Коя е тази болница?

230272_556123111082496_1631150584_n

Ако не го бях видяла на снимка, нямаше да го повярвам, но ето го и заснет и съвсем истински надписа в едно от родните ни „родилни отделения“.

Нечия безумна власт, която дори не знае да пише правилно, но знае кое е „строго забранено“.

Какво?

Да си видиш бебето!

Да влезеш при него, да го погледнеш, не дай си Боже да го прегърнеш, че и да го накърмиш извън „часовете, определени за кърмене“… Всъщност повечето родилки в българска болница, едва ли биха се осмелили да направят последните две неща. Повечето от тях просто искат да „видят“ бебето си, което им е било показано за няколко минути след раждането и отнесено зад някоя врата с подобен надпис. Колко истории сте чули на ваши познати, близки и дори не чак толкова познати и близки, които след раждането са обикаляли из някой болничен коридор, тътрейки крака сами (да не си мислите, че някой ще им помага!), за да си видят бебето. Най-простия майчин инстинкт, който ги е вдигнал на крака дори след тежко раждане или цезарово сечение…

Когато и в Африка вече отдавна са разбрали, че най-доброто място на бебето е близо до майка му и на майката близо до бебето. Или близо до бебетата.

Коя е тази болница?

И кои са болниците, в които посрещат родилките с подобни надписи пред неонатологичните отделения или с подобно отношение?

Споделете кои са и къде са те? И кои са болниците, в които не е така.  И може би поне една майка ще е близо до бебето си и благодарение на вас!

Снимка:https://www.facebook.com/photo.php?fbid=556123111082496&set=a.182058988488912.47146.174229282605216&type=1&theater

Прочети още:

Близо до бебетата

Първи контакт с бебето – право на всяко бебе

Advertisements

63 responses to “Коя е тази болница?

  1. Виждах си рожбата веднъж седмично в продължение на два месеца..Неонатология Варна..

  2. Здравейте,аз раждах в Майчин Дом-София,докато бях във болницата към обяд даваха инфо. за бебетата и вечерта към 19ч. можех да ги видя за около 30-40
    мин.,след като ме изписаха даваха ми инфо по телефона и веднъж седмичо ги виждах.

  3. Това е все едно да държат децата ви заложници 😦 Веднъж седмично! Когато точно недоносените бебенца имат най-много нужда от близост с майките си…

  4. Моето първо бебе беше буквално изтръгнато от ръцете ми първата вечер от престоя ни в болницата.
    Мястото – Токуда.
    Разполагам с фактури за около 3000 лв (вкл. за самостоятелна стая).

  5. Близнаците ми бяха преместени за „дохранване“ в специализираното отделение за недоносени бебета в І-ва градска болница, София. Свиждането там е веднъж седмично (!) като бебето/ бебетата само ти ги показват отдалеч и дори ти се карат, когато инстинктивно понечиш да ги докоснеш или погалиш 😦 Кръстих болницата „бебешки затвор“ и смятам, че съвсем основателно!

  6. Родих в Майчин дом-Варна. Още на 5 минута след като родих ме питаха дали ще кърмя и го сложиха на гърдата ми. Бяхме разделени само по време на визитация от лекарите, като тогава правеха тоалет на бебетата 🙂

  7. В Окръжна София щом ти дадът бебето и ви оставят да се оправяте сами 🙂 По това си избрах болницата. След раждането, обаче ми го взеха и ми го дадоха чак на сутринта :(.. но това вече трудно се избягва в бг болница май…

  8. Забелязвам, че малко бъдещи майки се интересуват, каква е политиката на болницата относно бебетата, когато вземат решение, къде да раждат. Сякаш повече ги интересува, колко са модерни кувиозите и нашумял конкретният лекар. Последните две може би наистина са важни при наличие на някакъв проблем – например преждевременно раждане, но когато става въпрос за появата на здраво, доносено бебе ми изглежда странно като приоритет. Аз организирах цяло проучване в моя град, докато намеря болницата, в която няма да бъда разделена от бебето си, дори в случай на секцио. Подобен надпис като горния не видях, защото не навлязах дълбоко в болничните потайности, но на вратата на едно родилно отделение ме посрещна друг, не по-малко абсурден: „Свиждането забранено, излизането на родилки забранено!“ У нас тоталитаризмът (поне на пръв поглед) може и да си е отишъл от държавното управление, но пък процъфтява в болничната действителност.

