Раждане на тризнаци в Италия – кърмене и кенгурова грижа когато бебетата са 3!

Още един разказ за раждане, кърмене, кенгурова грижа… Този път на тризнаци! Ето това е историята на българската мама Антония и нейните момичета Анджелина, Джиорджиа и Миа, родени в Италия в 26-а седмица от бременността. Прочетох за първи път  разказа й в сайта на фондация „Нашите недоносени деца“ и реших да я помоля да напише повече за кърменето, кенгуровата грижа и ежедневието с три бебета. Прекрасните и трудни моменти след раждането на дъщеричките й  в болницата „Careggi” във Флоренция и преместването им една от най- добрите детски клиники в Италия – „Meyer Firenze”. Спомените за топлината и близостта на кенгуровата грижа и опита й с кърменето на тризнаци – съвсем възможно и продължило до 10-месечна възраст!

И не само това –  Антония и татко Горан имат и един прекрасен син Алесандро, роден две години след трите им дъщерички! А мама Антония е и страхотен кулинар и приготвя невероятни вкуснотии в кухнята в съчетание с грижите за децата. Едно наистина голямо и необикновено семейство. И една история, която започва така:

антония карова„Решихме да имаме деца… И когато забременях, още на първия преглед се оказа че желанието ни е повече от сбъднато – щяхме да станем родители не на едно, не на две, а на цели три бебета! Лекарите в началото предположиха, че може би няма да продължат да се развиват всичките ембриончета. Но веднага, след като разбрах, че нося „трима мускетари“ в утробата си бях сигурна, че всичко ще е наред. Бременността ми бе един от най-щастливите периоди в моя живот и всичко продължи безпроблемно, докато един ден в 22 г.с., при контролен преглед се установи, че едно от бебетата е слязло в родилния канал. След месец в болничното легло, се появиха контракции, които доведоха до цезарово сечение по спешност и така в 26 г.с. в болницата „Careggi” във Флоренция се родиха Анджелина – 760 гр., Джиорджиа- 650 гр., и Миа – 790 гр. Бяха много хубави и добре оформени, всички ми казваха колко са големи, а аз почти изпаднах в шок като ги видях. На сутринта, едва отворила очи започнах със стимулация на кърмата, след което ми позволиха да ги видя, насърчавайки ме да ги докосна, въпреки уплахата ми от миниатюрните им размери. Лекарите ме обсипаха с информация колко жизненоважно е да съм до тях, да правя кенгуру грижа и да събирам всяка капка от моето мляко. Според мен, особено при преждевременно раждане, най-важното е майката да запази кърмата си, колкото и усилия да й струва това. Аз успявах да събера около 2 литра кърма на ден за 8 изцеждания и това бе най-големия дар за децата ми не само в болницата, но и когато се прибраха вкъщи. Цедях се през три часа с електрическа помпа, в болницата също имаше такава, ако се налагаше изцеждане там. Дори в началото хранеха с млякото ми още няколко бебета, чиито майки не успяваха да им осигурят кърма. Бях събрала и около 50 шишенца замразена кърма до изписването на бебенцата – в болницата бяха стерилизирали и замразили голяма част от неизползваното мляко, което е безценно за тях!

Веднага след първите 10 дни от раждането започнахме и с физическия контакт с бебетата или така наречената „кенгурова грижа“, която практикувахме почти всеки ден. Лекарите ме уверяваха и настояваха, че въпреки страховете ми трябва да го направя, за да не се чувстват децата ми сами! Майка ми не можеше да повярва, че е възможно да ми дадат да гушкам толкова малко бебе, имайки предвид, че аз също съм се родила недоносена и практиките са били доста различни.

мия, джорджия, анджеликаГушкахме ги и им пеехме, особено любима на Джио беше „Кога зашумят шумите”, тананиках им и класическа музика и като по чудо дишането им се нормализираше и компютрите спираха да свирят. Освен мен и съпруга ми, в гушкането и кенгуровата грижа в малко по-късен период се включиха и баща ми и майка ми, защото за съжаление часовете за свиждане са малко – около 3-4 часа на ден (все пак е интензивна терапия) и е трудно когато децата са три. Лекарите бяха много обективни и внимателни, всеки ден завеждащият лекар ни даваше пълна информация за развитието на децата, включително за всеки наддаден от тях грам, за текущите прегледи и всичко останало. Когато минаха на по-регулярано дишане, ни караха да ги обличаме, събличаме и сменяме, както и да опитаме с кърмене. Храненето от гърда не се получи веднага, защото зърната ми бяха наедрели от цеденето и за бебенцата беше трудно да засучат в началото.

