Супер мама – разказ за трите бебета

Какъв по-хубав разказ за днешния ден от този на една тройна мама, в чието семейство жените определно са на почит! За Лили Латева това е първият 8-ми март като майка и то какъв – за празника ще я гледат с любов цели 3 чифта засмени очички, тези на нейните дъщерички. Малките принцески са родени през юли месец миналата година в Първа АГ Болница Света София и в момента са на 8 месеца. Лили не само успява да износи тризнаци до деветия месец на бременност, но и кърми трите си бебета през първите 3 месеца! Една прекрасна история на една супер мама!

Честит 8-ми март!


Три принцески

„Три бебета! Ама наистина ли?!” – този въпрос ми задават най-често в последната година. И това не ме учудва много. Ако и на мен преди 2 години някой ми беше казал, че ще имам не едно или две, а цели три бебета наведнъж, сигурно щях да реагирам така. Благодарение на методите на асистираната репродукция все по-често се срещат близнаци и тризнаци, но три бебенца си остават рядко и много любопитно за околните явление . Когато на първия преглед след положителния тест ми казаха, че и трите ембриончета са там и се развиват и даже вече имат пулс, изненадата беше голяма. Хем се радвах, хем пред мен застана дилемата дали да рискувам с тежестта на една триплодна бременност. След дълги размисли и обсъждания с мъжа ми, решихме да не правя редукция и да си износя и трите бебета, въпреки че при три плода риска от спонтанен аборт е доста по-висок, в сравнение с двойната бременност. За разлика от всички близки, които като разбраха впоследствие, ме питаха веднага „Ама как ще ги гледате, три бебета едновременно, не е шега работа!”, всъщност главното ми притеснение от самото начало беше как ще ги износя. Е, успях, родих в 5-я ден на 35-а гестационна седмица, което си е почти в девети месец. Голяма заслуга имат разбира се лекарите, които ме наблюдаваха, а също и мъжът ми, който освен че беше поел домакинските задължения, следеше стриктно да спазвам направения от него балансиран хранителен режим, понеже изтощаването на организма при многоплодна бременност  е голямо и е много важно да се приемат в достатъчно количество храни, богати на протеини, желязо и витамини. Освен това от 3-я месец бях вкъщи и си почивах, дори почти не излизах  на разходки, понеже докато времето стана подходящо, коремът ми вече беше огромен и тежеше много. А и след 26-та седмица ми препоръчаха да лежа повече.

Спящите красавици

До края на бременността бях качила по-малко от 20 килограма и почти всичко беше на корем.  За мой късмет в болница прекарах само последните 10 дни преди раждането, за да могат да следят моето състояние и състоянието на бебетата всекидневно и ако се наложи да насрочат спешно раждането. И така, в един много топъл и слънчев юлски ден се срещнах за първи път с моите три красавици. Няма нужда да описвам огромното вълнение, всяка жена която е станала майка, особено когато бременността е много чакана и желана, както при мен, знае онзи особен трепет, който усещаш, щом зърнеш детенцето си за първи път. А при мен беше умножено по три! Не можех да повярвам, беше ми хубаво, опияняващо, чак не ми се вярваше! Особено когато видях бебетата на следващия ден – сториха ми се толкова големи, как ли са се събирали, миличките, в корема ми? Родиха се с почти отлично тегло за тризнаци – 2150 гр., 2150 гр. и 1380 гр.!  В последните седмици усещах, че им беше тясно,  помръдваха лекичко, лекичко, не е имало място за лупинги. Бяха ми казали, че ще забележа разликите в темперамента на бебетата още в утробата и това се оказа вярно. Едното бебе беше по-силно и разлюляваше целия корем, когато се размърдваше. И сега тази ми дъщеря, първата близначка, е най-напориста и подвижна. Втората беше спокойна и почти не се движеше и сега пак е така. А третата най-мъничка близначка е била толкова малка и на такова тясно местенце, че усещах движенията й като леко погалване отвътре на корема. След раждането прекарахме 40 дни в болницата с двете по-големи бебенца, а малката остана още 10 дни след като ни изписаха. Това беше едно изпитание, за което бях подготвена психически, знаех че дъщеричките ни ще се родят малки („недоносени“ е термина, но звученето не ми харесва) и ще се наложи да прекарат известно време в кувьози. Бях сигурна, че всичко ще бъде наред, и слава Богу, беше така. Кувьозите бяха главно за температурна регулация, а дългия престой в болницата беше време за адаптация и дохранване до достигане на необходимото за изписване тегло.