    • За съжаление, особено при първо раждане, се мисли много повече за количката и комплекта за раждане, отколкото за самото раждане и къде ще стане то… А всъщност това е най-важния момент от появата на едно бебе.
      „У нас тоталитаризмът (поне на пръв поглед) може и да си е отишъл от държавното управление, но пък процъфтява в болничната действителност.“
      Колко вярно казано!

  9. Родих в Майчин дом – София. След раждането взеха бебето за 1-2 часа докато му направят нужните тестове, а аз малко да се възстановя. След това ми го дадоха и се е отделял от мен само за по 2-3 минутки докато му правят сутрешния тоалет. Подкрепиха ме в желанието ми да го кърмя като дори ми помогнаха да го сложа на гърда. Никой не ми е давал съвети от типа „кърми го под час“ и не ме е ограничавал по никакъв начин да го кърмя колкото и когато преценя. Да, на визитацията сутрин ме питаха искам ли АМ, но като кажех, че го кърмя се усмихваха и ме подкрепяха.

  10. Ще пусна и няколко коментара от ФБ с разрешението на майките.
    Росица: „В Стара Загора в родилното може да се каже,че е така поне за родилите секцио.Аз родих секцио,по медицински причини и станах на 3-тия час след операцията,защото ми казаха,че когато стана тогава ще си видя детето.А поне за мен беше голям стрес да се събудя,без корем,малкото същество да го няма до мен и се чувствах така все едно съм преживяла някаква си операция,а не че съм родила.Та станах на 3-тия час и се качих на горния етаж (родилното отделение),понеже родилите секцио са в реанимация.Видях си детето и от там нататък се качвах да си го виждам,като на акушерките в повечето случаи не им беше приятно,че постоянно ходя.Казах,че искам да си кърммя детето и искам да го сложа на гърда възможно най-скоро.Като се качих още първия път и изявих това свое желание(понежже от гърдите ми течеше коластра) отговора беше;“има време да си кърмиш детето,сега неможе,никой няма да те остави да не кърмиш“…няма да ви казвам от там нататък какви проблеми имах с кърменето…въобще с второто си дете живот и здраве няма да направя тази грешка,ще родя там,където ще ми дадат детето веднага,и ще мога да си го кърмя когато пожелая!“

  11. Пускам и няколко коментара от ФБ с разрешението на майките.
    Изабел: „Първото ми дете е родено в Шейново и… просто не повторих, макар че в началото си мислех, че бих го направила. Носиха ми го на всеки 3 часа, добре натъпкан ос АМ, така че да ни лишат от кърмене. На вторият ден изобщо не ми го донесоха, не ме и информираха какво се случва. Когато го открих, се оказа, че е в кувьоз на синя лампа и ми забраниха категорично да го кърмя. Шок и ужас. Едва оцелях до петия ден, когато ни изписаха.

    Второто и трето раждания бяха в Окръжна болница София – чудесни спомени от ражданията и почти като идеална развръзка след това. Бебетата бяха обслужени пред мен, постояха на гърдите ми, разделиха ни само за 4-5 часа. Е, инфото и насоките за кърмене бяха повече от смешни, но поне не даваха АМ и вода, а насърчаваха родилките да кърмят.“

  12. Пускам и няколко коментара от ФБ с разрешението на майките.
    Антония: „Родих дъщеря си в България и проучвах въпроса доста преди 4 години….и нямаше такава болница в София тогава. Тя се роди в Тина Киркова и ми обещаха да ми я дадат след 6 часа. Да, обаче през това време я бяха нахранили с АМ, вероятно от шише с биберон с огромна дупка и тя естествено се беше задавила и повърнала. Не ми я донесоха още 10 часа и се наложи да вдигна цялото отделение на крак, за да си я взема 18 часа след раждането и да не им я дам повече. /Важно е да спомена, че бях там с протекции и затова бяха толкова склонни да ми я оставят „на моя отговорност“, защото на етажа нямало педиатър, който да я наблюдава/. 2 години по-късно родих сина си в Белгия и не се е отделял от мен и за 5 мин от самото му раждане.“

