Моето кошмарно раждане на близнаци в „Майчин дом“

Един разказ за раждане на близнаци, който публикувам със свито сърце, защото за пореден път представя жестоката действителност в родните ни болници. Разбира се, преживяното от тази майка не обобщава като цяло нито Университетската АГ болница „Майчин дом” в София, нито целият й персонал. Но е жалко да се четат подобни редове за едно от смятаните за най-престижни и модерни лечебни заведения в страната ни, което е препоръчан и почти задължителен избор особено при раждане на недоносени бебета. За съжаление, разказаното не е изолиран случай – преди близо година в блога публикувах пост със заглавие „Коя е тази болница?“ за следродилните политики в много от неонатологичните отделения в България. Под него в коментар и много други майки споделиха подобно отношение по време и след раждането си не само в „Майчин дом“, но и на много други места в страната. Положението си остава все същото и до днес!

Прави чест на майки като Ирена Петрова, които застават с името си зад своите истории.  Публикувам разказа й, така както е написан, с цялата му горчивина и гняв. И съм готова да публикувам и разказите на други от вас, които искат да споделят с имена и факти своите истории (надявам се не само отрицателни) за раждане на близнаци. За да помогнете на всички бъдещи майки и заедно да се опитаме да променим  и това, което се случва с нас и децата ни в българските болници. 

