Грешка при ин витро – две семейства спорят за родителство на новородени близнаци

„Това са нашите бебета и ще се борим до края, за да останат наши. Истинските родители са тези, които отглеждат едно дете, независимо от физическите прилики. Те са наши и са част от нас“.

„За нас времето е спряло от деня, в който ни казаха, че нашите ембриони са дадени погрешка на друга двойка, която сега очаква близнаци… Всичко е само сивота и болка… Най-доброто за децата е да израстнат с истинското си семейство, с родителите, на които приличат и в чиито лица, разпознават собствените си черти“.

Почти еднакво и в същото време толкова различно, звучат думите на две семейства от Италия, жертва на първата по рода си (бих добавила, станала известна) грешка при процедура ин витро. Всичко започва на 4 декември 2013 година, когато поради прилика във фамилиите всяка двойка получава оплодените ембриони на другото семейство, вместо своите. Едната процедура завършва неуспешно. Другата с две чертички и две бебета, които обаче не са биологични деца на щастливите бъдещи родители. Размяната излиза наяве едва в 20-а г.с. от бременността, когато след рутинна амниоцинтеза става ясно, че близнаците не са носители на генетическия материал на своите „майка“ и „баща“. И са всъщност биологичните деца на друга двойка, която е направила ин витро процедура в същия ден в клиниката „Пертини“ в Рим, при която са били разменени оплодените ембриони.

И двете семейства още от самото начало заявяват твърдо намеренията си да са родители на близнаците. Едните, защото де факто са техните биологични майка и баща. Другите, защото бебетата реално растат в утробата на жената, която по нещастно (или щастливо) стечение на обстоятелствата се оказва в ролята на тяхна неволна сурогатна майка. Случаят е изключително труден от юридическа, морална, биоетична и дори само чисто човешка гледна точка.

От една страна биологичните родители с право не могат да се примирят, че техните деца, плът от тяхната плът, ще са всъщност „чужди“, отгледани от съвсем непознати хора и с друго фамилно име, все едно са дадени за осиновяване, но без това да е така. От месеци те се борят безуспешно да влязат във връзка със семейството, на което реално принадлежат децата им. Завели са дела. Мечтаят да имат възможност да прегърнат бебетата след раждането…

„Сурогатните“ родители от своя страна, също не могат да приемат мисълта, че тези дългоочаквани бебета е възможно по някакъв начин да не им принадлежат. Те изтъкват, че ембрионите са чужди, но са започнали да се развиват именно в утробата на съпругата от семейството и бременността е продължила успешно благодарение на нея. И че децата са неразделно свързани с майката, която ги е износила и родила – което наистина е така до голяма степен – подробности за връзката, която се изгражда в този случай са описани в поста „За сурогатното майчинство и истинските бебета“. За тях биологичното семейство е имало своя шанс за бременност, но това не се е случило. Жалко. Оттук нататък трябва да се примирят със ситуацията, че „техните“ деца не са вече техни.

И спорът придобива дори малко търговски характер като добавим огромните суми, които и двете семейства искат като обезщетение за грешката от клиниката „Пертини“. Каква ли е стойността на един, в случая дори два човешки живота, разменени, както в магазина, с грешната „стока“? Какво и как може да ги замени в живота на две семейства?

И тук най-сетне стигаме и до двете бебета – главни герои и напълно безгласни букви в цялата тази история, чийто сценарий дори вече е излъчван в популярен телевизионен сериал. Двете бебета – момиче и момче, вече са на бял свят от 3 август. Засега на неизвестно място с вече „законните““ си родители, законно регистрирани в общината на раждане с тяхното фамилно име… Защото според законите в Италия, децата принадлежат на майката, която ги е родила. Което в случая изключва и биологичния им баща, който е нямал възможност да ги припознае при раждането. В Италия сурогатното майчинство не е разрешено и биологичните родители нямат никаква законова възможност да претендират, че бебетата са техни. Факт, потвърден и със съдебно решение в Рим, което е отхвърлило иска за родителски права над бебетата, които са израстнали в утробата на друга жена. Борбата ще продължи и в европейските съдилища с нужните темпове, разбира се…

А дотогава две бебета ще продължават да са протагонисти на една огромна „човешка грешка“. С неясен изход. И две семейства ще се чувстват в правото си да са техни родители.

Лично за мен е изключително трудно да заема която и да е страна в този случай. Опитвам се да се поставя на мястото и на двете майки – какво е да носиш в утробата си две бебета в продължение на 9 месеца и да има вероятност те да не са твои след раждането? Какво е да живееш с мисълта, че деца, които са твои по законите на природата, растат с някой друг, ей така, „погрешка“ и дори не можеш а ги зърнеш?

Ще се радвам да чуя и вашето мнение!