  13. Искам да споделя преживяното си в Майчин дом…почти винаги, когато отивах да кърмя едното си близначе, което беше останало в стаята на акушерките, те вече го бяха наляли с шише с мляко, въпреки че бях предупредила, че ще ходя да го кърмя, а една вечер , когато отидох да накърмя бебето там ме изгониха и ми казаха, че чак сутринта мога да вляза, минал бил часът за посещения на бебета! Пишело го на вратата, не съм ли можела да чета ме попитаха!!! Аз също говоря за ВИП етажа на 7-я етаж! Пълно с хлебарки и абсолютна мизерия, прозорците в стаята ни не се отваряха, или ако ги отворехме, не се затваряха! Целия кориор и стаите на целия етаж се миеха с една кофа с вода и препарат без да се сменя водата!!! Минаваха и само замазваха пепеляка, хлебарките и космите по пода! Това бяха най-кошмарните ми дни в живота! Никаква подкрепа, пълна незаинтересованост, абсолютна мърлящина!

  14. Раждах секцио в АГ Варна. Докато майките са в реанимация бебето се носи само 1 път (в деня на раждането към 3-4 следобед). След това го носят и оставят, когато майката е преместена в стаята си. Беше ми казано, че информация и виждане на бебето може да стане само между 12 и 13 ч всеки ден. За кърмене не се говореше дори и да мога да стигна до там. Най-лошото беше, че когато ми я донесоха тъкмо я бяха нахранили обилно с АМ. И познайте дали пожела да захапе. Стартът на кърменето беше много труден благодарение на горепосочените „грижи“. Благодарение на ЛЛЛ, обаче нещата постепенно се получиха

  15. За съжаление наистина става въпрос за „ВИП“ отделението в Майчин дом. Взех си бебетата след 3-ия ден, НЕ бяха в неонатологията, но ги държаха на палатка 1 ден…От понеделник до сряда ми се сториха 3 години, там правих жалки опити да кърмя…В крайна сметка нито е ВИП обстановката, нито отношението.

  16. Аз родих в АГ отделението на УМБАЛ „Г. Странски“ в Плевен през март 2011. Една от предпоставките за избора ми на тази болница е, че е една от малкото в България, сертифицирани като „Болница – приятел на бебето“. Донесоха ми бебето веднага, след като ме настаниха в стаята и през цялото време от болничния ни престой е било при мен. Всяка акушерка, която влезеше в стаята, първо казваше да слагаме мъниците на гърда веднага, щом се размрънкат. Показваха правилните позиции за кърмене и помагаха. Тоалетите на бебетата и прегледите от неонатолозите се извършваха в стаята пред очите ни (говоря за здрави новородени, при които не е имало някакъв проблем или съмнение за такъв). Аз лично нямам никакви негативни спомени или усещания към това родилно отделение и преживяното там – точно обратното :)!

  17. В Св. Лазар в София трябваше да се боря, за да бъде бебето при мен нощем, въпреки, че когато дискутирахме плана за раждане ми беше казано, че няма проблем бебето да е при мен. През цялото време ме убеждаваха да съм си починела и т.н. Едва след скандал ми беше указана помощ в кърменето. Дотогава правеха ехидни коментари, че от книжки нищо не се разбирало (във връзка с книгата, която си бях донесла отвкъщи в болницата – и така и не отгърнах поради липса на сили и време; каквото бях запомнила отпреди това – това беше), че гърдите винаги създавали проблеми и че съм нямала кърма. Въобще имаше пълно разминаване между обещанията преди раждането и действителността касаеща бебето и кърменето след това. От отношението им по време на самото раждане съм доволна. Става въпрос за 2011 година.