Най-сетне вкъщи!

Първо изписаха двете по-големи сестрички и това беше едно малко предимство – да свикнем първо с тях и да регулираме режима вкъщи, докато дойде и третото бебе. А режима трябваше да бъде страхотен, понеже се опитвах да ги кърмя, доколкото имах кърма, а тя не беше много. През болничния престой, докато най-малката беше в детско отделение, цедях с помпа и давах кърма за да я хранят почти изключително с нея, бях сигурна, че това е най-доброто, с което мога да и помогна през първите седмици, а тя се роди с тегло 1380 гр.,така че имаше много да наваксва. Другите близначки кърмех с колкото кърма ми оставаше и дохранвах с АМ. Тъй като се родиха с тегло от по 2150 гр., те се справяха доста по-добре и по-бързо с адаптацията и натрупването на нужните килограми. В Първа АГ Болница Света София, където родих,  бях много приятно изненадана, че майките биват насърчавани да кърмят, практика, която явно е въведена в последните години, понеже майки, раждали там преди 4-5 години ми казваха, че тогава е било по-различно. Аз бях убедена, че искам да опитам да кърмя бебетата си, бях изчела много книжки и статии по въпроса.  Въпреки, че ми предложиха, ако искам да ми спрат кърмата с хапчета, защото раждането беше много тежко и организма ми беше много изтощен и от самата бременност преди това, аз бях категорична, че искам да опитам. Все пак това е едно неповторимо усещане, исках да го изпитам, а и исках да дам на децата си най-доброто през първите месеци от живота им. Кърмих ги до третия месец, като ги дохранвахме и с АМ, после вече минаха само на АМ, за мое съжаление, но дотолкова успях и все пак се радвам, че имах тази възможност!

И така, вече у дома с две бебета, въпреки цялата подготовка, беше и доста притеснително. Спяхме на запалена лампа и час по час поглеждах какво правят мъничетата в кошарата. Когато си взехме и третото бебе, режима вече придоби огромно значение. Имах преимуществото, че от дългия престой в болницата, момиченцата ми вече бяха свикнали да се хранят и да спят в едни и същи часове, защото по принцип режимите им може да са различни и тогава е още по-сложно, докато се напаснат, за да има майката време за поне малко почивка. С помощта на майка ми и с две седмици отпуска, която си взе мъжът ми, започнахме да преодоляваме първоначалното объркване и постепенно изградихме някаква рутина. Сън-памперси-хранене-сън и т.н… Нали знаете, в първите месеци е една безкрайна бърза въртележка, докато се нахрани бебето и заспи, тъкмо се отпуснеш да си починеш и идва време за следващото хранене. Това важи с още по-голяма сила за три бебета, където времето за почивка се съкращава още повече. В началото, докато кърмех, поставях две от бебетата едновременно на гърдата и дохранвах с АМ, а третото ядеше само АМ на това хранене. На следващото ги разменях и така се получаваше един режим, при който получаваха почти равни количества кърма, с превес на най-малката, понеже тя имаше да наваксва. Направихме си смени за нощните хранения, мъжът ми ги хранеше с АМ в 1 часа, а аз ги хранех в 4 часа. Мечтаех за деня, в който ще отпаднат нощните хранения, понеже от недоспиването бях в постоянно леко сънно състояние и очите ми бяха много уморени. Постепенно отпадна храненето в 1, после и това в 4 (мисля че беше към 4-я или 5-я месец) и вече започнах и да се наспивам. Оттам нататък е лесно, щом можеш да си починеш с другото се свиква, натоварването е по-голямо, но и радостта е тройна! Учудвам се, когато майки с едно бебе ми казват „Нямам време за нищо и за себе си даже”.  Аз намирам време за най-различни неща – за книга, за някой филм, за масаж или йога, и твърдя, че когато имаш желание време се намира. Ако ви кажа, че съм чела книга, докато кърмя едно от бебетата си в 4 през нощта сигурно няма да ми повярвате, но е така, това беше начина ми да не заспя! Разбира се получавам огромна помощ от майка ми, която е с мен през деня през седмицата, от баща ми, който също идва през ден-два за по няколко часа и тогава мога спокойно да поизляза сама.  Неоценима е помощта на таткото, който когато не е на работа върши голяма част от домакинските задължения, за които нямам време и помага много за бебетата. Знам, че като пораснат още малко и започнат да пълзят и да тичат насам-натам ще ми бъде по-трудно, но и още по-интересно. Гледам ги всеки ден как растат и се променят и с гордост мога да кажа „Три бебета, наистина! И е прекрасно!”