Моето кошмарно раждане при Божилов в „Майчин дом“

Ирена Петрова

614c67f8fad385ca4aae0026ad217cf8„Споделям горчивият си опит, за да помогна на всички бъдещи майки, които имат намерение да изберат да раждат при въпросния доктор Божилов или в Майчин дом, което име по никакъв начин не отговаря на тази отвратителна болница..
Постъпих по спешност с изтекли води в 7 часа сутринта. Обадих се на Божилов (дори не заслужава да го нарека д-р), тъй като имахме уговорка да родя при него. Препоръча ми го лелята на съпруга ми, която има приятелка лекарка, учила с този лекар, тъй като бил много добър специалист. Стана така, че съм била на преглед един единствен път при него и той дори не ме помнеше като негова пациентка, бъркаше ме с някоя друга и ме попита колко време съм лежала в болница за рак на кръвта и кога съм спряла да пия лекарства?! Та аз никога не съм имала подобно заболяване, нито съм лежала в болница, нито съм пила някакви лекарства… Включиха ми система с магнезий за задържане, като по едно време я изключиха и ме извикаха на ехографски преглед, за да премерят бебетата. След това забравиха отново да я включат, с което ускориха раждането. Вечерта към 21:00 бях със 7 см разкритие и дежурния екип веднага подготвиха родилната зала и се обадиха на Божилов. Той дойде, когато вече бях на магарето. Вместо да ме попита как съм и да ми даде насоки какво и кога да правя, той с влизането ми каза думите, които никога няма да забравя: „Сега трябва да оправим документите за избор на екип, иначе аз трябва да си тръгна.“ Даже рови в багажа ми, за да ми намери личната карта, понеже аз не бях в състояние да се наведа и да я търся в сака.. На мен точно в този момент ми беше толкова напрегнато и притеснено, раждането ми беше започнало преждевременно в края на осмия месец и бях толкова уплашена дали близнаците ми ще се родят живи и здрави, а той ми говореше за пари! Освен това бях подписала за секцио, а той каза, че ще родя естествено и дори не ме попитаха дали искам упойка. Стресът ми беше пълен. Това ми е първа бременност и не бях наясно с много неща. Сложиха ми системи и включиха апарата за следене на тоновете. Божилов каза да напъвам, но не си направи труда да ми обясни, че трябва да е, когато имам контракция. Аз започнах да напъвам, а той ме плесна през ръката и ми каза: „Не сега, бе, когато имаш контракция!“. Не стига, че бях изплашена, но той непрекъснато викаше по мен и по акушерките, натискаше ме грубо по корема и накрая ме заплаши, че ако не напъвам както трябва ще извадят бебетата с форцепс и вакуум. Дори си позволи да каже: „Давайте, че майка им се прави на простакеса и мъчи бебетата“, след което ми направиха епизиотомия. Също се възмути: „10 месеца ги носи, как не разбра какво са контракции, какво е разкритие“. Е, как да разбера, като точно същия този доктор ми каза, че поради това, че бременността е двуплодна и матката ми се е разширила много, може да загубя чувствителност и да не усетя контракциите… За капак на всичко, понеже бързаше за секцио, постоянно повтаряше, че ще родя последна, след всички други жени, които са започнали да раждат преди мен. Аз лично не знам за което и да било раждане под график – та моето продължи едва половин час, а съм чувала за раждания с дни! Вместо да ми осигури необходимото спокойствие в този важен момент, той непрекъснато всяваше смут. Никакво професионално, камо ли хуманно отношение, не му прилича, че е лекар.
След като се родиха бебетата, ги изнесоха без дори да ми ги покажат, камо ли да ми дадат да ги докосна.. По никакъв начин не ми позволиха да се почувствам майка… Само ми казаха пола и килограмите им – момче и момиче, съответно 2.200 кг и 1.900 кг. След това Божилов ми каза, че бебетата ще са на 12-тия етаж и ако искам да съм заедно с тях ще трябва да си платя за ВИП стая. Дори не се беше поинтересувал, че понеже са недоносени ще са в Неонатологията на 8-мия етаж, а не на 12-тия. Накрая ме заши и си тръгна без да каже нищо повече. Нито дойде да ме прегледа след раждането. Акушерките и другите лекари много ми се радваха и ми честитиха, а този дори не ме поздрави..
На следващия ден майките, които бяха в моята стая отидоха да си видят бебчетата, а на мен ми казаха, че мога да виждам моите само веднъж дневно в 19:00 часа. А другите си взимаха бебетата на 3 часа да ги хранят.. Аз бях цял ден сама, по никакъв начин не можех да се почувствам майка. На никого не пожелавам да се чувства така, както се чувствах аз. И така 5 дни – по цял ден в болницата и само веднъж свиждане на бебетата.. Който исках да попитам нещо, ми отговаряше отсечено, дори не ме изслушваха.. Исках да попитам нещо за конците, а те без дори да чуят въпроса ми до края ми отговориха, че щяли да паднат след 10 дни, а аз исках да попитам съвсем друго нещо..
Най – после дойде денят на изписването ми – сама, без бебетата, като ме задължиха да подпиша някакъв документ, че напускам болницата по собствено желание, а ако исках да остана трябваше да плащам по 22 лв. за престой на ден. През тези 5 дни Божилов не дойде нито веднъж да ме попита как съм аз или бебетата, камо ли да ме прегледа, а иначе бях с избор на екип… Аз, обаче, понеже съм си наивна, в деня на изписването се обадих на Божилов да го попитам какво му дължа за раждането, а той ми каза, че има написан фиш, а ако го няма, да слезна в родилното да му занеса, за да напише.. И така за естествено раждане по спешност платихме 870 лв., въпреки, че съм здравно осигурена.
Но до тук не спират проблемите ми с Майчин дом. Бебетата ни останаха в болницата и можех да ходя да ги виждам. Но като отидох да ги видя не ме пуснаха, защото майките, които кърмели били с предимство, все едно аз съм по – малко майка от тях и трябваше да си чакам реда… А аз как да кърмя като не съм от София и пътувам?! Цедях кърмата и я замразявах вкъщи, като ги изпишат и 2-мата да им я разделя. Също така не разрешаваха на бащата да си види бебетата, имал право само веднъж седмично. А други татковци всеки ден бяха на свиждане на бебетата си, след като бяха им вдигнали скандал, какъвто напълно си заслужаваха.
5 дни след като ме изписаха мен ми се обадиха да дойда да си взема момченцето, че вече било за изписване (на 2.120 кг?!). Как да дойда същия ден, като не съм от София и не се бях подготвила?! Никой не ми даваше никаква информация кога ще изпишат бебетата. На изписването му, докато чакам да го облекат ми подвикнаха : „Никога ли не си го хранила, та стоиш отвън и чакаш?!“. През това време бях ходила да взема сведение за момиченцето и ми бяха казали, че има проблем със захранването и са и правили снимки на стомахчето. Чакахме 2 часа и никой не ни казваше нищо, даже ни питаха: „Вие какво правите тук, някой знае ли за вас?“ и подминаваха. Отделно от това ми искаха по няколко пъти пакети памперси, понеже не ги били записали и от тях слагали и на други бебета.. Просто се чудя що за хора работят там…
Момиченцето ни остана в Майчин дом и уж можех всеки ден да ходя да я виждам. Да, но когато отидох не ме пуснаха. Казаха, че си имало часове за свиждане и не ги интересуваше, че пътувам с автобус и съм си оставила другото бебе вкъщи. Прибрах се без да я видя и се обадих по телефона за сведение, а те ми казаха само 1870 и ми затвориха. Когато звъннах пак да попитам да ми кажат какво е състоянието и, ми казаха да не ги разкарвам и че по телефона могат да ми дават сведения само за килограмите, за друго да идвам на място. И така 10 дни не ми дадоха да си видя момиченцето. Просто се подиграваха с мен и тотално ми сринаха нервната система.
След няколко дни ми се обадиха от Майчин дом и ми казаха, че момичето не се храни и понеже не иска да яде са и разредили храненията от 8х2-3 мл на 4х2-3 мл на ден. Накрая стигна 1.690 кг и решиха, че понеже не могат да я захранят ще я преместят в Пирогов, за което ми казаха след свършен факт. За Пирогов мога да кажа само хубави неща, захраниха я още на следващия ден с шише и по 15 мл на хранене. Остана няколко дни там, след което я преместиха за доотглеждане в Първа градска, където лекарите са невероятни – на по–човечни и отзивчиви лекари не съм попадала, уникални хора! Винаги като ходех на свиждане ме питаха как е момчето и ме пускаха по всяко време, без да спазвам часове. А от Майчин дом дори не се обадиха да попитат как е момиченцето, което са изпратили в критично състояние в Пирогов по тяхна вина.. Също така не бяха дали никакви епикризи и хората от Първа градска са ме издирвали по всички болници да питат дали са имали такава пациентка. Не са дали и телефон, на който да се свържат с мен и си бяха помислили, че са ни изписали и аз съм си изпуснала детето до такова състояние и съм го оставила в болница. Даже от това недохранване в Майчин дом беше развила лека анемия. Тези всичките са за съд! Раждането и престоя ми там бяха истински ад! Ако не искате и вие да преживеете подобен кошмар, не избирайте тази мизерна болница, нищо по – различно от отвратително отношение и непрофесионализъм няма да получите там!“

раждане

Двете прекрасни дечица на мама Ирена. Резултатът винаги си заслужава, но на каква цена?

51 responses to “Моето кошмарно раждане на близнаци в „Майчин дом“

  1. Мила Ирена, толкова съжалявам, че едно ново пътешествие в живота ти, което е трябвало да бъде прекрасно начало, се е превърнало в кошмарно преживяване 😦 Наистина, чест ти прави, че се изправяш и споделяш историята си, за да предпазиш други майки от такива грозни случки, каквито никой не трябва да има!

