Отиваме си в България!

Да, отиваме си! Не се връщаме, не се прибираме, отиваме си оттук.  За разлика от всички онези, които искат да си отидат от България, ние си тръгваме от Холандия. С голямо облекчение. И с нетърпение. Никога не се почувствахме добре дошли, нито пък  приети. Нито ние, нито децата ни. Прословутата холандска „толерантност“ вече май е само в учебниците по история. На последните избори големият печеливш (не в буквалния смисъл за щастие!) стана партията на Герт Вилдерс, което говори доста красноречиво за настроенията, които бушуват в страната.
Ще се запитате от какво се оплаквам и какво ми липсва. Липсва ми чувството да съм пълноправен член на тукашното общество, липсва ми самочувствието да ходя по улиците и по магазините, без да ме гледат накриво като натрапник, дошъл да извлече кой знае какви облаги от тукашната социална система. Като добавим и децата (разбирай облаги умножени х 2)  картинката става пълна… Ще си помислите, че сигурно аз съм си виновна като отказвам да се интегрирам добре в местното общество, ходя намусена и не се сближавам с холандците. Или пък с мъжа ми гледаме по цял ден БГ телевизия и ядем лютеница и луканка, напук на тукашните традиции. Съвсем не е така! Първо, мъжът ми не е българин, а италианец и по-интернационално и космополитно семейство от това здраве му кажи! Второ, винаги съм работила, страшно позитивен и отворен човек съм, говоря свободно езика и понеже съм живяла и в други страни освен Холандия мога съвсем добре да усетя разликата когато си приет и уважаван и кога не.  Всъщност имам една малка вина – тъмнокоса съм и не се вписвам достатъчно добре в местния рус и синеок пейзаж. Децата ми и мъжът ми са също тъмнокоси, веднага бием на очи като чужденци.
Но основният ми проблем не е и този. Основният ми проблем са децата. Аз съм голям човек, имала съм възможност да изградя своето самочуствие, опознала съм различни култури, знам мястото си и стойността си. Децата ми още отсега обаче започват да се сблъскват с коментари, че не говорят холандски вкъщи. И е много трудно да обясниш как с двама родители чужденци това е съвсем в реда на нещата и те трябва да знаят майчиния си език. Проблемът ми е да пратя две деца с чуждестранна фамилия на училище догодина и те да не говорят перфектен холандски. И докато в едно обикновено африканско училище преди повече от 30 години незнаенето на езика за мен не представляваше никакъв проблем, в съвременното модерно холандско училище това е една голяма „трудност“ и „проблем“. Със съпруга ми си  „обещахме“ още докато бях бременна, че децата ни няма да учат тук. Може би повлияни и от факта, че живеехме близо до училище и виждахме всеки ден как децата се движеха в групички от „руси“ и „тъмнокоси/тъмнокожи“. Еднаквите деца, играят по-добре заедно,  казва една скандинавска поговорка (не помня дали шведска или норвежка).
Моите деца тук са различни. И ще израстнат като различни и не дотам приети. А аз искам и смятам, че е особено важно те да растат със самочувствие, уверени и горди от това, което са. Независимо от фамилията, произхода и цвета на косата… За мен това са неща, които дават отпечатък върху целия по-нататъшен живот на един индивид. Кое е по-добре – да си чужденец в модерно и красиво холандско училище или приет на равна нога сред африканчетата в една обикновена класна стая? За мен – второто.
И не на последно място – Холандия е една от най-гъстонаселените страни в Европа. Мен лично понякога това ме „задушава“. Самите холандци напоследък емигрират в чужбина, за да избягат от хаоса и липсата на място.За климата няма да споменавам, идеално място все пак няма.
За да не съм голословна ще спомена и положителните страни. Холандия е много модерна и развита държава. Всичко е чисто и подредено, бюрокрацията е невероятна – работи като по ноти! Има и много симпатични холандци, особено от по-старото поколение. Тук родих по начин, по който никога не бих родила в България. Като жена не мога да пропусна многото магазини и отличните цени. Като любител кулинар – добре заредените супермаркети с храни от всяко крайче на света. И да, определено ще ми липсва карането на колело. Холандия е сигурно най-подходящото място за това – равно, уредено, с велосипедни алеи и светофари. Тук ще останат и някои от най-милите ми спомени – срещата със съпруга ми, раждането на децата ни, първите дни с дъщеричките ни…

Не си тръгвам с лоши чувства и благодаря за всичко, но е време да кажа довиждане!