    • Предполагам, че е нямало разминаване във фактурата за плащане накрая, обаче… 😦 Винаги съм си мислела, че поне в частните болници би трябвало да уважават максимално желанията на родилката.

  18. Родих близнаците ми в Шейново преди 2 години и подобен надпис беше поставен на вратата на Неонатологичното отделение. Родих секцио, защото до последно двете бебчета не бяха се завъртяли. След операцията прекарах 24 часа в реанимация, където не ни разрешаваха да видим децата си. На следващия ден ни преместиха в нормалните стаи по етажите и до вечерта след куп въпроси и умолявания най-накрая в късния следобяд ми разрешиха да видя едното си бебе, което беше нахранено от акушерките. Другото ми момченце видях едва на 3ти ден, в час определен за посещение в неонатологията, тъй като той беше в термо легло заради по-ниското си тегло. Така за 10 дневния ми престой в Шейново имах право да виждам едното си бебе само за час – привечер, а другото ми го караха в стаята на всеки 3 часа за кърмене. Благодарение на стреса в болницата, на който бяхме подложени и аз и бебчетата кърменето в началото не потръгна добре, кърмата ми не беше много, но аз не се отказах и много упорито след като се прибрахме у дома след тези 10дни продължих да се уча. Кърмих близнаците ми 6 месеца и пак не бяха изцяло на кърма, а на смесено хранене и с адаптивно мляко, защото така и нямах достатъчно кърма за да бъдат изцяло на нея.

  19. Имах късмета да попадна на добри специалисти, защото родих близнаците си в 29 г.с. и 4 дни от бременността в болница Токуда, София. Родих след спешно секцио, Йоана тежеше само 930гр, а Мартин 1170гр. Децата са захранени почти от първите си дни с кърма. За мой късмет видях децата, веднага след като ме раздвижиха. Също така бях насърчавана от лекарите и сестрите да стимулирам лактацията, защото е от изключително значение за недоносените ми деца. Кърмих ги 14 месеца.
    Виждах децата си всеки ден, носех замразена кърма и по 1 пакет прясно изцедена. Когато пораснаха и заякнаха, хаха, вече ми ги давах и да ги кърмя или да ги храня с шише.
    Аз все пак като председател и на първата фондация за недоносени бебета в България, смятам, че това, да не видиш, да не докоснешили нахраниш детето си дълго време, докато е в болниченрпестой, е нечовешко.
    Мен ме насърчаваха да влизам при тях,да им говоря, да ги галя всеки ден. За тези деца това е от изключително значение. Така те се чустват по-близо до майката и се възстановяват много по-бързо.
    Децата трявба да са до майка си, тя да им дава сигурности топлина.

    • Нина, много се радвам за отношението и подкрепата, която си получила. Дано при все повече майки е така!
      И поздравления за чудесната работа, която вършите чрез фондацията!

  20. Първото ми раждане беше в Окръжна болница -София преди 15 години не съм се разделяла от бебето от първата минута пред мен го преобличаха, миеха, сменяха памперси още тогава насърчаваха майките да кърмят. Второто раждане беше във Майчин дом -София през 2009 година -отвратително отношение от страна на персонала , мръсотия и мизерия .Тогава приемното ,родилното на 3 етаж и 7 етаж не бяха ремонтирани мръсно и мизерно ,но това не е най-важното по скоро безхаберието и лошото отношение е това което ме потресе Бебчетата се родиха към 9,30 и веднага ги качиха в неонатологията на 8 етаж ,а мен от родилното което е на 3етаж ме преместиха на на 7 етаж До 13 часа не се намери никои който да ме осведоми живи ли са, добре ли са. При опитите ми да науча нещо всички отговаряха „ами не знаем ще дойдат да ви кажат“ ,е да ама никой не се появи ,Мъжа ми дойде и отиде до отделението за да научи нещо ,а на мен така и никой не се сети да даде информация. Докато бях във болница имах право да ги виждам всеки ден от 19 часа за около 30 мин. След като ме изписаха от там сведения получавахме всеки ден от 13 часа ,а свиждането беше веднъж седмично .Преместиха ги в Първа градска и свижданията там са когато реши д-р.Ранкова след като ми отказа достъп до децата два поредни пъти Всеки път казваше“ ела те утре днес не може „,аз в отчаянието си написах писма до министерството на здравеопазването ,президент премиер и всички институции .Не вярвах че ще ми помогне някой ,но за моя изненада точно 5 дни след това ми се обади лично д-р.Ранкова и ме покани в кабинета си на личен разговор в кабинета си .Постигнах това което исках можех да виждам децата !!! И се оказа че никой няма право да откаже достъп до децата ми . Борете се за правата си