Болницата разполагаше и с психолог, който почти всеки ден опитваше да ме накара да говорим за случващото се, но за мен стресът бе голям и не можех да намеря сили да споделя това, което преживявах.

Престоят на трите ни малки дъщерички в неонатологията бе стресиращ и болезнен за всички ни, но най-вече за Миа, която едва едномесечна преживя сепсис на кръвта и операция на ретината. Анджи и Джио се адаптираха веднага и започнаха да се хранят с мляко и излязаха много бързо от критичния период. Миа бе на парентално хранене 45 дни, което и според лекарите до голяма степен доведе и до всички проблематики, които й се струпаха. Стомахчето й не тръгна и заради това от вената, получи сепсис на кръвта, отслабване на тялото, наложи се отново апаратно дишане и ретината се отлепи заради ретинопатия. При нея формата беше много агресивна, въпреки седмичните очни прегледи. Това ме огорчава много и смятам, че е важно да се направи всичко по силите ни, за да може дечицата да получават кърма и да се избегнат проблеми, поне когато е възможно. Много е жалко, че в някои болници въобще не се дава майчино мляко на недоносените бебенца…

Три месеца след раждането посрещнахме Миа, Анджи и Джио у дома. Вкъщи на спокойствие, потръгна и кърменето от гърдата, с което в началото имахме проблеми в болницата, защото бебенцата не успяваха да засучат добре. Кърмех паралелно с цеденето, обикновено хранех две на гърдата, а третата с биберон, защото тя отказваше да суче и имаше рефлукс. Теглех ги след всяко кърмене, за да видя дали са изяли достатъчно. Удобството на цеденето беше, че през нощта, ако много ми се спеше и не можех да стана, баща им стопляше прясна или замразена кърма и ги хранеше. И така до навършването на 10 месеца!

След изписването им от болницата, дъщеричките ни имаха контролни прегледи.на всеки 2 седмици, по-късно всеки месец и така до първата им годинка. Сега са на 4 години и контролите са веднъж годишно, до навършване на 6 години. Мисля, че едно от много важните неща е, че им слагаха и живи анти-тела през първата зима след раждането и благодарение на това, бяхме всеки ден навън, без нито една настинка. Миа имаше нужда и от рехабилитация – назначиха ни физиотерапевт, който идваше един път седмично у дома в продължение на една година, както и специалист за проблемите със зрението, който също в продължение на една година, провеждаше различни упражнения за очичките. Сега Миа има и поддържащ учител в детската градина, но участва във всичко пълноценно и дори много по-активно, когато се отнася за музикална изява.
Процеса на възстановяване бе тежък и израстването им бе несигурно и предружено от проблематики. Миа подложихме и на три операции на очите в Америка и една в Италия за ингвинална херния в рамките на 2 години. Едва посъвзели се от стреса, разбрах че съм бременна със сина ми! Сега съм щастлива майка на Тримата мускетари и Д’Артанян, и като изключим слабото  зрение на Миа и стреса от преживяното, всичко започва да се нормализира. Справяме се сами с таткото и дори се надявам скоро да започна отново работа.🙂

Трудно е да имаш три недоносени деца, срещаш се с ужасна терминология, съчувствени погледи и болка, разбитото здраве на родителите ми, но най-голямата ми радост е, че въпреки всичко успяхме. Днес децата ми са здрави и жизнени, умни и пълноценни, Миа, въпреки ретинопатията, е борбена и уверена, прекрасен музикант и страхотна чаровница. На 4 години дъщеричките ни говорят 2 езика и са безкрайно забавни и остроумни, и само Бог знае защо трябваше да преминем през всичко това. Най-важното е човек да е положителен и да вярва!

SAMSUNG CAMERA PICTURES

Антония, Горан, Анджелина, Джиорджиа, Миа и Алесандро бяха участници и в конкурса „Голямото семейство“ тази година: http://www.goliamotosemeistvo.com/%D0%93%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BE+%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE+%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%87/1/YVerI1aXclaXMBeDcBKrYZKXMJefYdizcdezMdenc1K3MNabclarIRe-cBeLMFOTcFaTIFKjIlKb

Публикувай коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s