    • Съжалявам за всичко, на което си била подложена Ирена. Това е голям шок и стрес за една майка. Дано дечицата ти растат здрави и много щастливи. Но може би хората , на които си попаднала са били такива – до обяд се сърдят на себе си , а след обяд на целия свят. Казвам го , защото аз родих своите близначки там и останах изключително доволна. Родих секцио , без избор на екип и бях на 7-мия етаж, и единственото нещо, което не ми хареса там бяха хлебарките. Ако някой ден забременея пак, бих родила пак в Майчин дом. Съжалявам , че не си попаднала на добри специалисти и Хора.

  2. Ами то хлебарките са нищо… То това да не би да е болница… Никога не съм можела да разбера що за лекари са това, които са толкова човечни и добри специалисти, пък смятат, че не е проблем да е мръсно, с хлебарки, с тоалетни, по-мръсни от тези на гарата…

  3. Здравей ,съжалявам за ада през който си преминала Ирена.Аз също родих при въпросния лекар.Няма да коментирам , беше ужасно , имам кошмарни спомени.Важното е, че са ни живи и здрави дечицата.Много здраве и успех ти желая !

  4. Ирена забрави го тоя тъй наречен доктор, и си гледай бебетата. Да са ти живи и здрави и да не се връщате повече там!
    Аз също съм родила близнаци при Божилов платено. Няма да разказвам историята си защото много наподобява твоята, с разликата че моите дечица се родиха по големи и слава богу не съм имала такива проблеми. Никога не бих повторила този ужас обаче. Нито болницата, нито лекаря си заслужава!

  5. за съжаление не е само този лекар“търговец“такъв е и д-р Велев
    в болница Шейново,на всеки преглед се плаща 80-100лв.ИМАТ МОДЕРНА апаратура ,но нямат добри знания.Апаратурата не определя тяхната компетентност,а всички тези случаи опредеделя тяхната комерсиалност и алчност.
    Ирена да са ти живи и здрави малките сладурчета!

    • Това, което се е случило на Ирена е кошмарно, но за съжаление е разпространено в българските болници. Дано лошото е зад гърба им! И браво за куража да застане с името си!
      Не му е мястото, но смятам, че анонимно да заклеймявате и д-р Велев е недостойно.
      Аз съм родила и двете си деца при него и мога само добри думи да споделя.
      Всичко добро на Ирена и малките и бойци 🙂

  6. Съжелявам Ирина за изживяното. Зная какво си изживяла от първо лице, но аз бях в Тина Киркова. Освен, че раждането ми беше без лекар, а само акушерки – кошмарно раждане…..не стига, че ме побъркаха психически, най-лошото е, че заразиха малката и накрая го изкараха майчино фетална инфекция, а то си беше 100% вътрешноболнична. Бог да дава здраве на лекарите от Трета градска, които я спасиха….толкова прекрасни хора и специалисти.

  7. аз ще седна да напиша моята история на моите близнаци и се надявам да я публикувате защото е наистина много интересна тази вечер сядам и да видим какво ще кажете за нея ))))

  8. Хора, обучавайте вашите близки да знаят от първа ръка действителността в България като им разказвате вашите истории – дали за доктори, дали за други „специалисти“. Масата народ са заблудени овце, които са зомбирани от контролираните телевизии и сайтове. На жената ще кажа браво, че е успяла да се пребори. Загубихме дете с моята съпруга при докторка от Тина Киркова заради цитирам „бях месец и половина в чужбина ама не на екскурзия а да си подобрявам квалификацията“ – това е във седмиците, които е трябвало да сме под наблюдение почти ежедневно заради риск от разкритие заради слабост на шийката – естествено това го разбархме когато беше вече твърде, твърде късно. Силвия Савова се казва въпросното чучело нещастно, което дори не ни обясни да ходим при друг лекар докато я няма, а трябваше случайно при редовен профилактичен преглед при друг гинеколог да разберем че сме с 2 см безболезнено разкритие. Една година ми трябваше за да мога да овладея гнева си и да не я пребия като куче, но отидох и и обясних че е престъпник, едва сдържайки се да не я нашамаря насред болницата. Даже и по телевизиите ми се подвизава да обяснява на хората за раждане и бременност, кучка мръсна. На докторите, които заслужават – поклон до земята. На другите бой и да ходят да копаят на магистралите. Може би не трябваше да чакам да мине цяла година…

  9. Поредната тъжна история и хората продължават да вярват, че като си платят ще получат по-добро обслужване. Истината е, че има добри лекари, които са на висота без значение дали им е платено допълнително. Има и безразлични лекари и те ще си останат такива, колкото и да им се плати. Аз също раждах в Майчин дом. Не си бях избрала екип, отидох без никакви предварителни уговорки, когато започна раждането. От момента, в който започнаха контракциите до раждането минаха 12 часа и през това време се смениха 3-ма лекари. При самото раждане присъстваше една доста млада и симпатична лекарка – Мария Атанасова. Жалко, че не я видях повече, за да и благодаря. Нямах никакви особени проблеми, но беше много мила с мен, въпреки, че за пръв път ме виждаше. Направих едно бързо търсене в нета и виждам, че и други хора са писали хубави неща за нея.