    • Страхотна смелост и кураж! Ако повече майки бяха като теб нещата отдавна да са се променили.
      И все пак, когато „държат“ детето ти е много трудно да се бориш срещу системата 😦

  21. zdraveite pi6a i neznam dali moga da kaja kolko sam potresena triabva6e da roda v 2 gradska sekcim no po spe6nost v 33 g sedmica v mai4in dom normalno rajdane ednata moma 1100 a drugata 1350 golamata ia izpisaxa na 40 den a malkata bez dani se kaje ia premestixa v 1 gradska ko6mar edin pat v sedmicata vijdade za ne pove4e ot 3minuti bez da si dokosne6 deteto ne da go gu6ne6 vmai4in do m dokato be6etia nadava6e pove4e ot po golamata i tamniama nadavane edna ve4er s golamata s nas i v bolnicata da ni kajat kakvo stavaza6to da nenadava okaza se 4e lajat v kilata te kazvaxa 1900 a ti be6e 2500 biax otka4ila pri4inata 4e niama deca v parva gradska i zatova taka i si a ispisax me dobrovolno sega sa mi divi4ki sa mo da sa jivi i zdravi ve4e sa 2.5 godinki

  22. Първото ми раждане беше в Окръжна болница -София преди 15 години не съм се разделяла от бебето от първата минута пред мен го преобличаха, миеха, сменяха памперси още тогава насърчаваха майките да кърмят. Второто раждане беше във Майчин дом -София през 2009 година -отвратително отношение от страна на персонала , мръсотия и мизерия .Тогава приемното ,родилното на 3 етаж и 7 етаж не бяха ремонтирани мръсно и мизерно ,но това не е най-важното по скоро безхаберието и лошото отношение е това което ме потресе Бебчетата се родиха към 9,30 и веднага ги качиха в неонатологията на 8 етаж ,а мен от родилното което е на 3етаж ме преместиха на на 7 етаж До 13 часа не се намери никои който да ме осведоми живи ли са, добре ли са. При опитите ми да науча нещо всички отговаряха „ами не знаем ще дойдат да ви кажат“ ,е да ама никой не се появи ,Мъжа ми дойде и отиде до отделението за да научи нещо ,а на мен така и никой не се сети да даде информация. Докато бях във болница имах право да ги виждам всеки ден от 19 часа за около 30 мин. След като ме изписаха от там сведения получавахме всеки ден от 13 часа ,а свиждането беше веднъж седмично .Преместиха ги в Първа градска и свижданията там са когато реши д-р.Ранкова след като ми отказа достъп до децата два поредни пъти Всеки път казваше“ ела те утре днес не може „,аз в отчаянието си написах писма до министерството на здравеопазването ,президент премиер и всички институции .Не вярвах че ще ми помогне някой ,но за моя изненада точно 5 дни след това ми се обади лично д-р.Ранкова и ме покани в кабинета си на личен разговор в кабинета си .Постигнах това което исках можех да виждам децата !!! И се оказа че никой няма право да откаже достъп до децата ми . Борете се за правата си

