Три калинки, като балеринки! Три бебета и тяхната супер мама две години по-късно!

Сред най-четените постове в блога и до днес си остава Супер мама – разказ за трите бебета, изпълнения с нежност разказ на мама Лили Латева за нейните три прекрасни дъщерички. Всъщност някогашните три бебета са вече 2-годишни красавици, които тичат, говорят и пеят с мама! Винаги ми е било интересно как протича ежедневието с тризнаци, дори си признавам, че понякога в края на необичайно дългия ми „двоен“ ден,  съм си мислила „А как ли се справят майките, които имат да измият, облекат и приспят и още едно дете!?“. С малко помощ и много позитивизъм, както личи от разказа на Лили. През седмицата се редуват да й  помагат родителите й, а през почивните дни и след работа „на смяна“ е таткото.  Единствен неразрешим проблем засега е кой ще държи ръчичката на мама навън – макар и супер мами, трябва да се справяме само с две ръце! 🙂

Три калинки, като балеринки!

 

Трите порастнали калинки

Сигурно си мислите, че в песничката калинките са две, е да, но у нас са три! И тази песничка си я пеем така, за трите калинки. Преди няколко дни бяхме на разходка в парка, и ни заваля топъл летен дъждец, колко подходящо за песнички време! И я пях на моите калинки докато се приберем на сухо в колата. Като се замисля, че преди малко повече от две години тези три прекрасни момиченца бяха все още вътре в мен, усещах ги как мърдат, и от една страна нямах търпение, а всъщност не бързах да се родят. Беше ми тежко, корема ми беше огромен, но такова нещо се изживява веднъж в живота, и дори далеч не от всяка жена, да носиш под сърцето си три бебета. А днес са вече толкова големи, толкова различни, интересни и опознаат света с широко отворени очи. Където и да отидем предизвикваме любопитни погледи и много въпроси, различни ли са, по външност, по характер, как се справяме с отглеждането им. Ами как, елате да видите как 🙂. На плажа все броим едно, две, три; едно, две, три… От опит установих предимството децата да са облечени еднакво, както сподели с мен приятелка, която също има близнаци, за да ги забелязваш по-лесно сред другите деца на детската площадка или на друго място пълно с хора и малки палавници. А аз по принцип не искам да ги обличам еднакво, понеже те са много различни. Най-често ги обличам в дрешки, които си подхождат по модел, материя, цветове, така че, трите заедно да правят интересен ансамбъл. Това е голямо удоволствие за мен, понеже имам голяма слабост към дрехите и аксесоарите. Те вече също започват да проявяват своите желания към определена дреха или шапка. Понякога спорят за една и съща дрешка, и караницата завършва със сърдене и плач от страна на загубилата, а аз се чудя дали да се намесвам във всеки техен спор, или да ги оставя сами да го решат.

Трите калинки – беболинки!

Толкова ми е интересно да ги наблюдавам, колко са различни, и как бързо растат, променят се всеки ден, и всеки ден ме карат да се чувствам по-щастлива. Не казвам, че няма трудни моменти, напротив. Когато не могат да разделят една играчка, когато не мога да взема един душ без да тропат по вратата или да плачат за мен, все едно съм отишла накрай света без тях, когато не искат да заспят вечер, или ме вдигат по десетина пъти всяка нощ за да пият малко водичка, или просто да се уверят, че съм там и ще обърна внимание на техния плач. Умората е голяма и се натрупва с течение на времето, но време за почивка все пак може да се намери. Ако е изпълнено с интересно и любимо занимание, като хубава книга, филм, среща с приятели или занимания с някакъв вид приложно изкуство, в което аз през последната година открих начин за чудесна релаксация, свободните минути са много зареждащи и дават сили за следващите часове и дни изпълнени с предизвикателства.

Още преди да стана майка съм си задавала някои въпроси относно възпитанието на децата, като например: каква е ролята на семейната среда във формирането на характера на детето, в оформяне на възгледите му за света и живота, отношението с другите хора и с най-близките в семейството. Сега имам възможност да наблюдавам и изследвам този процес отвътре. Това, което съм разбрала досега е, че всеки се ражда с определен темперамент и характер, а до каква степен може да се влияе върху тях, и доколко е необходимо, ще видим занапред. За двете години, в които децата ми растат и се променят, най-малката вече не се различава видимо от другите по ръст и тегло, а освен това се оказва и най-силна физически и с най-силна воля, която иска да налага над сестричките си. Много е трудно да я накарам да се откаже, ако иска нещо, което не е за нея, или да я спра да вземе играчката от другите. Първата, която все още е най-голяма е по-кротка и понякога оставя другите да и се качат на главата, но пък се ориентира и приспособява по-лесно в непозната среда. Средната е по-бавна и по-спокойна, много гальовна и нежна. Сега се учат да говорят, и понеже не им се удава много все още, аз говоря, говоря по цял ден, понякога вечер имам усещането, че съм изговорила 10000 думи и повече не мога и не искам да говоря, главата ми е празна от думи, но колко ли интересни разговори ми предстоят занапред с моите три калинки?

2 responses to “Три калинки, като балеринки! Три бебета и тяхната супер мама две години по-късно!

  1. Pingback: Супер мама – разказ за трите бебета « ЗА БЛИЗНАЦИТЕ·

  2. Pingback: Три феи – помощнички | ЗА БЛИЗНАЦИТЕ·

Публикувай коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s