ми каже. След 7 годинии родих в една не много развита европейска държава, но разликата беше осезателна и за съжаление не в поулза на българското здравеопазване. Извиках си линейка, хората ме приеха , носиха ми куфара и ме предадоха в родилното, там след преглет ме попитаха в какъв цвят стая искам да раждам 🙂 Помислих, че се шегуват нещо !!! Настаниха ме в самостоятелна стая, със собствен санитарен възел, гимнастическа топка , музика и какво ли не. Родих , пак нормално , веднага сложиха детето върху мен, после го измиха и прегледаха и през целият престой си беше с мен, само когато имах нужда можех да го оставя на сестрите да се грижат за него. Грижите за децата и родилките бяха на високо ниво, многократно през деня ни наблюдаваха, даваха ни съвети как се къпе детето, как да го кърмим, какви упражнения да правим след раждането …. Всичко това не е нищо особено , но се питам защо в България не го правят.

  29. Ти да видиш пустите му англичани! Те оправили тяхното здравеопазване, та дошли и нашето да оправят! Смешници! За нищо на света не бих родила у дома и смятам, че детето ми няма да бъде емоционален инвалид, след като пъпната му връв не е прерязана от баща му!

  30. За мое голямо съжаление, родих в България. Нормално раждане с първото ни бебе, но Не допуснаха бащата да присъства. Бях единствена за деня в болницата да раждам. Млада стажантка спокойно си проверяваше Facebook -a, говореше по мобилния си и от време на време се досешаще, че аз се гърча 5ч с контракции. Последва и момента с акушерката, която скачаше върху корема ми с цялата си тежест и след 3-я неуспешен опит доктора пое инициативата и видях бебето на бял свят. За около 5 минути. Последваха 19 шева и 2 часа… Без доктори, без бебето… „под наблюдение“.

    • Всичко, което прочетох от двете страни на минетата, има истина. И това, че в Англия, Германия и др. държави са внимателни и с разбиране към родилките е хубаво, но си мисля, че нашите специалисти са на много добро ниво! Отношението е грубо, но не навсякъде, това върху, което нашите специалисти ( лекари, акушери, педиатри..) трябва да работят е: следродилните грижи, които са много важни за майката и бебето и тяхното “ опознаване“ така да се каже. Първия контак на майката с бебето, кърменето, грижите и отношението, е това което ни липсва!!

  31. Родих 1-вото си дете в България и 2-рото в Белгия.За жалост медицината нашата страна е под всякаква критика.
    Нито отношение и любезност,нито апаратура ,нито обстановка.
    Коренна разлика и скоро няма да догоним Белгия дори и по отношение към пациентите.

  32. Pingback: Родилна радост – humanolic·

  33. За това ли мои приятели се върнах от Англия да си довършат бременностат тук, защото там всичко е цветя и бели гълъби!? Първо, (в Лондон, където бяха те) няма такова нещо като лекар наблюдаващ бременността – отиваш в болницата и при когото се паднеш той те преглежда. Лотария! Второ, ако не дай си боже ти стане нещо и имаш нужда спешно да те види лекар не можеш да отидеш веднага, а трябва да си запазиш час и докато ти дойде реда, ако се усложнят нещата какво правим?
    И каква е тази измислица, че в Бг акушерката лежала върху родилката?!?!?! Това са глупости!!!

  34. да така и пак основно лекарите не искат да се променя нищо е и акушерките, плащаш им допълнително и пак се отнасят с теб като с добиче

  35. Как пък всички сте родили в чужбина бе,как пък няма една да е родила в България? Вие го изкарахте ужасно! Аз родих в майчин дом преди две седмици и съм страшно доволна и от самото раждане (без екип) и от престоя ни там.Бебетата се изследват супер често и не ви изписват дори, ако детето е просто с жълтеница и няма да ви изпишат докато не се уверят,че не сте в перфектно здраве и двамата, пък вие си пишете за чужбина за по два дена,имате късмет просто, че сте били добре!