  10. Мила Ирена, честито за прекрасните ти дечица. Радвам се, че въпреки неприятностите всичко е завършило добре – с две живи и здрави бебета. Но сълзите ми се стичаха през цялото време докъто четях и си мислех как е възможно да има такива хора… те нямат ли деца, нямат ли родители… такова отношение към една майка е недопустимо. Ти си много силна жена щом си могла да минеш през този ад – не мога да си представя аз какво бих правила, ако се бях сблъскала с такава реалност, когато моите бебета се родиха.

  11. Мила Ирена, аз също родих моето момченце в Майчин дом и напълно те разбирам 😦 Преживях подобни неща и страшно много подигравки от целия персонал там. Попаднах на „известната“ доц.Димитрова, ужасно груба жена, която обиждаше още нероденото ми дете….Не ми се иска отново да повтарям нейните думи (в по-мек вариант: било много грозно, огромно, с ужасни бузи, приличало на сумист и т.н.).Още на третия ден тя буквално ме заряза, просто никой не се интересуваше от мен на визитациите (а аз лежах там 1 месец преди раждането, тъй като бебчо още в корема ми беше с болно бъбрече и куп др. проблеми).Всеки ден сестрите тършуваха из багажа ми да си вземат плод или нещо друго, донесено от мъжа ми. Караха ме на 35 градуса юни месец да им купувам сладоледи (по-скоро да ги черпя).Накрая се принудих сама да си намеря лекар, който срещу 700 лв. да ми направи секцио по медицински причини. За мръсотията да не говорим 😦 Бог да е на помощ на всички майки, които ще раждат там.

  12. Подайте жалба до Комисията по професионална етика към Лекарския съюз. Без яктивност от ваша страна тази практика няма да се прекрати.

  13. Ирена, съжалявам за ситуацията,манталитетът на част от болничния персонал е тооочно такъв:(( Аз бях кърмеща майка на бебе в интензивния сектор и многократно гонеха родителни на недоносени бебенца, използвайки ме за предтекст- колко пъти казвах, че не ми пречат, но това нямаше значение – важно беше да изгонят колкото се може повече родители от работното им място… всеки път, когато отивах да кърмя на 3 часа, ако закъснеех с 1 минутка вече някой беше излял шишето с адаптирания боклук в устата на детето ми и ми казваха, че няма смисъл „да вися“ и че как съм очаквала „такова голямо бебе (4200) да го нахраня само с кърма “ ….аз упорито стоях и я събуждах и я молех да суче коластра след адаптираното и в този 1 час ми казваха да си вървя многократно,а в същото време ме ползваха като причина, че съм имала нужда от спокойствие да кърмя, пред родителите на недоносени деца, чиито очи бяха пълни със сълзи…няма да забравя това неудобство- аз с почти здраво едро дете се мъча да кърмя, а те гонят хората уж заради мен, чиито сърца са свити дали детенцето им ще се храни, за да мине 2кг

  14. за майчин дом ще кажа че там са най големите изроди,не помагат на родилките,ако ще не да имат супер модерно родилно а не знам.Доста мой приятелки който са родили там винаги имат лоши спомени,виж Тина киркова е друго тесто,не че и там няма такива изроди но са по-малко.Колкото до избор на екип за пореден път се убеждавам че е напълто излишно.Кожудери.Като не си си избрал екип няма да те изродят и мъчат ли?Ще те изродят,но като изберете екип другите доктори не те бръснат за слива,иначе всички доктори ти обръщат внимание и ти обясняват като си без екип.Иначе Иринче съжелявам за мъката ти там.В пирогов и първа градска както казваш наистина са прекрасни доктори.Дано никога не ти се налага да ходиш отново в Майчин дом.

  15. Много съжалявам за това, което е преживяла Ирена, но моето мнение е че наистина трябва ние да направим нещо, за да се променят нещата. Едва ли със статии в блогове ще стане. Отворени писма към институции, болници, не от 50, 100 човека, а от много повече. Аз съм готова да се включа на 100%.

    • Права сте! Вече имаше кампании за защита на правата на раждащите жени (а защо не и на бебетата им!). Дано нещата постепенно започнат да се променят. Такива разкази, макар и без подписка, но със широкия отзив, който предизвикват, също са стъпка в тази посока.

  16. Здравей Ирина, съжалявам за неприятното ти преживяване от раждането. Аз също родих близнаци в „Майчин Дом“. През цялата бременност се следих в частна болница, но една сутрин в средата на осми месец ми изтекоха водите. А никой не ти казва, че преди 36 седмица не приемат там. Е аз го знаех от форумите и много мр беше страх да не родя точно там и по- рано. Ама така ми било писано. Задържаха ми раждането 26 часа ( толкова успяхме) и със секцио на 20.04 (едната беше седалищно) се родиха хубавите ми момиченца. Попаднах на Д-р Славов, по препоръка на приятелка в последния момент. Много мил и внимателен ( Господ ми го прати). Но мнението ми за акушерките не е такова. Въпреки че си бях платила на 12 етаж, по 70 лева на вечер. Последствие разбрах, че не са ми влели система, заради антибиотика, който ми даваха, защото съм родила по- рано. Инфекция не съм имала при постъпване, но излязох с гъбички. Последствие разбрах също, че анистизиолога е бил специализант ( при избор на екип нямат право), което ми доведе 6-7 убождания. Бебетата стояха близо месец в неонантологията. Първо на 8, после на 12 етаж. Там едната и се получи млечница. Достъпът е такъв заради инфекциите, които родителите могат да донесат. Но тогава не можех да проумея как така веднъж само на седмица ще си виждам бебетата. Не казвам, че така е правилно, но… Вярно, че на 8 етаж не са много любезни, но пък си вършат работата, а тя е много. Жалко, че при теб така е станало с едното бебче. Пожелавам ти сега да сте само здравички:) Скоро ще станем на 6 месеца 🙂 Поздрави, Мая Василева

