Ако и вие сте от онези родители, за които основното притеснение при захранване, водено от бебето е цапането, поемете дълбоко дъх и… се зарадвайте! Омазаният ви до ушите мъник е всъщност изследовател, а цялата цапаница го прави по-умен – той ще е по-добър в ученето и запаметяването на нови думи. Поне според ново проучване на университета в Айова. Ето и статия от „Дейли Мейл“ за изследването, която публикувам благодарение на превода на Невена Рикова.
Как разхвърлянето и цапането помагат на децата да научават нови неща – мъниците, които хващат, пипат и слагат неща в устата си, постоянно събират информация
Макар и да не е особено успокоение за заетите родители, учени установиха, че децата, които разхвърлят и цапат, са по-добри в ученето. Мъниците, които хващат, пипат, слагат в устата си и дори хвърлят неща – особено храната си – постоянно събират информация за заобикалящия ги свят, сочи ново проучване.
„На пръв поглед може да изглежда, че детето ви си играе в столчето за хранене като хвърля неща по пода – да, така е, но по този начин то получава информация. И се оказва, че после може и да я използва,“ изтъква д-р Лариса Самюълсън от университета в Айова, чийто екип е провел изследването. Докладът със заглавие „Философи на столчета за хранене“ е публикуван в журнала „Developmental Science“ и посочва като заключение, че информацията, придобита чрез активно изследване с ръце, понякога е от особено значение за разбирането кое какво е всъщност. „Когато малките деца се цапат и разхвърлят докато ядат, те получават информация за отделните храни и нетвърдите вещества като цяло. Децата може би не просто създават моментен хаос – те променят завинаги… начина, по който ще се учат занапред“, се изтъква в проучването.
Психолозите наблюдавали 72 деца на възраст 16 месеца, като им дали различни предмети с измислени имена с цел да видят дали децата могат да ги научат. Оказало се, че децата, които разхвърляли повече се справили по-добре с ученето и запомнянето на нови думи.
На всяко дете били дадени 14 нетвърди храни, като ягодово сладко, сирене, карамел, шоколадов сос и овесена каша. Казали на децата измислени имена за всеки обект – едносрични думи от рода на „дакс“ и „кив“. Минута по-късно децата получили същите храни, но в друга форма. Задачата им била да ги разпознаят.
Учените установили, че децата, които „цапат и мажат“ с действия като хващане, повдигане или слагане в устата, назовали правилно повече неща от „чистичките“ си връстници, които докосвали всичко само с пръстче. „При тези, които използваха „подредени“ действия, шансът да разпознаят правилно беше приблизително 50 процента. При тези с „разхвърляните“ действия процентът на успеваемост беше около 70%“, твърди Лин Пери, съавтор на изследването. „Представете си, че имате две чаши с бяла течност и трябва да определите в коя има мляко и в коя лепило. Статичната визуална информация няма да ви е от особена полза, но ако бръкнете с пръст в една от чашите, бързо ще разберете.“, посочва той.
Децата също така били разделени и в две групи – едните седели на столче за хранене, другите – на масата. Децата в първата група се представили по-добре, което според авторите на доклада, показва, че яденето е тясно свързано с ученето.
„Оказва се, че столчето за хранене е предпоставка за разхвърлянето и цапането, защото децата знаят, че там е позволено,“ твърди д-р Самюълсън, професор по психология и старши автор на доклада. „Играта с тези храни всъщност помогна на децата и те научиха имената им по-добре. Децата на тази възраст са свикнали да виждат нетвърдите неща точно по този начин, когато ядат. Ако им се предоставят тези храни, докато са в столче за хранене, децата се справят по-добре. Обстановката им е позната и това им помага да запомнят и използват каквото вече знаят за нетвърдите храни“, добавя тя.
Според психолозите изследването показва как поведението на децата и способността им да изследват им помагат да придобият първичен речник, който е свързан по-нататъшното им когнитивно развитие.
А ако се притеснявате, че децата ви са наследили склонността си към разхвърлане от вас, има и още една добра новина. Друго изследване гласи, че често хората са по-продуктивни в разхвърляна среда. Въпреки че много работодатели насърчават служителите си да поддържат ред на работното си място, учени от Университета в Гронинген са открили, че хората мислят по-добре, когато са заобиколени от хаос, тъй като се опитват да „подредят“ само належащата им задача.
Сред известните мислители и писатели, прочути с разхвърляните си бюра, са физикът Албърт Айнщайн и писателят Роалд Дал.
(добавям и моето бюро 🙂 )
Превод: Невена Рикова
ЗА БЛИЗНАЦИТЕ 
Много интересни факти който не знаех. Определено много добра статия!