Моето естествено раждане на близнаци – весело, главично и седалищно!

Един невероятно свеж и зареждащ разказ за раждане на близнаци специално за блога 🙂 Негов автор е Милка Колдамова, майка на 3 прекрасни дъщерички – кака Ивайла и близначките Жана и Вяра, родени през януари 2010 година в Стара Загора.“Запознаваме“ се във Фейсбук страничката на „За близнаците“ – в коментар под статията на Олга Дукат за естественото раждане на близаци, Милка посочва колко леко е протекло нейното раждане и решавам да я помоля да го сподели и в блога. Ето го най-сетне нейния разказ, нямам търпение да го публикувам!

Страхотно раждане и неповторимо чувство за хумор – надявам се написаното да послужи за „вдъхновение“ и на други близнашки майки!

Милка преди броени дни с Вяра и Жана, все още кърмени на годинка и 5 месеца!

От малка си знаех, че ще имам близнаци. Любимата ми баба е имала момиченца, но ги е изгубила почти веднага след раждането. И аз бях решила, че заради баба, ще имам живи и здрави близнета. Длъжна бях…
В рода на мъжа ми също имат близнаци, така че бяхме двойно подсигурени!
Вече имахме една дъщеричка и тази ми бременност я поскрихме от свекървата, и без това живеят в друг град…не ми се обясняваше по телефона.
Изчакахме я да ни дойде на гости и я сюрпризирахме на вечеря…тя, милата….се напи. До днес не знам дали от радост или мъка…
На следващия ден обаче прокървих и по спешност отидохме в болницата, още не бях ходила на преглед… „Така като гледам – две бебета.ЩЕ ги задържите ли..?“, пита лекарката.
Какво, какво???
Мъжът ми клекна на земята и се хвана за главата…смее се като луд, виждам го, че се мъчи да каже нешо, но не се получава… Аз пък блокирах от въпроса… Какво означаваше дали ще ги задържим?!?
Първите ми минути с тази неземна вест бяха тотално опропастени от тези касапски думи!
Изчаках само да чуя дали са добре – всичко им е наред, 9.г.с., изписа ми някакви там лекарства и айде чао!
Калин все снимките от ехографа и като бойно знаме ги понесе към колата, където чакаше свеки с каката.
Пропускам подробностите, но вечерта свеки пак се напи…:)))

С изключение на повръщането първите 5 месеца (да 5!) всичко си беше наред с бременността. Бебетата се развиваха прекрасно, аз летях от щастие, всъщност по-скоро не, носех се като кит – качих 25 кг.
Дъщеричките ни се родиха на 10.01.2011 в АГ-Стара Загора.
Искрени благодарности на д-р Даков за подкрепата и хумора.
Бебе номер 1- Жана- 2820 гр, 50 см.
Бебе номер 2-Вяра- 2960 гр, 51 см.
Родиха се 15 днипреди термин.

Ето как протече и самото раждане. В 23.30 станах до тоалетна и ми плиснаха водите. Милото като скочи още малко и без мен щеше да тръгне за болницата. Обадихме се на док, каза да тръгвам, той е в болницата и ме чака.
По старата схема (с каката) се мотах в тоалетната, преподреждах багаж, чудех се какво да облека (то не че влизам в много неща), пак ходих до тоалетна… В 23.45 се обадихме на майка ми да дойде да стои при Ивайла.Значи към 00.05 часа да сме тръгнали. По пътя се сетих, че нямам памперси за бебоците и мокри кърпи – айде сега малко на среднощен пазар, денонощният магазин е сравнително близо, но леко се отклонихме. Болки нямах, само гадна тежест. И смяяяяяяяяяях през цялото време с милото, даже мислехме да си минем през любимото заведенийце да ударим по една малка тъмна бира. За капак, по пътя към болницата ни спря и полиция за превишена скорост! Добре че като разбраха причината и ни пуснаха. Позачудих се дали да охкам и пъшкам, но полицаят се оказа точен.
Влизам в болницата и им казвам: “Идвам да раждам!”. Акушерката почна да ме пита дали си нося всичко, за документите, бла-бла… Пристига една много симпатична стажантка и ме пита: „Вие ли сте жената на д-р Даков?“ И аз: „Ама, бива ли така пред мъжа ми? Пациентка съм му само…“
Айде и с нея смях. Качи ме на магарето за преглед и се опули: “Ама ти раждаш!”.
“Ми нали затова дойдох…”