Най-голямото щастие, умножено по 3!

И продължението на историята…: Три калинки, като балеринки! Три бебета и тяхната супер мама две години по-късно!

 

 

24 responses to “Супер мама – разказ за трите бебета

  1. Честит празник на цялото им женско царство. Това е едно , но тройно , от 19-те раждания на 29 юли 2010г , ако не се лъжа, в Първа АГ болница Св.София. Голям бебевалеж беше тогава и в медиите го отразиха. С първото си проплакване станаха известни малките госпожички. Да са живи издрави и мама да е все така организирана и ентусиазирана!!!

  2. 4естит празник и от мен.Имам 4естта да познавам тази мама.Браво Лили още веднъж.Целувки от близнаците Огнян и Искра

  3. И при мен беше така , само , че моите сладури са заченати естествено и са две госпожици и един господин. Имат си и кака на шест годинки и моите проплакаха в Русе на 14,06,2010г. Първата се появи 2,800 кг., втората – 1,450кг. , а господинчо – 2,600кг. Двамата по – едри ги изписаха с мен на едно от болницата .
    Честит празник ! ! ! ! ! ! ! !

    • Поздравления, Петя, за голямото семейство! Страхотни мерки за тризнаци! Ще се радвам да публикувам и разказ за вашето многобройно семейство и ежедневието ви. Ще е интересен и полезен за много други мами!

    • Петя, поздравления и от мен! А момиченцата еднояйчни ли са? И на мен ще ми е интересно да разкажеш и ти как си преживяла новината за трите бебета, бременността и как се справяш с четири деца!

  4. Pingback: Супер мама – разказ за трите бебета | Bulgarian Blog·

  5. Благодаря ви! Петя, по-раничко са родени, но в медиите малко по-иначе бяха представени нещата. Докато бях в болницата наистина голям урожай близначета имаше, което е радостно! Като малка винаги съм била запленена от идеята да си имам близначка, имах си любима книга „Двойната Лотхен“ на Е.Кестнер, а ето сега гледам три близначки!

  6. „Двойната Лотхен“ ми беше любима и на мен! Също така „Емил и тримата близнаци“ 🙂
    Нашите девойки са разнояйчни, няма да ни скрояват такива номера 😉

  7. Така си е, и моите са разнояйчни, трите са съвсем различни, дори тена им е различен :))).

  8. Лиленце, прегръщам те мила :* Много се радвам, че бях част от тези последни 10 дена от бременността ти.Разказът ти е чудесен, надявам се и мен един ден да споходи щастието, което описваш в момента….та било и само на 1/3 от твоето.Поздрави на всички вкъщи и да нацелуваш малките слядкиши от мен :***

    • Лили,поздрави и много целувки на трите принцески,а ти Вили съм сигурна,че скоро ще ни зарадваш със добра новина и хубаво бебче.Хайде да се стопля времето ,че да се видим.

      • Виленце, мила! Много целувки от нас, и скоро скоро да гушнеш и ти своята мечта!
        Тони, целувки и на вас!
        И аз се радвам че ви срещнах момичета!

  9. Pingback: Да помогнем с памперси на близначетата Васил и Василена « ЗА БЛИЗНАЦИТЕ·

  10. Много хубав разказ,четох я няколко пъти и всеки път много вълнения ме връхлитат:).Браво за геройството,че е успяла да ги кърми,за мое много голямо съжаление аз не успях,аз също имам три момиченца,но мойте са родени доста по-малки(на 27.05.2011),но важното е,че са ми живички и здравички :).Поздрави!

  11. Pingback: Три калинки, като балеринки! Три бебета и тяхната супер мама две години по-късно! « ЗА БЛИЗНАЦИТЕ·

  12. Pingback: Подари мъничко вълшебство! « ЗА БЛИЗНАЦИТЕ·

  13. Pingback: Три феи – помощнички | ЗА БЛИЗНАЦИТЕ·

Публикувай коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s