Advertisements

29 responses to “Отиваме си в България!

  1. Прочти същото усещане за Холандия имаше и една моя приятелка. В крайна сметка напусна страната, но не се завърна в България (тогава беше най-тъмния период на прехода), а отиде в Италия, където сега е щастливо омъжена и с детенце. Мисля, че решението ви е правилно и за децата ще е добре да растат и учат другаде.

    • Значи не сме единствените 🙂 Всъщност Холандия се промени доста през последните години. Имам спомени от времето, в което се запознахме със съпруга ми преди почти 15 години и нещата не бяха такива. А може би ние не сме ги усещали така, все пак едно е да си тук, когато учиш, друго, когато живееш, работиш и си реална „конкуренция“ на местните.
      Но и самите холанзци признават, че нещата са се променили.

  2. Аз имам приятел, живеещ в Холандия и той бърза да се прибира за вкъщи. Аз пък ужасно искам да се върна, не толкова в България, колкото в Европа (в момента живеем в САЩ със съпруга ми) и търсех приятна алтернатива. Явно ще трябва да зачеркна Холандия от списъка.

    • Не съм била в САЩ, но по мои впечатления да си емигрант там е различно, отколкото да си емигрант в Европа. Щатите са емигрантска държава, Европа остава по-консервативна и по-затворена за пришълците.
      Дано намерите вашето място!

  3. Welcome home в такъв случай 🙂
    Не съм подозирала, че точно в Холандия нещата ще са такива, но пък тайничко потривам ръце – представям си как след няколкочасов полет ще попаднете в коренно различна среда 🙂 Как беше песента… тук всяка хазяйка, като истинска майка, ще се грижи за вас 🙂

  4. Желая ви успех в България! Дано се приспособите лесно, дано съпругът ти да намери положителните страни, а децата ви – добра среда! Омъжена съм за холандец, но живеем в БГ. Имам опасенията, че в Холандия никога няма да бъда приета като равна, до зивестна степен с това е съгласен и мъжът ми, въпреки че той все още не може да се интегрира в достатъчна степен у нас (8 г.) И не говоря за професия, култура и т.н. (сигурна съм, че бих се реализирала там, но… ) Един италианец в България ще бъде приет по коренно различен начин от българин в Холандия. Тъжно ми е за това, но фактите са такива. Може би нещата ще се променят в бъдеще. А за тъмния цвят не съм съгласна – имам приятелка-българка, която живее отдавна в Холандия и е по-руса от русите холандци, но отношението е подобно.

  5. Голямо решение!
    Мотивите за него ги разбирам много добре.
    Събуди се желание у мен да коментирам някои неща, но реших, че най- вече искам да ви пожелая :
    ПОПЪТЕН ВЯТЪР и безоблачна адаптация в БГ!
    Здраве и нека всички предстоящи събития оправдаят решението ви по възможно най – добрия и благоприятен начин за теб, децата и съпруга ти!

  6. Наистина голямо решение!

    Малко ми е страшно как ще се оправите в България, но колкото и бегло да се познаваме от мрежата, най-искрено ви желая успех! Вярвам, че като го искате заедно с таткото и малките принцески ще го постигнете.

    И тайно мъничко ви завиждам. Колкото и да се ядосвам от неработещата и некомпетентна бюрокрация или лекари в България, там поне наистина не се чуствам гледана под око като натрапник и симулант.

