„Нарциси“ на Уилям Уърдсуърт

Напоследък музата ме навестява рядко, покрай двете музи, които ме зареждат непрестанно с един малко по-различен вид вдъхновение. И все пак пролетта и цъфналите нарциси ми напомниха едно любимо мое стихотворение. Което неочаквано зазвуча в главата ми и на български – „Нарциси“ на Уилям Уърдсуърт. Всеки път когато видя тези прекрасни жълти пролетни цветя в съзнанието ми мелодично се прокрадват прекрасните му строфи.

В Холандия имах и невероятната възможност да видя с очите си какво е могло да вдъхнови английския поет преди повече от 2 века.  И колко прекрасна може да бъде пролетта!

Нарциси

Самотен като облак пак
аз реех се из небесата,
когато зърнах  цял рояк
нарциси, греещи в позлата.
Край езерото, сред гората
във танц с полъхващия вятър.

Безбройни светещи звездици,
като в потрепващ Млечен път,
една несвършваща редица –
блести на залива брегът.
Аз хиляди видях завчас
с глави, танцуващи в захлас.

Танцуваха вълните с тях,
и те засенчваха вълните,
а аз като поет трептях
от толкоз радост неприкрита.
И пиех с поглед възхитен
богатството на този ден

До днес щом легна уморен
или замислен и несретен
те с топъл пламък греят в мен
блажено в самотата светят.
И моето сърце бленува
и с нарцисите пак танцува.

Превод: М. Нориега

Daffodils

I wandered lonely as a cloud
That floats on high o’er vales and hills,
When all at once I saw a crowd,
A host, of golden daffodils;
Beside the lake, beneath the trees,
Fluttering and dancing in the breeze.

Continuous as the stars that shine
And twinkle on the milky way,
They stretched in never-ending line
Along the margin of a bay:
Ten thousand saw I at a glance,
Tossing their heads in sprightly dance.

 The waves beside them danced; but they
Out-did the sparkling waves in glee:
A poet could not but be gay,
In such a jocund company:
I gazed–and gazed–but little thought
What wealth the show to me had brought:

For oft, when on my couch I lie
In vacant or in pensive mood,
They flash upon that inward eye
Which is the bliss of solitude;
And then my heart with pleasure fills,
And dances with the daffodils.

Advertisements

4 responses to “„Нарциси“ на Уилям Уърдсуърт

  1. Нарциси

    Подобно облак в лято знойно
    Аз сам през хълм и дол вървях,
    Когато множество безбройно
    От златни нарциси видях,
    В лек танц край езерната шир
    Да пърха и кръжи безпир.

    Като безбройните звездици
    На онзи блеснал млечен път ,
    Те не преставаха в редици
    Край залива да се тълпят
    И с хиляди пред моя взор
    Там люшкаха се на простор

    Край тях танцуваха вълните,
    Но дваж по живи бяха те.
    Поетът между тях честит е,
    Като играещо дете.
    Аз гледах, гледах неразбрал,
    как много съм забогатял.

    Понеже често на дивана,
    Потънал в мисли и мечти,
    Аз виждам същата поляна
    В самотността ми да блести,
    И с нарцисовия рояк
    Сърцето ми танцува пак.

Публикувай коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s