    • Интересно, защо в неонатологичните отделения в развитите държави родителите са насърчавани да имат контакт с бебетата си по всякакъв начин, там са почти постоянно и няма „опасност от инфекции“…

    • Да в чужбина те допускат до децата в кувиоза и дори те насърчават да ги държиш на ръце, да ги кърмиш и никой не теизкарва по-заразна от докторите, които по цял ден се сблъскват с какви ли не инфекции.
      Моите бяха само през ноща след раждането в кувиоз, но после през 5те дена престой те можеха да са до мене 24 часа. Не мога да си представя да не ми го бяха позволили. Щях вероятно да попадна в черната хроника като родилка след секцио прегризла гърлата на персонала, за да се добере до децата си.

  17. Съжелявам за всички, ко3то са 3мали неприятни преживявания. Да споделя, че и в Токуда далеч не са цветя и рози. При здраво бебенци не им разбираш проблемите, раждаш и си заминаваш. Но моето беше недоносено. Имат стая за кърмене или цедене. При 4 жени в стая не става да им бучиш на 3 часа с помпа. Да, но стаята за кърмене се ползваше за спалня от акушерките и ме гонеха само с поглед. Докато бях още в болницата ми даваха да виждам детето само по 1 път на ден и това ходене винаги беше придружено с караници от тяхна страна. Не искаха да ми стерилизират помпата, а на теория е здължително. Имено заради даването на кърма избрах Токуда. Съседката ми по легло издири приятелка от персонала та чак тогава започнаха да стерилизират…уж. помпата им я предавах с прясна кърма за детето. Връщаха я стерилизирана, НО неизмита, буквално с цели капки по уплътненията и шишето. След изписването ми детето остана. Даваха оскъдни сведения, свиждане всеки дун по 5-10 мин, само 1 родител влза, ние си избираме. На някой пускаха и двамата, но на нас отказаха. Грубо отношение презрцялото време, много грубо, подигравки. Накрая ми заразиха детето с тежък вирусен конюнктивит, моето и още 5. Понеже само аз подадох жалба, на всички родители казаха, че моето дете ги е заразило…странно как…стана от кувьоза да се разходи ли? А и в къщи нямаше нито 1 болен. 2 дена беше с явен конюнктивит и ме лъжеха, че му няма нищо. Пипах го, даже го кърмих. Като подадох жалба светкавично ми забраниха да го виждам за 1 седмица, защото видиш ли бил заразен. После вече ме пускаха, той беше изолиран от другите деца и в неговото помещение беше студено. Другите заразени ги изписаха тихо мълком и после родителите се върнаха, целите семейсхва заразени от бебетата, никой не ги беше предупредил да внимават. Заразата тръгна след очен преглед, от техен лекар, очевидно с нестерилни инструменти. Проверката по моя сигнал показа „неустановен източник на зараза“. Така че, ако някой се е насоч3л към Токуда, имайте 1 наум, че добрата им гинекология не значи автоматично добра неонатология, макар да делят 1 етаж. Те самите помежду си имат явна вражда, която не крият от родилките.

  18. Моята дъщеря роди в болница Шейново при най грубата лекарка Колицова ,която се е държала безобразно .Не съм повдигала въпроса тъй като детето се роди без сериозни усложнения ,но ме е срам да ви кажа какво гаменсо държание е имала към родилката.Пазете се от нея!!!!

  19. Толкова злоба и толкова лъжи на едно място само в България може да се намери. А бе хора, Вие лекарите за зверове ги имате.
    Тази майка, как си представя, че при петнайсет души дежурен персонал в родлна зала, някой ще може да скрие родено бебе. Вие сте луди хора…., вас изглежда майка не ви е раждала. Обиждате професионалисти, които всеки ден спасяват човешкия живот с или без така омразния избор на екип. А знаете ли, че тези хора всеки месец се грижат над 5о жени, за които никои не плаща т.е. и труда и лекарства и консумативи са от техните заплати. Засрамете се…А д-р Божилов е прекрасен специалист, които в целия си живот само едно добро име има, а вие и на него посегнахте…..Лоши,лоши сте хората.

    • Dr Ozz,
      Благодаря Ви за коментара.
      Жалко, че за разлика от авторката на разказа, не се подписвате с истинското си име, а с псевдоним!

      • Ако всичките ни лекари, като Вас „Dr Ozz“, не знят елементарни пунктуационни и граматически правила, се ужасявам в какви ръце сме по болниците! (радвам се, че познавам поне трима, които се различават от Вас и колегата Ви, който защитавате!).
        Трябва да призная, че повече се шокирах от историята след напускането й на Майчин дом. Раждането й е минало като на повечето жени, които раждат без екип. Но не знам, как е изтраяла тия дни без децата. Аз бих влязла и изтърбушила болницата, но кой знае човек в такъв шок как би реагирал.

        Май беше миналата година, от Български хелзинкски комитет търсеха жени, които да застанат с историите си, за да се заведе колективно дело, за нещата, които се случват в родилните ни „домове“. Та защо Ирена, не се свърже с тях!

