Знаехте ли, че мъртвородените бебета в България се изгарят в болниците заедно с останалите биологични отпадъци? Че всяка година в страната ни се раждат около 600 безжизнени дечица и техните родители нямат законното право да ги погребат или кремират? Че повечето от тях не успяват дори да докоснат или да се сбогуват с бебенцата си?
Повод за този пост по една тема, за която се каня да пиша отдавна, е откритата наскоро в София изложба „1300 грама“. Това е средното тегло на бебетата, на които е посветена експозицията. Тя представя снимки на родителите им с предмети и спомени, свързани с рожбите, които са загубили. И много от които са били „погребани“ като биологичен отпадък…
Ето какво разказват родители, претърпели перинатална загуба в България: *
„Пред очите ми детето ми беше увито във вестник, и сложено в кашон зад вратата. Когато попитах акушерката, какво ще стане след това, тя ми каза, че не ме интересува и това било „биологичен отпадък”…“
„Моето момиченце издъхна буквално веднага след раждането си въпреки усилията на неонатолозите. Когато на следващия ден казах, че бих искала да знам какво се случва с тялото на бебка след аутопсията, ми отговориха, че се третира като “биологичен отпадък” , т.е. изгаря се.“
„Докато лежах на количката в болничния коридор, помолих една минаваща акушерка да ми я донесе. Нищо, че е мъртва, аз имах огромна нужда да я гушна, да я прилаская. Толкова време чаках да се срещнем, че сега не можех да я пусна да си отиде, без да сме се запознали. Акушерката каза, че бебето вече е долу в хладилника, но ще види какво може да се направи. След още половин час на количката помолих дежурната лекарка. Тя категорично ми отказа. Била съм прекалено разстроена. Няколко акушерки и санитарки минаха да ме „успокоят“, че ще си имам други бебета. Но аз не исках друго в този момент, исках това бебе. Поне за малко.“
„Миналата година родих преждевременн блиначета – момиче и момче. Починаха след раждането – едното в същия ден, другото след няколко дни. Така и не можах да ги прегърна.“
Подобна нехуманна и дори жестока практика не съществува в нито една от страните-членки на ЕС. Напротив – в развитите страни са налице дори специални указания за болничния персонал (вижте тази статия от „Paediatrics & Child Health“), които изтъкват как на майката и бащата, които са загубили бебето си по каквато и да е причина и в който и да е стадий от бременността или след раждането, трябва да се окаже специална помощ и подкрепа. Да им се даде възможност за близост с детенцето им – да го видят, да го прегърнат, да го облекат, да се сбогуват с него, да го погребат… Да останат с възможно най- хубави спомени за рожбата, която са загубили, без да им се изтъква как „ще си имат друго дете“… А през годините са описани дори истории, граничещи с невероятното, за бебета, които са били обявени за мъртви и са оживяли в прегръдката на майките си (Майка съживява новороденото си близначе с прегръдка).
В България, един законов пропуск и произтичащите от него болнични практики, не дават избор на майките и бащите да погребат мъртвите си дечица по достоен начин. Независимо кога и как се е родило, още от утробата всяко бебе е преди всичко нечие дете – желано, обичано и очаквано от родителите си. То е най-красивото и уникално, „тяхно“ създание, то е тяхното дългоочаквано бебе!
У нас, мъртвородените деца са собственост на болницата, която ги изгаря заедно с останалите биологични отпадъци. И родителите, преживяли перинатална загуба се сблъскват не само със смъртта на рожбата си, а и с бездушието на една система, която определя детето им като „отпадък“…
Преди повече от година една майка, преминала по тежкия път на перинаталната загуба в България, създаде фондацията „Макове за Мери“, която за пръв път привлече общественото внимание към този проблем и се бори, за да се даде възможност на избор на родителите, загубили бебетата си, да погребат децата си. Чрез сайта на фондацията може се свържете с групи за подкрепа на родители и да се включите в проучването за нивото на болничните грижи, предоставени в българските болници на родители, преживяващи перинатална загуба.
Всеки четящ тези редове може да подпише и петицията „Спри изгарянето на мъртвородените бебета като биологичен отпадък“ на този линк: http://www.peticiq.com/sprete-izgarianeto-na-myrtvorodenite-bebeta
* Цитатите в поста са от разкази на родители, преживели интраутеринна или перинатална смърт на дете, публикувани в сайта на „Макове за Мери“ и в коментар под петицията „Спри изгарянето на мъртвородените бебета като биологичен отпадък“
ЗА БЛИЗНАЦИТЕ 