Щъркелите отлетяха!

„Мамо, мамо, ела да видиш колко много щъркели!“, започват да викат радостни девойките тази сутрин. Щъркелите отлитат на юг и са избрали да се спрат за сбогом и над нашата къща. Сигурно знаят, че винаги обичам да съзерцавам дълго полета им. Не знам дали някога сте виждали в небето огромните ята щъркели когато пристигат през пролетта или си отиват наесен. Кръжат като един огромен кръгъл облак високо, високо в небето, толкова високо, че се забелязва отчетливо само черното на крилата им, което преминава пред огледа като замайващ водовъртеж. После слизат по-ниско и очертанията им стават по-отчетливи. Образуват странен конус, който започва да се върти все по-шеметно нагоре докато от него се отдели някое малко ято. Разделят се и се събират, прииждат нови щъркели и живият облак над нас става все по-голям

За първи път видях ято щъркели точно на 21 март преди няколко години. Пристигнаха сутринта заедно с първата пролет.  Летяха много нависоко, толкова далече, че приличаха на ято от малки птички. После разбираш,че пристигат щъркелите. От там горе започват да обикалят в огромни кръгове, сакаш за да познаят „картата“ на родните си места. Кръжат и изчезват от погледа, после изведнъж почват да се снишават и постепенно от ятото се откъсват различни групи щъркели, които се отправят към различните села. Сякаш от въздуха струи радост, небето прилича на огромен лунапарк, в който се въртят безброй виенски колела. Над нашето село започват да кръжат „нашите“ си щъркели. Проверяват там от високото дали всичко е наред, правят няколко последни кръгчета за довиждане и всеки се отправя към гнездото си. Не знам дали има някаква йерархия, според която се отделят от ятото, но го правят постепенно и то не се разпилява изведнъж, а продължава да кръжи и от него да се откъсват двойка по двойка щъркелите. В края на деня около всяко гнездо се суетят загрижените му стопани и поправят изоставения си дом си с клонки и слама след дългата зима. Чак после отдъхват след дългия полет. Щъркелите са удивителни птици. Прелитат хиляди километри по два пъти в годината от Европа до тропическа Африка, където зимуват, и обратно. От нашите земи стигат дори до ЮАР! Доскоро не знаех, че могат да живеят и до 30 години и са моногамни – двойките остават заедно за цял живот.

Удивително е щъркеловото семейство! Помагат си, любят се там горе в гнездото и после мътят заедно яйцата. В края на април от  всяка кръгла „къща“ надничат по едно или две малки щъркелчета. В нашето село разказват, че всяка година през юли имало „щъркелов ден“ и тогава родителите изхвърляли от гнездото едното щъркелче ако малките са две. Нямат място и сили да се грижат за повече от един наследник. Дали е вярно, дали е случайност? Природата може да е изумително щедра и ужасяващо жестока…

Цяло лято щъркелите прелитат над нас с огромните си криле, понякога привечер се събират на полето заедно и пристъпват важно-важно, так-так-так, отекват клюновете като забързан оркестър от барабани. Какво ли си казват?  Като си тръгнат жабите си отдъхват и започват нощните си серенади, съпроводени от щурчетата.

Есенното отпътуване е по-различно. И еуфорията в небето е сякаш по-тъжна. Ятото се събира и кръжи, сякаш за да каже сбогом и да хвърли последен поглед към познатите места и изоставените гнезда. Стотици птици се носят безшумно из въздуха, рисувайки вълшебни фигури в синьото – кръг, който се разпилява, после гигантска жива сфера и най-сетне огромна въртяща се фуния съм слънцето. Заминаването им е толкова по-различно от това на другите птици, които летят в шумни бъбриви ята. Събират се над полето и стават все повече, изведнъж от изток сякаш извира огромен поток щъркели, който  се слива с останалите и отлитат все по-далече и все по-многобройни. Накрая няколко щъркела се връщат и планират на широки кръгове горе в небосвода. За последен поздрав и сякаш да проверят да не би да са забравили нещо или да подсетят някой закъснял. После и те изчезват на юг след останалите.

По странно съвпадение след тяхното заминаване се скрива и слънцето, духва студен вятър и почва да вали. Лятото също си отива заедно със щъркелите, за да се върне отново напролет пак с тях и всичко да започне отначало.

Ще се запитате защо ли пиша в този блог за щъркелите?

Защото бяха много щедри с мен! 🙂

2 responses to “Щъркелите отлетяха!

  1. Благодаря за прекрасния разказ! Винаги ме обхваща една лека тъга през септември, лятото е любимият ми сезон, дълго мечтан и сънуван, а отлита така бързо!
    И с мен щъркелите бяха повече от щедри :)))

Публикувай коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s