    • Драги д-р Оз,едно ще Ви кажа: независимо от условията на работа, мед. сестри, акушерките и лекарите са ДЛЪЖНИ да изпълняват задълженията си професионално, лоялно и с уважение към родилката и детето /децата й. Ако не могат да го правят по ред причини, включително и финансови, по-добре да си сменят професията с такава, каквато отговаря на изискванията им. Човешкият живот не е играчка за никого. И в други държави има криза,но няма такова нечовешко отношение. Лично мога да говоря за Гърция, където родих дъщеря си..Всеки един работещ в болницата, в която родих,си изпълнява професионално задълженията. И там има недостиг на екип и на консумативи.

    • KOI E LO6 BE BOKLUK KATO EDNI TAKIVA KATO TEBE NI UBIHA DVE MOM4ENCA BLIZNA4ETA V MAI4IN DOM-UBIEC I NI ZAIAVQVAT SLED TOVA 4E JENA MI IMALA INFEKCIQ,***** ** ** **** MRASNA!!!!!!!!!!!!

  20. Здравей!

    Аз също раждах в МД, кошмар…не по-голям от твоя, но все пак кошмар. Имам здраво доносено бебе и въпреки това ревах всеки ден от ужасното им отношение, а уж подбирах болницата…никога повече там…

  21. Съжалявам за случилото се с Ирена! Аз също преживях ужасно раждане само дето беше в Окръжна болница София. Благодарение на непрофесионализма на тези хора и по- точно Др Жекова,сина ми 20 дни прекара в педиатрията в София. Благодаря на екипа там,който спаси живота му и имаше прекрасно отношение към всички близки на децата там! Ние се опитахме да осъдим болницата и подадохме жалба както му е редът. В отговора, който получихме беше написано, че детето е изписано в добро здраве, а то излезе след 10 дни, на медикаменти и в момента със спастична церебрална парализа! Но той е борец и се оправя! С този коментар моля майките да внимават с избора си на екип в тази болница,защото имаше и доволни родилки, но и много като мен макар и с по-малко проблеми! Успех на всички!

    • Мила Ина,
      Съжалявам за това, което сте преживели ти и детенцето ти. Поздравявам те за куража и силата да подадеш жалба, жалко че не сте получили заслужената справедливост. И все пак точно това е начина да се борим за промяна в нещата, както и огласявайки имената на болниците и лекарите, от които не сме били доволни.
      Желая ви всичко най-хубаво!

  22. Това, което споделяте е ужасно и смятам, че трябва да се реагира. Преди два дни научих за блога http://www.rodilnitza.com/blog/ и се надявам, че повече хора ще се загрижат за правата си и какво трябва да правят преди да се стигне до чудото на раждането, за да бъде то наистина чудо, а не кошмар.
    Споделям, че не съм раждала и не съм бременна, но след прочетеното, започнах да се интересувам малко повече от темата. Говорих с колеги, които вече са родили децата си и останах потресена, когато ми потвърдиха, че всичко е истина. По-потресена съм обаче, че едва ли не това се смята за нещо нормално и в реда на нещата. Един вид „нищо ново под слънцето“, но после няма да ти пука, ще си щастлива, че ти и детето ти сте добре. Как е възможно да е така? Как е възможно да се мълчи? Как е възможно хората, които асистират появата на ново човече, да не са човеци?
    Ирена, благодаря, че си споделила! Дано повече хора да са като теб. Бъдете здрави ти и цялото ти семейство!

  23. Колко болка и тъга има във всеки пост. Съжалявам за всички препатили си от БГ раждане. Четейки всичко това благодаря на Бога, че ми се случи да родя в чужбина моите близнаци (най-лошото там беше стоенето без движение за меренето на тоновете, че бях с контракции и без разкритие), въпреки, че в началото планирах да е в БГ. Била съм при въпросния Божилов за операция на киста – шие добре, но му липсва човещина…
    Това, което липсва у нас в България на повечето видни лекари и персонала е човешко отношение към родилките и както гледам и много повърхностно отношение към работата си. Научила съм едно – гледам да попадам при млади специалисти, които забелязах са амбициозни и прецизни в работата си, не грешат и са човечни.
    Пожелавам на всяка една майка да роди в спокойна и топла атмосфера.

  24. Какъв ужас да раждаш в България! Трябва да се оплаквате не по форуми, а в някакви организации за защита на правата на майките. И освен това винаги с вас да има някой и да не се оставяте да се държат така с вас. И между другото България сигурно е единствената страна, в която е забранено домашното раждане. А това би спасило много жени от такива унижения според мен. Първото си дете го родих в Б-я през 2003. Нарекоха ме сектантка защото отказах система за стимулиране на раждането. Второто го родих в чужбина. Разлика – от небето до земята! Ако бях останала в България щях да си остана с 1 дете.

