Преди време във Фейсбук някой спомена, че в един от големите супермаркети се продава кутия с лакомства от преди 20 години, аз казах, че искам и ми харесват, а приятелка го взе съвсем насериозно и ми изпрати по пощата колет с „Асамблея на детските лакомства“. 🙂 С пожелание: „Приеми го за подарък в знак на благодарност за блога и свързаните с него активности, от които догодина ще се възползваме у дома :)“.
Благодаря и аз на Мария от Козлодуй, благодарение на която днес мога да „почерпя“ с малко спомени от детството!
По един немислим преди 20 години за мен начин (някой да си е представял по онова време интернет и Фейсбук!) на днешната дата се връщам 22 години назад с малко лукчета, карамел Му, бонбони лакта, виолетки, лимонови резанки и локум! М-м-м, все са си същите или почти!
Кутията с името върху нея също ми навява куп спомени – асамблеята „Знаме на мира“ (в която съм участвала през 1985-а г.), кубчето „Рубик“ чавдарчетата, сп. „Дъга“, картата за кино… Ще си събера в нея всички снимки от онова време 🙂
Сега да минем и към сладката част, какво открих и как ми се стори след 20 години.
Лукчета – лукчетата са в малко по-луксозен вариант, в хубаво пакетче. Вкусът си е обаче на онези кръгли лукчета със зелена хартийка, които вадеше от джоба си всяка баба на село. Нищо, че ние предпочитахме „Кръц-кръц“ ;).
Карамел му – още помня кутията с крава и малките квадратни бонбонки вътре, че и цената – 55 ст.! Сегашните също са ми любими и са дори по-големи!
Карамел Лакта – Признавам, че едно време ги недолюбвах, но пък от шарените им станиолчета ставаха чудни пръстени 🙂 Сега станиолчетата вече ги няма, но пък ми харесаха на вкус!
Теменужки – да, „виолетките“ са станали теменужки с истинска форма на теменужка и вкус на виолетка 🙂
Локум – локума си е локум, дори на кутийката си е все същата розоберачка ! Сегашния е само по-мекичък, защото едно време кутийките не бяха опаковани и с найлон.
Лимонови резанки – паза ги за накрая – бяха мои любими и в детството и сега! И тогава, както и днес свършиха първи. Същата кутия, същия вкус, но и те сякаш бяха по-твърдички едно време, пак заради опаковката.
Дали са вкусни – питайте децата, веднага ги изядоха! Само дето ние вече не сме деца, поне наглед 🙂
Да ви е сладко и на вас – спомените от детството са винаги сладки 🙂
ЗА БЛИЗНАЦИТЕ 
Леле, леле, леле, как се приплюнчих с вкус на носталгия! Ще ходя и аз да си търся. Виж каква хитра ниша!
Бързай, бързай, че свършиха 🙂