  36. Аз родих в Добрич – имаше плюсове и минуси. Като начало, 45 минути стоях в коридора в спешното, с контракции на 2мин., докато ме приеме някой. И това при все, че казах, че съм бременна в 6мес и половина, имам кървене и контракции на равни интервали от 2 мин. Когато най-накрая дойде лекар и ме прие в спешното трябваше да се обеснявам 20-30 мин. какво точно се случва, мериха ми кръвното, прегледаха плода с видеозон и попълваха документи цяла вечност. След това ме качиха в аго и пак започнаха да разпитват и да пишат, а аз седя на един стол и се гърча междувременно. След 20-30 минути една сестра (може би) се сети да ми даде някакво лекарство все пак. Нямаше легло и грижа за мен, не и докато не си попълнят всичките бумащини, а недоносеното ми бебе беше вече на път. Настаниха ме най-накрая и ми включиха банка, от която вече нямаше абсолютно никакъв смисъл, защото нямаше как да спрат раждането на този етап. Не помня колко време се гърчих на леглото, в предродилно отделение, заедно с една бременна, която не спря да говори по телефона на съседното легло, но накрая се спука околоплодният мехур. Звъннах и когато дойде сестрата й казах какво е станало, а тя изчезна и се върна с тампонче и течност да провери дали са околоплодни води това. Установи, че съм права, каза че ще съобщи на акушер-гинеколога и изчезна. Ей така си лежах мокра и се гърчих цял час, без никой да се загрижи добре ли съм. Сама, уплашена и с една непозната жена на съседното легло. Накрая не издържах повече и натиснах звънеца…и не го пуснах в продължение на няколко секунди. Сестрата влетя с ококорени очи и й казах, че не издържам повече, а напъните бяха започнали, излетя през вратата и не се върна няколко минути, според мен ме бяха забравили, но може и да греша. Свита на две трябваше сама да стана и да прекося коридора за да прегледат разкритието, после пак сама и прегъната на две слязох от магарето и се върнах на леглото в стаята си. След десетина минути дойдоха с количка да ме свалят долу в родилното, не можах да стана сама. По това време вече си хапех езика и виках със стиснати зъби, а сестрите ми казваха да не напъвам. Ха! Ако бях способна в този момент, щях да им изкрещя нещо. Свалиха ме в родилно и пак трябваше да стана от количката – просто измънках, че не мога, две сестри ме вдигнаха, не бях способна да си събуя бельото сама дори. Последва втори преглед на разкритието и ме замъкнаха на магарето да раждам, там и приключи целият ужас с медицинските лица и грижите им. От този момент нататък, чак до изписването ми, всички се държаха чудесно. Но въпреки всичко, следващият път, ако мога да планирам раждането си, то ще протече по съвсем различен начин.

  37. Нека не забравяме, че в Англия има Божеопазване, а не здравеопазване. Да, при нас си е „по старому“, но там си е касапница и мили служители …

  38. Аз имам две раждания – едно в България 2007 и едно в Англия. Това, което ме впечатли в Англия беше, че ми помогнаха след раждането да си обуя гащите. В България не ми позволиха дори да лежа на страни, само по гръб, а аз от петия месец на бременността не можех да лежа по гръб. В България имах куп интервенции, които не мисля, че бяха необходими, разкъсвания, кървях страхотно много. В Англия имах Бърт план и жената се съобрази напълно с желанията ми. Когато я питах нещо тя ме уверяваше просто да слушам тялото си, че то знае какво прави. За да следи бебето се навеждаше тя и казваше аз да не се съобразявам с нея, а да заема поза, която ми е удобна. Съвсем простички неща, които не изискват пари, а само отношение. В България акушерката, за да откачи бебето от гърдата му стискаше носа, носеха ми го на 3 часа, без нощта. В Англия искаха да ме оставят още една нощ в болницата, за да се уверят, че бебето суче добре, тръгнах си по собствено желани, защото знаех какво правя. Накратко в Англия аз бях главно действащо лице по време на раждането, а в България просто присъствах, за да извадят бебето с простагландини, окситоцин и епизиотомия. В България може и да са специалисти по патологията, но нормално раждане не знам дали виждат и веднъж в годината.

Публикувай коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s