  23. Здрвейте и от мен лежах и раждах в частана болница „Ева „-Сливен,след което веднага ми преведаха децата в държавната в Сливен.Докато бях все още в „Ева“ ми позволиха да ги видя за малко само веднъж,т.е. за 6 дена едно посещение.После ни позволяваха веднъж седмично посещение и инфо всеки ден около обяд след визитацията на завеждащата лекарка.Когато се наложи вече да влезна при децата отношението на сестрите беше меко казано „доброжелателно“………….. знам ,че има мами в групата раждали в същата болница в която лежаха децата и отношението към тях е било добро,но за мен си остава лошо.Докато бях извън болницата не беше позволено да се доставя кърма,дори и когато бях вече при тях не ми позволиха след като съм я изцедила да я дам на децата.Понеже забележете нямам нужните условия в които да доставя прясно изцедената кърма на децата,т.е. шишетата не са стерилизирани.Даваха ми приготвеното мляко от там да си нахраня децата.Сутрин се е случвало да си чувам децата в коридора да плачат от глад и да не мога да влезна при тях,защото още не е минала жената да стерилизира при тях………..знам че това са лошите ми спомени от този период и може би с течение на времето ще ги забравя.

    • Наистина подобни спомени се забравят трудно 😦 Толкова е жалко, че не са ти позволявали да носиш кърма или да кърмиш децата, когато по света се насърчават точно това, особено при недоносените бебета, за които има огромни ползи.

  24. В болница Хигия, гр. Пазарджик ми дадоха бебето веднага и не се отделих от него през цялото време. Стоеше при мен в стаята, освен по 5-10 мин на ден когато го взимаха за смяна на памперс в съседната стая, където ако искам можех да ходя да гледам.

  25. Здравейте,аз родих свойте съкровища в 1ва МБАЛ“Св. София-бивша Тина Киркова. Наистина отидох там заради докторката и не се бях интересувала за условията след раждане на бебетата. След секциото един ден бях в реанимацията и не съм виждала децата. На сутринта ни качиха в отделението и малко след това ме заведоха в отделението при бебетата да ги видя и да ми дадат информация. Бяха за 24ч.в термо-лампа,мисля че така се казва. На обяд ги доведоха в стаята и повече не ги взеха. В часовете за хранене ни носега мляко,но аз веднага започнаха опити да кърмя и не сме го пили. Имаше опция през ноща да ги вземат акушерките,ако майката иска. Доволна съм от отношението на акушерките,показваха ми как да ги храня. Като цяло нямам забележки и след прочетеното от предишните коментари мисля,че пак бих избрала тази болница.

  26. Още коментари от Фейсбук, които ме помолиха да пусна и тук:

    Анонимен: И за двете деца положих старания да се информирам предварително, но нещата не винаги са такива, каквито ги очакваш… и каквито твърдят от персонала…
    Първия път (2009 г.) избрах “Тина Киркова” (Сф). Там твърдяха, че бебетата стоят при майките. След раждането се оказа, че това не се отнася за секциото – деликатно премълчано в Дните на отворени врати. Детето ми беше 5 дни на системи в детското отделение, можех да го виждам само за по няколко минути на ден. Единственото хубаво от цялата работа беше, че имаше възможност да се предава изцедена кърма, която след пастьоризация да се дава на бебето вместо изкуствено мляко. Раздялата ни костваше много погубени часове, сълзи и трудности, докато детето се върне на гърдата. Постепенно нещата се наредиха. Въпреки трудното начало се радвах на едно почти безпроблемно кърмене по-нататък. Отбиването се случи по негово желание при влизането ми в болницата за второто раждане
    Второто раждане (2011 г.) трябваше да избегне и тези екстри и отново след проучване и препоръки този път избрах “Окръжна болница” (Сф). Знаейки за очакващото ме секцио по медицински причини в дните на Отворени врати настоявах и разпитвах, докато се уверих, че, ако всичко е наред и имам желание, мога да получа бебето си не след стандартните 3 (!) дни след раждането, а по-рано. Като сериозен минус отбелязвамкатегоричния отказ за хранене с изцедена кърма в случай на раздяла на майката и бебето. От хигиенни съображения се предлага само изкуствено мляко и точка. Уви, приеха ме още в началото на деветия месец и дори не бях разговаряла в детайли за раждането, когато то взе, че се случи. Въпреки това с малко късмет и много активност от моя страна бяхме разделени само около 24 ч., което предвид ситуацията приемам за успех.
    Надявам се да съм била полезна. Успех на всички настоящи и бъдещи майки!