    Ние оставаме в Холандия. Не мога да кажа, че ми е по-хубаво от България (отдавна не съм патриот, гони ме носталгия), но финасово и административно ми е по-сигурно и уредено, т.е. по-удобно в Холандия. Дано нещата поне малко да се променят за нашите близнаци, които би трябвало да тръгнат на така нареченото тяхно училище есента на 2013 (на 3 годишна възраст! Ами че то си е детска градина).

    И много се надявам, като не успяхме да се видим в ниските земи, дано да се видим, живот и здраве, при някое наше идване в България.

    • Наистина ще трябва да се видим, няма да караме само виртуално, я! 🙂 Решението наистина е голямо, от друга страна ако не опитаме никога няма да знаем дали сме избрали правилния или грешния път.
      И ако нямахме осигурен доход в България едва ли щяхме да се решим на тази стъпка.

      Целувки на малките юнаци от каките!

  7. Hajde, na kasmet da e, puk dano dokato si dojdem do BG da te chuja veche kato preuspjala zhurnalistka! Mnogo mi se iska da go vidja s ochite si! Prevazhozhdash tolkova mnogo „chalgari“, deto se kichat s prozvishte zhurnalist, no ne sa nishto poveche ot chalgata na zhurnalistikata, dori ne mogat da se izrazjat gramotno, nito na napishat abzatz bez greshki! A pone za men chalgata e mnogo dalech ot muzikata, nishto che se vodi njakav si zhanr tam …. Ta taka i s nakichenite zhurnalisti, deto neznajno kak sa si vzeli izpitite po balgarsjki ezik i kultura.

  8. Привет, fata@!
    Не можах да се стърпя и да не изпратя коментар! Първо-да те поздравя за смелостта след толкова време да се върнеш именно в България, а не просто да потърсите друга алтернатива-за това наистина се изисква смелост! Второ-да кажа,че макар вече да не пиша в близнашкия подфорум,редовно го чета и твоите съвети, вкл. за кърменето,ми бяха изключително от полза да кърмя до 11м. моите недоносени близначета,въпреки едномесечния им престой в болница /за което от сърце ти благодаря!/ И трето-да изразя лично мнение, като споделя, че напълно разбирам начина,по който се чувстваш, защото аз се чувствам по същия начин и то тук-в собствената ми държава. Ще се опитам да съм кратка,като споделя,че съм възпитавана изключително в патриотичен дух и до преди 2-3 години никога не бях мислила за емиграция. Сега това е приоритет за мен и съпруга ми. Ще попиташ-какво се промени? Всъщност, нищо,освен двете ни деца. Правейки ретроспекция на съзнателния си и самостоятелен живот през последните 15 години в БГ, ще щрихирам следното: Завърших една от най-трудните и уж най-перспективни специалности в най-престижния ВУЗ в БГ /както и съпругът ми!/, през последните 8 години не сме спирали нито за миг да работим по специалността си/. Какво ли не-полиция, държавни структури,международни финансови институции с гръмки имена,кантори…Работили сме наистина много-за да се докажем, за да успеем. Не сме конфликтни, възпитани сме да бъдем честни и да постъпваме справедливо. Когато ти е невъзможно да се примириш със задкулисните игри на едно място, търсиш друго, после трето и така… Какъв е резултатът? Петнайста година под наем в поредната панелна гарсониера и дори без автомобил:) За толкова усилия в една нормална държава сигурно щяхме да сме обиколили света и да имаме кабриолет!И разбира се, че проблемът е у нас, щом толкова посредствени хора около нас успяха! В България не мжеш да бъдеш едновременно достоен и успял човек! И тъй като искам да възпитам децата си да бъдат достойни хора, ще направя всичко по силите си, за да им спестя ужаса да вървят по моя път. Нямам вариант да ги пратя на ясла, където да ги хранят с рецепти от преди трийсет години и да ги дресират. Нямам вариант да ги пратя в кварталното училище, където зад всяка ограда дебне дилър и където в момента ученичките приличат повече на проститутки, отколкото наистина на ученички. Нямам вариант дори за платено образование, защото парите няма да купят по-адекватна среда за тях. Тук мутризацията и чалгата са навсякъде и може би най-вече-в частното училище. И какво, като сме дали на вси словене книги да четат, като вече българският народ не може да чете и пише! Може би рисувам твърде апокалиптична картина, но това виждам. Тук изобщо не говоря за дребните неща, като бездомните кучета в парка или дори по-лошо-за питомните такива без намордник, които в парка са повече и от хората. Не говоря за поликлиниките пред разпад и за това, че шансът детето ти да се разболее там, докато чакаш всички роми преди теб да минат, е по-голям от този да оздравее след прегледа. Не говоря и за това, че дори хлябът, който ядем няма вкус на хляб, да не говорим за плодовете,зеленчуците,месото…Говоря за това, че не е е нормално в една държава данъчни органи да нямат право /по закон!/ да влязат в шатото на поредния неграмотен мутраген и да го питат отде пари за тоя палат, като през живота си не е работил един ден! Говоря за това, че не е нормално прокурори да карат поръчкови коли и да строят хотели при заплата 2000 лева и да не намират нищо незаконно и най-вече-неморално в това! Така виждам аз пейзажът тук. Не казвам, че в чужбина е по-лесно, но за мен страшното е, че тук се чувствам като емигрант и тук чувството за отчуждение и неприспособимост се засилва. Дано проблемът е у мен, да не е общ за хората с моята кръвна група, с моята ценностна система…макар че се съмнявам! Както и да е-не искам да те отчайвам, просто споделих персонално какво чувствам. Иначе-от сърце ти желая късмет и най-вече-бърза адаптация на родна земя и много ще се радвам да се запозная с теб на живо тук:) Целувки за твоите две сладки куклички! Руми