Оказвам се с 9 см разкритие. Акушерката пита за клизмата, стажантката отказа категорично – щяла съм да родя в тоалетната. Аз пък се натискам да хидроколонтерапията. Искам си я, бе хора, ходи ми се до тоалетната, нека ми направят клизмата… Не може! Айде в родилна зала.
В асансьора ме хванаха някакви болки, но поносими (аз съм с нисък праг на болкопоносимост). Влизаме в залата и те всичките 3 акушерки, една дежурна докторица, моя док, че и санитарката, като се засуетиха… Айде на леглото за преглед. Док като ме прегледа като че ли не ме заболя, но започна едно натискане, дето ме остави без дъх. Да не говорим, че по гръб е направоооооо… мамата си джаса! Какво натиска тоя човек, не знам точно, най-вероятно е донаправил пълно разкритието. Аз обаче продължавам да не чувствам контракции. Само ме боли от натискането… Идва акушерката. Айде системка. Аз не ща! Нали раждам, за какво ми е?!
А-а-а-а, при близнаци задължително система! Щото пък, си викам, на другите е по желание…И айде боц!
И докато ме бодне и док ми вика: “Хайда, напъвай!”
С три напъна и Жана се появи в цялата си прелест в 00.50 часа. Едно такова, дето малко на човек не прилича, червеничко,мазничко, мяукащо…просто чудесничко!
Док пукна и втория мехур. Изтекоха водите, обаче нещо се закучи. Пак като тръгна да ме преглежда, направо ми изскочиха очите от зор…То не боли от раждането, а от пусто бърникане и ровичкане. Нещо си смотолевиха и настана лека суматоха. Докторката се качи на едни стълбички до мен и започна да ми натиска горе корема. Док продължава да манипулира усилено из корема ми…Аз бях вече леко панирана. Най-накрая ми казаха да напъвам.
Вяра също излезе бързо, но не много лесно.
Оказа се, че е била много горе. Док я дърпал за ръчичката, за крачето. А докторката натискала да не се връща назад…Роди се седалищно в 00.55 часа.
Мислех, че е минало повече време, но се оказаха точно 5 минути – едни от най-напрегнатите в живота ми! Вяра не изплака веднага и се притесних. Питах защо, но док ме потупа по крака, каза ми, че съм майка-герой и че бебето се е поуморило от раждането…Но каза на другите да се обадят да в неонатология да поеикат доктор. И в този момент я чух как изплака. Направо не камък, ами Балканския полуостров ми падна от сърцето…
Всички бяха изключително любезни, но категорични за системата, лежането по гръб… Един вид, слушай ни и ще сме добри с теб, няма смисъл да ни противоречиш. Не знам дали системата има смисъл за контрахирането на матката след раждане, но определено нямаше време да подейства за самото раждане.
Общо взето мога да кажа, че съм доволна. За Вяра със сигурност нямаше да се справя без тях.

След като изтекоха почти двата задължителни часа на родилното легло, ми докараха инвалидната количка да ме закарат в стаята. Санитарката ми тръсна целия багаж (хич не беше малко, колкото за 1 седмица на море), на корема и ме подкара. Отиваме в стаята, святкаме лампата и… изненада! Единият прозорец широ-о-око отворен – да се проветрява. Януари месец! А аз по една тънка, къса нощничка, почти гола. И след раждане и кръвотеч, бая студеничко ми беше. Санитарката се направи на учудена: „Я, отворено.! Ей сега ще го затворя! След малко ще се стопли, като пуснат парното“. „Ама, то и парно ли няма?!“. „Ми-и-и… спряно“.
Дойде обслужващата детска стая (бях я помолила веднага да ми донесат децата и тя се съгласи с охота, че й били много на главата и моето желание й беше добре дошло). Обаче като влезе в стаята и посърна. Каза, че много е студено и не може да докара бебетата. Донесе ми една печка „ЕЛВА“ да се постопли малко. След 2 часа ми доставиха малките шушулки. Ох, няма такава радост! Разтреперих се цялата….Не можех да повярвам, че са ми в ръцете – малки топли вързопчета! Повечето знаят какво е, да не търся думи за чувството, че всичките са слаби…