  27. Още коментари от Фейсбук, които ме помолиха да пусна и тук:

    Анонимен: Даваха ни бебетата през едно прозорче все едно са храна в стол! И ни правеха забележка, ако стоим и гледаме как ги преобличат и преглеждат! Дано скоро нещата се променят и тук и никоя майка не преживява ужаса да не й е позволено да гушне собственото си бебе! Като ходим в Русе, където раждах, гледаме да не минаваме край АГ-то,че почвам да треперя…

  28. Още коментари от Фейсбук, които ме помолиха да пусна и тук:

    Баги: Аз родих в АГ МБАЛ-Русе (старата болница) където си беше тъжна и жалка картинка,но това се забравя Децата ги видях на 2 ден след раждането им,влачейки се по стълбите към 2-я етаж на Неонтологията-едвам едвам с миши стъпки от болки,след раздвижването.Отношението им беше добро.Децата ми стояха 1 седмица в кувиози,ходих всяка сутрин след визитация да ги видя-само по 1 път на ден беше разрешено,но имах позната която ми даваше да ги виждам по още веднъж когато беше на смяна.не им даваха кърма,само АМ.Закърмих ги чак след 1 седмица когато ми ги донесоха вече в стаята.
    А това е новата болница в Русе, която беше отворена преди 1 година и изглежда много добре,дали наистина е така,ще кажат тези които родиха там 🙂
    http://www.ruseinfo.net/profiles_3941.html

  29. Още един „глас“ за Окръжна болница в София. Като чета какви неща са преживели други майки, моето раждане сигурно би им се сторило приказка. Родих преди година, естествено, договорено предварително без никакви упойки…обаче предварителната уговорка да ми сложат бебето на корема и да не режат пъпната връв, докато пулсира се оказа невъзможно, защото тя беше много къса. Така и не ми я дадоха след прерязването (имаше няколко момента на паника). На всичкото отгоре ми биха пълна упойка за 4 шева, след като бях преживяла 14 часа раждане на 3,700 кг. бебе! Но веднага след като се посъвзех от тази упойка, т.е. 2-3 ча след раждането, ми я дадоха и я вземаха само за 10 минути на ден за тоалет.
    Помощта им по отношение на кърменето наистина беше смешна, със всяка смяна на акушерките се меняха и съветите, но слава богу, има телефони за това 🙂

  30. И аз да споделя моя опит : имам близнаци момче и момиче на почти 4г.
    В Майчин дом извадиха бебетата със секцио- медицинските причини бяха самите те – всяко по 3кг. Това ме посъветва екипа, аз му се доверих – правилно или не всичко беше наред. Дори мога да се похваля че бяха изключително спокойни , с много лека жълтеница – аз дори не я забелязах. Вероятно защото бяха доносени. Коластрата я цедях и им я давах с пръст в устите.
    Сега по темата: На теория не даваха да се влиза в отделението с новородените , на практика никой не спазваше. Посещавах ги , когато имах сили , слагах ги на гърда и никоя от акушерите не ми направи забележка, въпреки надписа на вратата да не влиза никой. Накрая лично настоях да ми ги докарат в стаята, защото доста ме болеше от операцията и исках да лежа и да не мърдам . Медиците казаха че според тях още не съм възстановена , но щом настоявам ще докарат леглата в стаята . Дори някой спомена че сама ще ги върна, защото нямам сили . Не обърнах внинамие на подмятането и си се гледахме , кърмехме изобщо свиквахме един с друг безпроблемно.
    Неприятния спомен относно кърменето там беше когато се попитах визитираща лекарка ще кърмя ли/ въпрреки че бях достатъчно подготвена от училищата за родители/ тя отговори: Може да кърмите , може и не“ . С този си отговор спечели недоверието ми относно професионализма на целия екип.
    Поздрави

    • Чудесно е било, че си била предварително подготвена с информация за кърменето 🙂 И поздравления за големите доносени бебета!