  25. Аз родих и двете си деца в Окръжна в София, с 12 години разлика. И огромна разлика в отношението! Тогава, уплашена, 22-годишна, без особени познания („Ама на какво ви учат на тия консултации?“)!, преживях унижение, подвиквания („Е, аз не съм мъжа ти, ама не подскачай, че трябва да те прегледам!“) и т.н. Не ми се описва! Добре, че всичко беше наред със сина ми, но в стаята беше студено и взеха всички бебета през нощта в неонатологията. Като добавим шевовете, заради които не можех да ставам много първия ден, кърменето се провали тотално. Никой не ми обясни какво да правя и в резултат бебето си го отгледах с шише, като около месец изцеждах кърма, но тя беше малко и после спря. Това – за тогава. Сега беше коренно различно. Родих дъщеря си преди 4 месеца в същата болница. Пак пристигнах посред нощ, но този път не ме гледаха сърдито. Нямах много време за размотаване, понеже и двете ми раждания протекоха бързо (около 4 часа от изтичане на водите вкъщи до раждането в болницата при сина ми и 2 часа – при дъщеря ми). Направиха ми светкавично всички процедури, защото бях със 7 см разкритие и контракции на 2 мин. Всички бяха концентрирани, любезни и внимателни. И през 4-те дни престой – също. Родих към 4 сутринта, после имаше закуски, визитации, обяд и т.н., но веднага след като се смениха акушерките, новата попита удобно ли е да ми донесат детенцето и дори го донесе по-рано от уговореното, седна до мен, обясни ми как да я държа, за да засуче, държа и главичката на гърдата и успяхме! Досега се храним само с кърма и дано продължим така! Това, което искам да кажа, е : „Благодаря !“ за адекватната реакция при раждането (без избран екип!) , за човешкото отношение и грижата за бебчето ми! Не всички лекари са изнервени печалбари и дано има повече такива! За жалост никакви имена не запомних, пише гина епикризата, но по-важното е, че това си беше просто дежурен екип в неделя през нощта, който си свърши прекрасно работата! И пуснаха двете баби да зърнат малкото ангелче за минутка още преди да са ми я донесли в стаята. Просто облякоха съответното облекло и една акушерка я изнесе за малко, тъй като не са от София, а бяха дошли специално да я видят! Благодаря много и съветвам всички бъдещи майки да не избират екип ненужно. Ако всичко е наред с бременността и не се налага специалист да я следи, то оставете всичко на Бог! Той си знае работата!

  26. Боже, миличката ти! И аз преживях някои подобни неща, но не и като твоя ужас! Ако искаш да се запознаем, аз съм Ивелина Живкова, пиши ми на ivelinazhivkova@abv.bg или kykyubu (skype)

  27. Аз раждах 2011 и 2013 г. в „Света София“ при Д-р Щерева. Много съм доволна от нея, беше много мила, внимателна и добра, потърси ме дори 10 месеца след раждането на близнаците. Имам дъщеря и 2 момчета. Моите впечатления от болницата са само и единствено положителни, а дори смея да отдам благодарности на патологично – персонала, защото дори ми се извиниха, ако са се държали малко по-грубо. Прекарах през 2013г. 3 седмици в болницата и на практика с всички бяхме вече на здравей 🙂
    До ден днешен си я препоръчвам – Д-р Щерева – чудесен и мил човек и лекар!

  28. Съжалявам за неприятните спомени, които има майката от раждането, но в разказа й има някои неща, които според мен не са обективни. Първо, след като е избрала Божилов да й води раждането, чия е вината че го е видяла само един път преди това. Аз също го избрах да води моето раждане, и съм му звъняла и съм се виждала с него поне 6 – 7 пъти преди раждането. Инициативата за това трябва да е на бременната. Второ, няма как да е „подписала за секцио“, такъв документ няма, секциото в държавна болница се прави единствено по медицински показания и го преценява лекаря. Трето, платените 870 лв. са за избор на екип и няма значение, че родилката е здравно осигурена. Колкото до лекаря Божилов, нека не бъркаме професионализма с особеностите на характера. Да, той не е от лекарите, които говорят мили празни приказки, но като професионалист е безупречен. Не е ли най-важното раждането да мине така, че родилката да е жива и здрава, и да не получи усложнения след това. Няма раждане без психически дискомфорт, родилата жена е страшно уязвима психически и най-дребното нещо може да я докара до сълзи. Не знам какви са правилата за свиждане в неонатологията, но мисля, че при недоносените бебета не пускат никой. Пускам този коментар единствено с желанието да защитя един български лекар, с който съм имала пряк досег и впечателенията ми от който са отлични, не желая да се конфронтирам с авторката на материала.

  29. Интересно как безупречен специалист-доктор няма да се поинтересува как е пациентката му след операцията…

