Грешка при ин витро – две семейства спорят за родителство на новородени близнаци

ivf„Това са нашите бебета и ще се борим до края, за да останат наши. Истинските родители са тези, които отглеждат едно дете, независимо от физическите прилики. Те са наши и са част от нас“.

„За нас времето е спряло от деня, в който ни казаха, че нашите ембриони са дадени погрешка на друга двойка, която сега очаква близнаци… Всичко е само сивота и болка… Най-доброто за децата е да израстнат с истинското си семейство, с родителите, на които приличат и в чиито лица, разпознават собствените си черти“.

Почти еднакво и в същото време толкова различно, звучат думите на две семейства от Италия, жертва на първата по рода си (бих добавила, станала известна) грешка при процедура ин витро. Всичко започва на 4 декември 2013 година, когато поради прилика във фамилиите всяка двойка получава оплодените ембриони на другото семейство, вместо своите. Едната процедура завършва неуспешно. Другата с две чертички и две бебета, които обаче не са биологични деца на щастливите бъдещи родители. Размяната излиза наяве едва в 20-а г.с. от бременността, когато след рутинна амниоцинтеза става ясно, че близнаците не са носители на генетическия материал на своите „майка“ и „баща“. И са всъщност биологичните деца на друга двойка, която е направила ин витро процедура в същия ден в клиниката „Пертини“ в Рим, при която са били разменени оплодените ембриони.

И двете семейства още от самото начало заявяват твърдо намеренията си да са родители на близнаците. Едните, защото де факто са техните биологични майка и баща. Другите, защото бебетата реално растат в утробата на жената, която по нещастно (или щастливо) стечение на обстоятелствата се оказва в ролята на тяхна неволна сурогатна майка. Случаят е изключително труден от юридическа, морална, биоетична и дори само чисто човешка гледна точка.

От една страна биологичните родители с право не могат да се примирят, че техните деца, плът от тяхната плът, ще са всъщност „чужди“, отгледани от съвсем непознати хора и с друго фамилно име, все едно са дадени за осиновяване, но без това да е така. От месеци те се борят безуспешно да влязат във връзка със семейството, на което реално принадлежат децата им. Завели са дела. Мечтаят да имат възможност да прегърнат бебетата след раждането…

„Сурогатните“ родители от своя страна, също не могат да приемат мисълта, че тези дългоочаквани бебета е възможно по някакъв начин да не им принадлежат. Те изтъкват, че ембрионите са чужди, но са започнали да се развиват именно в утробата на съпругата от семейството и бременността е продължила успешно благодарение на нея. И че децата са неразделно свързани с майката, която ги е износила и родила – което наистина е така до голяма степен – подробности за връзката, която се изгражда в този случай са описани в поста „За сурогатното майчинство и истинските бебета“. За тях биологичното семейство е имало своя шанс за бременност, но това не се е случило. Жалко. Оттук нататък трябва да се примирят със ситуацията, че „техните“ деца не са вече техни.

И спорът придобива дори малко търговски характер като добавим огромните суми, които и двете семейства искат като обезщетение за грешката от клиниката „Пертини“. Каква ли е стойността на един, в случая дори два човешки живота, разменени, както в магазина, с грешната „стока“? Какво и как може да ги замени в живота на две семейства?

И тук най-сетне стигаме и до двете бебета – главни герои и напълно безгласни букви в цялата тази история, чийто сценарий дори вече е излъчван в популярен телевизионен сериал. Двете бебета – момиче и момче, вече са на бял свят от 3 август. Засега на неизвестно място с вече „законните““ си родители, законно регистрирани в общината на раждане с тяхното фамилно име… Защото според законите в Италия, децата принадлежат на майката, която ги е родила. Което в случая изключва и биологичния им баща, който е нямал възможност да ги припознае при раждането. В Италия сурогатното майчинство не е разрешено и биологичните родители нямат никаква законова възможност да претендират, че бебетата са техни. Факт, потвърден и със съдебно решение в Рим, което е отхвърлило иска за родителски права над бебетата, които са израстнали в утробата на друга жена. Борбата ще продължи и в европейските съдилища с нужните темпове, разбира се…

А дотогава две бебета ще продължават да са протагонисти на една огромна „човешка грешка“. С неясен изход. И две семейства ще се чувстват в правото си да са техни родители.