  31. Родих в държавната АГ болница в Стара Загора. Добре че беше мъжа ми да ми каже след секциото, че бебетата са добре. Никой после не ми даде никаква информация, докато не отидох аз в неонатологията. Раздвижиха ме на следващия ден след секциото и веднага се качих горе. Видях си бебетата в кувьозите, получих си информацията, която исках и пак слязох в реанимацията. Стоях три дни там, нямам представа защо. Но на третия ден като се качих в неонатологията с изненада установих, че в стаята с двата кувьоза е само Лора, Борис го нямаше. Дойде една от сестрите и каза, че той вече не е в кувьоз. Никой не ме беше уведомил и той си е стоял самичък в легълцето. Пак така случайно разбрах, че има график за кърмене на всеки три часа. На вратата на неонатологията имаше подобна бележка за часовете и посещенията, но аз никога не я спазвах. 🙂 Много нахално! 🙂 Все бях горе и все бях гушнала някое от бебетата ми. Лора я извадиха от кувьоза на петия ден и много държаха да не присъствам, не знам защо, но не им се отвори парашута. Бях там. Така и не можах да кърмя докато бях в болницата. Имаше много любезни сестри, които ми помагаха, бяха търпеливи, но не мисля, че бяха достатъчно подготвени. Освен това, в стаите при бебетата имаше едни отвратителни, неудобни столове, на които трябваше да кърмим. Успях още в първите минути като се прибрахме вкъщи. В болницата кърменето беше мисия невъзможна.

      • Ако знаеш само колко ми е познато! 😀 С две порастнали девойки единственото време за писане, с което разполагам е вечер. Почти всички постове в блога са писани след полунощ! (ако не съм заспала дотогава)

  32. Родих близнаците си ноември 2010 година в Тина Киркова – София. Секцио по мед. причини без да плащам за екип на случаен принцип, от там идва първи проблем – когато трябваше да ми се смени превръзка или друго ми казваха да чакам защото нямам екип, като на някой му скимне ще го направи… второ – бях в родилно отделение не във „ВИП“ защото разлика няма, освен цената разбира се.. в родилно отделение децата се взимат 2 пъти в деня за по половин час и то как, отиваш и чакаш пред вратата на педиатрията а там е не отопляем коридор, ако не чакаш ти оставят детето в коридора на студа докато си го вземеш … трето – никой не обяснява нищо за кърменето, не помагат на новите майки по никакъв начин… четвърто – шишетата които ползваха тогава / сега не знам как е/ бяха с огромни дупки и бебетата се давеха още от първото засмукване, аз пък взех нашите и пресипвах кърмата в тях 🙂 Не съм доволна от престоя си там, но пък попаднах на добри доктори специалисти, д-р Иванов беше на смяна той ме оперира, др Игов анестезиолога и той беше на смяна , акушерките които не познавам и те бяха добри. Има какво да се желае но ние не можем да го променим, такава е системата в момента.

    • Благодаря ти за споделеното! Все се надявам постепенно да се промени нещо в „системата“… Дано повече майки, четейки и тези разкази, също помогнат за това!

  33. Pingback: Моето кошмарно раждане на близнаци в Майчин дом | ЗА БЛИЗНАЦИТЕ·

  34. Pingback: Моето кошмарно раждане на близнаци в “Майчин дом” | ЗА БЛИЗНАЦИТЕ·

  35. Pingback: Моето кошмарно раждане на близнаци в „Майчин дом“ | ЗА БЛИЗНАЦИТЕ·

  36. Преди всичко, в болницата, в която раждах имаше също такъв надпис, малко по-културен. Аз съм съгласна за интензивното отделение, защото така максимално се осигурява чиста среда за мъничките слънчица, особено в кувьози

  37. Аз в Надежда си видях детето около 18 часа след като го родих, тъй като имах „късмета“ да съм на друг етаж. Не че аз съм си го избирала…

Публикувай коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s