Започват и куриозите:
Идват с шишетата с АМ и глюкозката и ми предлагат – аз не ща! Те ми се пулят насреща и дивят…Ама като погледна по-така и си заминават.
Лекарката от неонатология на визитацията ми се развика(е, по-скоро се пробва), че съм щяла да си уморя децата ГЛАДНИ и жадни, защото не давам глюкоза. Нали сте болница, приятел на бебетата и подкрепяте кърменето, какви глюкози, какъв глад, отвръщам аз.
Къпят децата и мажат с някакви гнусни памуци. Питам аз, какво е това гадното. Било преварено готварско олио, на водна баня
Моля?!?!?!
И се почна една лекция – най-полезно било свинска мас или зехтин за новородената кожа. Но мас няма откъде да вземат (Слава всички божествам!), зехтинът бил скъп, и затова готварско олио. Не се стърпях и коментирам: „Пак добре, че не е маргарин!”. А сестрата ми обяснява уверено как козметиката била скъпа изгъзица и нейното дете се било обринало… Аз пък заявих, че не искам повече моите бебета да ги мажат с готварско олио и точка по въпроса!

След това рещавам с едно малко огледалце да огледам “пораженията” там долу. И виждам, че единият конец е паднал и се е отворила раната.
Казах на дежурния лекар и той ме поогледа и се почна: “Ами то…ще остане така, ама след 6-7 месеца като се изчисти организмът от хормоните, с мъжа ти ще прецените как ви е, и ако желаете, ще дойдете пак при мен да разкрасим нещата….А вие пръскате ли с нещо?”

– Да, пръскам със сребърна вода.
– Какво? Какво е това?

Показвам спрея. “Бе, госпожо, много сте модерна…Това в някой форум ли го видяхте? Хм…Че то е чиста светена вода. Аз знам, че попът ръси за здраве по главите на хората с такава вода, пък вие къде се пръскате?”

-Еми, и аз пръскам за здраве…и берекет!
– И как така решихте да се оглеждате пък?

– Еми, моя си е, гледам си я!

Поне с кърменето, въпреки глюкозата, всичко потръгна доста добре, вече бях гърмян заек… Бях кърмила голямата си дъщеря 2 години без 13 дни. Влязох в болница за обезводняване вече бременна с близначките и се случи отбиването. В последствие се оказа, че аз го приех много по-тежко и болезнено от нея… Но животът продължава.
С нея ми беше малко трудничко в началото с кърменето. Уж всичко знаех на теория, ама практиката се оказа друга бира. И запушвания имах, и силиконови зърна ползвах известно време, хиперлактирах…Ама си надвих на ината
С Вяра и Жана в началото също беше малко трудно, устичките им бяха много мънички и леко ми се разраниха зърната, но с Лансинох всичко се оправи за броени дни. По-голям проблем имах със свиването на матката – ала всяко чудо за три дни.
Още от първите дни си пролича коя е кротушката и коя-нервият състезател
Хранеха се и спяха по много различен режим…почти не ми се е налагало да ги кърмя едновременно.Вяра имаше по-силно изразена жълтеница и повече спеше…Жана обаче компенсираше.
Сега, почти на година и половина все още сучат активно, вече почти всеки път едновременно
Ако едната дойде на гърдата, другата се чувства „прекарана“ и идва и тя :).

И двете са страшни лудетини – катерят се по дивани и маси, човъркат де що докопат техника, справят се и с моливите и флумастрите на кака … Купонът е на 6!