  30. Одавна не бях чела подобно доказателство за човешкото черногледство и негативизъм.
    Не мога да коментирам раждане при конкретно споменятия лекар, но мога да споделя преживяванията си като родилка в Майчин дом, приета по спешност с изтекли води в 29 г.с. (началото на седми месец).
    Преди раждането имах тридневен престой в родилно отделение – без избор на екип, бях третирана професионално и с уважение. Опитът на докторите и акушерките в родилното отделение на Майчин дом ми вдъхнаха необходимото спокойствие, наспред подобна стресова ситуация, да дам най-добрия възможен старт на 1-килограмовото си бебе.
    Моят син беше роден с тегло 1050гр. и благодарение на адекватната, предварително проведена терапия и въпреди двукратно увитата около врата си пъпна връв, успя да поеме първия си дъх в родилна операционна зала.
    Тъй като аз, както и повечето родители на недоносени бебета, не бих могла да се грижа за толкова малко бебе, доверих грижите за него на специалистите в Неонатологичното интензивно отделение на Майчин дом. Те се грижеха вместо мен Детето ми да диша, да се храни, да е на топло, да е изкъпано, да получи адекватна медицинска грижа от различни специалисти, за да има най-добрия възможен старт след като бъде исписано. Това беше Важно за мен. За мен Не беше Важно колко дълго Аз ще чакам пред вратите на отделението и дали Аз ще загубя някой час в път до детето си, или дали някой ще е учтив с Мен по телефона. Аз знаех, че грижите за Моето и останалите 65 деца в отделението са Приоритета на служтелите там.
    Към този момент аз не търсех уверение дали съм майка във факта дали влизам при бебето си всеки три часа. Аз търсех уверение, че Докторите ще се грижат моето дете да диша през всеки миг на всеки час.
    В този момент аз чуствах страх и безсилие и никакъв брой посещения нямаше да промени този факт. Оставаше ми само вярата, че детето ми е в Неонатологията с най-богат опит в България.
    В този момент аз нямах нужда и желание да оспорвам реда и правилата за свиждане с бебенцата в Интензивно отделение. След няколко дни ми беше вече болезнето ясно, че при над 60 бебета в отделението няма как всичките над 120 родителя да влизат и циркулират неконтрулируемо из отделение, пълно с кувьози. Наивно и нереалистично е да очакваш една акушерка да може да обгрижва, преобува и храни 8-10 бебета на всеки три часа и да обгрижва заедно с тях и 20 родителя, така че въпреки моите желания аз изпълнително виждах детето си веднъж на ден преди изписването ми и веднъж седмично докато не беше захрането с шише. Радвах се на факта, че имаше строг контрол на достъпа, за да съм сигурна, че минимален брой хора могат да застрашат здравето на моето бебе. Радвах се, когато достъп до моето бебе беше отказван на поредната нетърпелива баба, леля и т.н. най-близка роднина на нечие друго бебенце.
    При тези посещения аз носех памперси и мокри кърпички за детето си, за което аз съпруга ми бяхме помолени още при първото ни посещение в отделението. Това правеха и останалите родители и смея да заява, че за никой от нас това не беше проблем. Да не забравяме, че в този момент нашите бебета се бореха за живота си. Това и подписите ни в документацията бяха единственото, което се искаше от нас. Всичко друго зависеше от борбеността на бебенцата и работата на екипа.
    Когато синът ми беше изваден от кувьоз и захранен с бутилка, аз се възползвах от правото си на две посещения дневно. Тези посещения имаха за цел да позволят на майката да участва в две хранения на детето си, давайки и шанс да го опознае и да се почуства конфортно с малкия размер на тежащото си под 2кг. бебе. Не е изненада факта, че тези посещения бяха съобразени не с автобусите на майките, а с режима на хранене и визитациите на бебетата. Когато броят на хранещите майки надвишаваше цялостния разрешен брой посетители, останалите изчакваха излизането на някоя от тях, за да заемат бройката й при бебетата. Не знам как това може да се възприеме като критерий за майчинство и повод за недоволство.
    Няколко дни преди изписването на бебето ми, аз бях предупредена да бъда в готовност. Никой не можеше да се ангажира с конкретна дата. Изписването на бебенце става в момента, когато то е достигнало критериите за изписване. Как могат докторите да предвидят в кой конкретен ден бебенцето ще достигме минималното тегло за изписване. Всички ние можехме само да се надяваме по-рано да дойде този радостен ден, в който детето ни ще се пребори да си дойде у дома.
    За мое най-голямо щастие моето бебе нямаше сериозни усложнения, които са реалност за процент от недоносените бебета. За съжаление тези бебета се раждат по-рано от идеалното. Техните органи в момента на раждането са неузрели. Поради тази незрялост, е възможно те да не могат самостоятелно и успешно да дишат, да се хранят и усвояват храна, да произвеждат нужния си хемоглобин, което да доведе до анемия. Моят син се хранеше чудесно, но тази незрялост при него не прояви като анемия. Той беше лекуван с необходимите препарати и слава богу не претърпя кръвопреливане.
    Моят син не е имал нужда от лечение в друго отделение или лечебно заведение. Но тъй като родителите подписват достатъчно документи и разрешения предварително, се нядявам всяко бебе да бъде лекувано на подходящото място възможно най-бързо, без комуникацията с родителя да забавя този процес. Вярвам, че стресът, който едно нетретирано усложнение в състоянието на детето би донесъл е несъизмерим с този от преместването му по спешност без моментално родителско знание.
    Пожелавам на всички да бъдат по-позитивни и толерантни. Да затворим очите си за чуждата гледна точка би ни донесло само излишен стрес и неудовлетвореност.

  31. Мила Ирена, най-напред искам да изкажа радостта си за това, че този кошмар вече е в миналото ти!
    Като жена и майка разбирам какво си изпитала, но също така ми се иска да кажа две думи за д-р Божилов. На фона на другите изнудвачи като Майсторов напр., Божилов е един много честен и отговорен човек. Майсторов всеки път ме изнудваше за пари и какви ли не други облаги, а Божилов съм го гонила по коридорите, за да му плащам прегледите (които са били около 5 може би, бързи и пр., но все пак ПРЕГЛЕДИ). Той не взе от мен една стотинка. Следващия път тичах по него с кутия бонбони – дори това отказа. Каза ми:“Като всичко мине добре – тогава“. След като спаси бебето ми, му бях толкова благодарна, че му се помолих да му дам парите на ръка (обществена тайна беше тогава, че през касата екипа е около 800, но ако искаш да ти е добре на тебе и докторът ти да е щастлив, трябва да му дадеш 1000 на ръка). Е, 1000 нямах, но тези 800 го попитах може ли да му ги дам така. Човекът обаче, както вече подчертах, е много стриктен и съвестен и ОТСЕЧЕ:“Не. През здравната каса.“
    Съгласна съм, че не е от най-сърдечните и не ти държи ръката, но за сметка на това е голям професионалист, който насочва вниманието си към още по-важни неща.
    Някои от думите му, които цитираш… Ами, чета и си мисля, че това му е някаква тактика, която е решил, че е за наше добро. За моя кошмар в можеш да видиш тук, днес написах цял роман, но поне „излях“ тези болезнени спомени: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4738284
    (Адриана Костова)

Публикувай коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s