Близо до бебетата

"Очаквах този момент", е текстът под снимката

Днес е Бабинден – един от големите народни женски празници, посветен на „бабите“ – жените, които са помагали едно време при раждането.  На този ден си припомням моето раждане и винаги се замислям и за всички раждали в България жени, майки на едно детенце, на близначета или на преждевременно родени бебета.  Повечето от тях са лишени от най-изконното си  и чисто човешко право – това да бъдат близо до бебетата си след раждането и да им дадат топлина, прегръдка и майчино мляко. Най-важните неща в света на едно новородено.

Преди време писах в блога за кампанията „Първи контакт“ за неразделяне на майката и бебето (или бебетата) след раждането. И оттогава ме гложди мисълта защо всъщност в България трябва да се води кампания и жените да се борят за „права“ относно едно толкова просто нещо и в един толкова важен момент като раждането на собствените им деца.  И тук не става въпрос за скъпа техника, апаратури или кой знае какви сложни медицински процедури. Просто бебето да се даде на майката. И да остане при нея. Само това.

За да не съм голословна ще опиша накратко за какво всъщност са принудени да се борят и от какво са лишени майките и бебетата в България и колко би струвало това на здравната ни система:

  • Поставяне на бебето на гърдите на майката след раждането. За мнозина подобна практика е свързана с представата на почти касапска сцена, в която на омаломощената от викове и напъни (като във филмите) родилка се дава едно омазано в кръв и верникс бебе, което да й изцапа новата нощница за раждането. Това е представата, която се стремят да наложат и в самите болници. Друго си е като родиш, да ти вземат бебето и да ти дадат едно розово и изкъпано ревящо вързопче, повито като подарък. А всъщност едно новородено няма належаща нужда от баня и дрешки след раждането. В повечето случаи и от медицински процедури. Единственото нещо, което търси е близостта с майка си, в чиято утроба е прекарало последните  9 месеца. Сигурно и аз нямаше да повярвам в това само от разкази, но за мой (и на бебетата) късмет имах възможност да се убедя лично как поставеното на гърдите ми току-що излязло от мен бебе се сви и притихва дотолкова, че дори се уплашихме с таткото защо не реве.  Второто също. Чак след като постояха достатъчно време с мен и се успокоиха, бебетата ми бяха прегледани. И не се отделиха от нас с таткото и за миг, нито след раждането, нито в идните (само) 2 дни, които прекарах в болницата.

Поставянето на бебето (бебетата) на гърдите на майката след раждането е възможно дори след цезарово сечение и при близнаци. За съжаление не и в България.

Защо? Колко би струвало това?

Нищо

 

  • Възможност за кърмене на бебето още от самото начало. Изглежда просто, но у нас обикновено бебетата се отделят от майките средно за 2–6 часа след нормално раждане и между 12–48 часа след Цезарово сечение.  На практика се компрометира ранното поставане на бебето на гърдата точно в първия час след раждането, когато сукателния рефлекс е най-силен и се поставят най-лесно основите за удно успешно кърмене. А бебетата, родени чрез Цезарово сечение рискуват дори да не получат така ценната за всяко новородено коластра, която гърдите на майката произвеждат само няколко дни след раждането.

Коластрата и кърмата са още по-ценни за недоносените бебета, а голяма част от многоплодните бременности приключват по-рано.  Те спамагат за по-бързото развитие на мозъка и предпазват от развитието на инфекции и стомашно-чревни усложнения като некротизиращ ентероколит (животозастрашаващо състояние при преждевременно родените). За съжаление в България са единици болниците, в които се дава майчина кърма на недоносените бебета.

Защо? Колко би струвало това?

Нищо

 

  • Кенгурова грижа. Кенгуру-грижата се ражда в Колумбия в началото на 80-те години. Болниците са толкова бедни, че единствената грижа, която могат да редоставят за недоносените бебета е близостта и топлината на майките им. Ползите от кенгуровата грижа са многобройни – бебето има стабилен пулс (без брадикардия), по-равномерно дишане (със 75% намаляват периодите на спиране на дишането – апнея), подобрено насищане на кръвта с кислород, без температурен стрес, по-дълги периоди на сън, по-бързо наддаване на тегло, по-бързо развитие на мозъка, намаляване на „безцелните“ движения, по-малко плач, по-дълги периоди на будуване, по-успешно кърмене и по-ранно изписване от болницата.

Кенгуровата грижа в наши дни е практика не само в бедна Колумбия, но и в най-модерните болници и в най-развитите страни. В нея участват и майката и бащата, които имат постоянен достъп до неонатологичните отделения, в които са децата им. У нас тя не се практикува в нито една болница, а родителите на недоносени деца ги виждат в най-добрия случай веднъж дневно или дори веднъж седмично.

Защо? Колко би струвало това?

Нищо

 

Тогава защо?

 

Вие бяхте ли близо да бебетата си?

 

5 responses to “Близо до бебетата

  1. Толкова важно нещо, толкова лесно постижимо в повечето случаи и толкова невъзможно… Искам да споделя някои притеснения, които са разказали мои познати майки и поради които не са търсили този безценен първи контакт с бебето си.

    * Притеснението, че не могат да се движат достатъчно, чувство на безсилие, което ги кара да се чувстват по-сигурни за бебетата си, когато те са далеч от тях, но под медицински контрол.

    * Притеснението, че не знаят как да поставят бебето на гърда и убедеността, че е нужно да им бъде показано от персонала, а често лекарите и акушерите не са на разположение.

    * Майките се притесняват, дори и вече в къщи да държат бебето кожа до кожа, а в болницата това почти никога не става, защото бебето може да изстине и да се разболее. Често при първия контакт с бебето то е в плътно затворена дрешка, с ръкавички и увито в одеяло.

    *Притеснението, че не са достатъчно стерилни за бебето си.

    Може би промяна в нагласата, стимулиране на увереността на майките в собствените им сили и интуиция, както и подкрепата, позитивното отношение на персонала в болниците биха били първите положителни стъпки в тази посока.

  2. Наистина трябва да се променят нагласите и майките да вярват преди всичко в собствените си инстинкти. Но трябва да им се даде и възможност за това. Ако не бяха поставили бебетата на гърдите ми след раждането, аз не знам дали щях сама да помоля за това, дори само заради факта, че съм израстнала в България и подсъзнателната ни нагласа е такава.
    И още нещо – повечето майки, с които съм говорила, премат за съвсем нормални практиките в болниците и за уверени, че е за доброто на децата им. А всъщност раздялата на новороденото от майката, особено при недоносените бебета,може би има повече вреди и за двамата.
    Много често чувам и мита за „стерилността“ – бебетата са изложени на много по-голям риск при контакт с медицинския персонал, който за тях е „чужд“, отколкото със собствената си майка, с която е било в досег и чиито „бактерии“ на практика познава.

  3. Pingback: Ползите от контакт “кожа до кожа” след раждането « ЗА БЛИЗНАЦИТЕ·

  4. Pingback: Коя е тази болница? « ЗА БЛИЗНАЦИТЕ·

  5. Pingback: И принцесите раждат нормално – какво да научим от раждането на Кейт | ЗА БЛИЗНАЦИТЕ·

Публикувай коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s