Лично за мен е изключително трудно да заема която и да е страна в този случай. Опитвам се да се поставя на мястото и на двете майки – какво е да носиш в утробата си две бебета в продължение на 9 месеца и да има вероятност те да не са твои след раждането? Какво е да живееш с мисълта, че деца, които са твои по законите на природата, растат с някой друг, ей така, „погрешка“ и дори не можеш а ги зърнеш?

Ще се радвам да чуя и вашето мнение!

Advertisements

11 responses to “Грешка при ин витро – две семейства спорят за родителство на новородени близнаци

  1. Това е параграф 22. И няма закони, които да разрешат ситуацията. Това е една голяма драма с много жертви и без печеливши.

  2. Прочетох новината преди няколко дни и много се впечатлих от историята. Тук научавам повече подробности, които не правят ситуацията по-лесна, разбира се. Казусът наистина е тежък и каквото и да реши съдът, едва ли ще има право. Опитах се да се поставя на мястото на всяка от майките… Честно казано, ако съм ги родила, а знам, че не са наши, няма да имам миг покой. Което не знам дали означава, че бих ги дала на биологичните им родители… По-скоро бих. Така ми се струва, но на чужд гръб…. И друго си мисля – семейството, което сега ги отглежда и вероятно ще продължи, дали ще има смелостта да им признае един ден истината и как ще го приемат тези деца… Тъжно е, че те не могат да се защитят. Тъжно е и че две семейства, които знаят какво е борбата за дете, не могат да намерят общ път…

  3. Освен изложените причини има също едно друго голямо АКО, което не прави ситуацията по-лесна
    – какво щеше да стане ако грешката не се беше получила? Можеше да има 2 бременни, можеше да е само 1 (но не е ясно коя), а можеше и нито една. Не е ясно къде е проблемът на другата двойка.
    Също така- родилата майка, дори да върне децата – кога и дали ще може да забременее отново, особено след бременност с близнаци.
    За съжаление явно другата двойка не е имала успешно инвитро през последните 9 месеца, което сигурно още повече ги огорчава.

    • Да, истина е и това. Възможно е биологичните родители да не могат да износят децата… Изключително трудно е да се реши в полза на едните или другите. Колкото повече си мисля, толкова повече се обърквам… Но е възможно и двете двойки да имат други деца, дали ще са близнаци зависи от много фактори. Не бива да забравяме и фактора „лекарска грешка“. Отговорност носи и онзи, който е разменил ембрионите – за добро или лошо… Но това вероятно би свършило работа в съда. В чисто човешкия аспект на този случай – в някакво идеално общество – двете семейства биха се събрали. Вероятно. За делене на децата въобще не бива да се говори според мен (във връзка с коментара по-долу )

  4. Със сигурност никой закон на тая планета не предвижда такъв казус и който и съдия да съди, ще отсъди от собствената си морална призма. Ако бях аз, щях да отсъдя споделени родителски права и на двете семейства, както и огромно обезщетение и за двете от клиниката, направила грешката, с което да е сигурно, че по-удобно ще успеят да пригодят животът си един към друг(предполагам, че ще изберат да живеят в съседство). Все пак много разделени и ненавиждащи се взаимно бивши съпрузи успяват успешно да си поделят родителски права – защо да не могат 2 семейства да го правят, при положение, че реално нямат причина да са в конфликт, тъй като никой от тях не носи вина за ситуацията…сигурно би бил правен парадокс, но то и случая е житейски парадокс…така, че трябва да се търси кое е най-добро за всички..(е, с изключение разбира се, репутацията на инвитро клиниката)

  5. Моето мнение е, че децата е добре да останат при майката, която ги е родила. Другата майка трябва да направи нови опити за оплождане, и всички нови опити трябва да са за сметка на клиниката. Децата когато са толкова желани ще бъдат обичани от майката, която ги е родила, без значение от гените им. Така си мисля аз

  6. Поставям се на мястото и на двете семейства. На биологичното – не, няма да отнема децата. Знам какво е да очакваш тази бременност, всичките страхове, всичките радости, докато си гушнеш близначетата, за да ги отнема. Но ще държа да ме познават, да знаят, че аз съм тяхната биологична майка и не съм се отказала от тях, защото не ги искам, а защото тяхната „майка“ е тази, която е майка им сега, която ги е родила и ще отгледа.
    А, ако Господ реши ще ме дари с рожбите, които желая така силно.
    На мястото на другото семейство – ще се боря за тези деца. Това, че едно дете не е генетично мое не го прави чуждо щом съм го родила и обичала като мое.

Публикувай коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s