  9. Руми,
    Отговарям ти чак сега, защото покрай местенето и двете „помощнички“ времето ми за компютър съвсем намаля, да не кажа изчезна. 🙂
    Жалко е, че се чувстваш така в собствената си държава и след сблъсъка с българската действителност напълно те разбирам. Мога да ти кажа само, че идеално място няма. Подлизурковците и посредствените намират път и на запад за сметка на много по-кадърни от тях, като чужденец и с две малки деца за съжаление скоро няма да карате кабриолет и в чужбина, таксите за ясла и градина ще изяждат голяма част от дохода ви, а за меню в детските заведения няма защо да се притеснявате – просто такова там няма. Поне в Холандия детето закусва вкъщи, на обяд яде сандвич, а слдебоден уж плод (най-често бисквитка със сок, поне това споделяха моите деца). И ако хлябът и зеленчуците м България за теб нямат никакъв вкус, то тамошните са съвсем безвкусни, имаш думата на току-що сравнил човек.
    България има безброй дефекти. Но и едно огромно предимство – у дома и стените помагат и се чувстваш на мястото си. В чужбина винаги си оставаш чужденец и най-добре го знаят старите емигранти и децата им.
    Вие чувствате най-добре какво е най-удачното решение за вас. Ако мечтаете за радикална промяна в живота си бих ви посъветвала да изберете „емигрантска“ държава (има две отвъд океана), поне там ще бъдете приети в по-голяма степен. И непременно тръгнете с научен език, децата се справят много лесно, но за родителите задачата е определено по-трудна.
    Каквото и да решите – успех и прегръдки на дечицата!

    (съжалявам, но от името не ми идва наум коя си във форума, при всички случаи благодаря за милите думи!)

  10. Здравей отново и добре дошла у дома!
    Надявам се да се адаптирате бързо и наистина всичко да си дойде на мястото!
    Ще ти пиша на ЛС!
    Поздрави и стискам палци!

  11. Pingback: Коледа с близнаци – две елхи, разбира се! « ЗА БЛИЗНАЦИТЕ·

  12. Здравейте,

    Блогът Ви ме вдъхнови за готвене с тиква, а разказът Ви за Холандия и най-вече спокойната Ви решимост за връщането много ми допаднаха.

    Да имате здраве и светли празници !

    • Благодаря много!
      Решението не беше лесно, каня се скоро да публикувам първите си впечатления от завръщането 🙂

      Весели празници и много здраве и късмет и на Вас!

  13. Здравей…пожелавам ти попътен вятър и Бог да ви пази и закриля! Камъкът си тежи на мястото! Това е и моята мечта.да се върна по-скоро в България..Аз съществувам в Холандия от 13 години …Успех ви желая от сърце!

    • Благодаря ти и пращам малко слънце към вас – винаги има нужда! 🙂
      Между другото, вече 3 години сме в България и… няма идеално място, какво да се прави. Холандия си има своите положителни страни, не ми се искаше децата да отраснат там от толкова ранна възраст, това беше за нас основния проблем.
      Иначе все още ми липсва карането на колело понякога 🙂

      • Zdraveite (ne vidjah nikude imeto vi v postingite),
        Prochetoh napisanoto vuv vashia blog i sum napulno suglasna s vpechatleniata i lichnoto vi useshtane za Holandia. Az jiveja tyk ot 16 godini i oshte ne moga da svikna, ne mojah da se pochuvstvam i shtastliva za den. Taka i ne mojah da vzema tova vajno reshenie – da se zavurna v Bulgaria, vupreki che go iskam ot dunoto na dushata si.

        Kato chovek, koito e vidjal i hybavite, i loshite strani na Holandia i ot sravnitelno skoro e v Bulgaria, moje li da mi spodelite chistosurdechno kude jivotut za semeistvo s malko dete (za koeto iskame nai-dobroto budeshte) bi bil po-dobur? Znaja, che e vupros na lichno useshtane i vsichko e mnogo personalno, no kakuv e vashiat nachin na mislene sega, kogato ste si veche v Bulgaria..?

        Pozdravi,
        Kristina

  14. Здравейте Кристина,
    Съжалявам че не се чувствате на мястото си в Холандия и ми е познато. За жалост, не бих могла да дам съвет за завръщане в България точно в този момент. Времената се менят ужасно бързо и едва ли ще намерите това, което сте оставила тук преди 16 години… Както предполагам и Холандия се е променила от времето, в което ние не сме вече там.
    Ако сте добре установени и нямате някаква сериозна причина, за да се завърнете в България, моят съвет е просто да продължите да се борите там, където сте. Не се започва лесно от нулата на което и да е място. Холандия няма само лоши страни, за нас основната причина беше (и си остава) училището за децата – просто не харесваме системата им. Което не значи, че българската в момента е по-добра 😦 Просто дефектите са различни…
    Малко е трудно във виртуалното пространство да дадеш съвет на човек – не знам какво оставяте в Холандия и какво би ви очаквало в България. При всички случаи решението не е лесно и ви желая от сърце да намерите мечтаното щастие и душевен мир колкото се може по-скоро където и да е!
    За нас вероятно няма да е и тук, може би това дава отговор на въпроса ви…
    Поздрави,
    Мария

    • Zdraveite otnovo,
      Blagodarja vi za burzia i izcherpatelen otgovor. Kolebaniata mi otnosno vrushtane v Bulgaria se potvurdiha ot tova, koeto prochetoh i naistina mi pomogna da napravja svoite izvodi. Az sushto osuznavam, che v momenta dori i rodnata ni strana ne bi ni predostavila spokoen i shtastliv jivot, kakuvto pomnim ot predi dosta godini. Za sujalenie i nie shte tursim drygi alternativi..

      Pozdravi i vsichko dobro,
      Kristina

  15. Pingback: Европа надлъж и нашир (с близнаци)! | ЗА БЛИЗНАЦИТЕ·

Публикувай коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s